Визитка
Надя Христова има над седемгодишен опит в игралния бизнес. През 2004 г. става юридически съветник на едни от най-големите производители и оператори в този бизнес. Тя е завършила английска гимназия в София. Магистър е по право на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и на „Юнивърсити ъф Лондон“. От 2006 г. е главен юридически съветник на Българската търговска асоциация на производителите и организаторите от игралната индустрия. През 2008 г. е избрана за член на управителния съвет на БТАПОИИ. Член е на правния комитет на EUROMAT (Европейската игрална и развлекателна федерация).
Г-жо Христова, какво е отношението ви към проекта на правителството за нов Закон за хазарта?
– Като първа браншова организация с почти двадесет годишна история Българската търговска асоциация на производителите и организаторите от игралната индустрия винаги е работила и спомагала за това индустрията да се развива в добре регулирана среда с ясни правила за всички. Проектът за нов закон за хазарта е дълго чакана и позитивна стъпка за бизнеса. За да изпълни обаче той ролята си на добре балансирана регулаторна рамка, даваща възможност за бъдещото развитие на сектора, ние имаме няколко конструктивни препоръки. Нашите притеснения са свързани с това, че до този момент в процеса на обсъждане на новия закон не получихме ясна индикация за държавната стратегия и визия за развитие на бизнеса.
Къде по-конкретно ви „стяга чепикът“?
– Не виждаме стратегия за развитие на дребния и средния бизнес в сектора. Според нас е добре да се придържаме към опита на традиционни туристически дестинации в Европа като Испания, Италия и Гърция. В тези държави се наблюдава тенденция към либерализиране на хазарта и насърчаване на развитието на дребния и средния бизнес в него чрез регулиране и законова уредба за развлекателни хазартни съоръжения с ограничени залози. Това е един сегмент, който дава нови възможности за развитие не само на малките оператори, но и на производителите на игрални съоръжения. Като асоциация ние бихме се застъпили такъв сектор да съществува и в България. Такава уредба носи позитиви на много нива – създаване на допълнителна работна заетост, увеличаване на приходите в бюджета както от преки, така и от косвени данъци, насърчаване на производството, стимулиране на съпътстващи сектори като електрониката, сервизното обслужване, увеличаване на инвестициите в инфраструктура и най-вече в туризма. Тя би дала възможност на малките оператори да пренасочат дейността си в този сегмент.
Какво имате предвид, като говорите за законови непълноти при признаването на инвестициите?
– Пропуск в проекта е, че в дефиницията за признати инвестиции от производителите не са включени разработката на софтуер и хардуер и тяхното тестване от международни лаборатории, както и придобитите за това сертификати и лицензи, които по същество са нематериални дълготрайни активи. Този софтуер, тестовете за него, както и сертификатите и лицензите се разработват и издават за конкретни продукти и конкретни пазари. Много държави и юрисдикции искат международните производители да придобият лицензи на тяхната територия, което е скъпа процедура. В тази връзка не виждаме в закона изискване международните производители да получат лицензи за производство в България, каквито трябва да имат българските производители. Смятаме, че държавата трябва да стимулира българските производители най-малко като ги поставя в равностойно положение на чуждестранните.
Защо настоявате за рекламен простор?
– Колкото до забраната за реклама – ние от бизнеса разбираме, че този сектор е чувствителен за обществото и неговото рекламиране трябва да се прави при строги правила, каквито има и в настоящия закон. Въведената обаче в новия проект забрана за предоставяне на „всякаква информация с всякакви средства“ ще препятства например популяризирането на игралния туризъм и позиционирането на игралната индустрия като алтернативна възможност за развитие на туристическия сектор. Такава забрана би възпрепятствала и организирането на професионални срещи, семинари, конференции и изложения, както и отпечатването на специализирани издания за индустрията. В този смисъл дори уебсайтовете на производителите например, в които те дават информация за продуктите си, биха се считали за реклама. Затова смятаме, че текстът за рекламата трябва да претърпи промени и да се прецизира преди гласуване.
Притеснителен за индустрията е предвиденият десет месечен срок за привеждане в съответствие с изискванията на новия закон, нали?
– Когато става въпрос за изисквания като забрана за поставяне на надпис „Казино“ на обект, който не е лицензиран като казино и обозначаването му като игрална зала, в това има смисъл и този срок е обоснован. Когато обаче става въпрос за доказване на инвестиции за обекти, които вече работят и са направили тези инвестиции преди години, тогава това изискване губи своята логика. По прогнози на асоциацията тези и други промени в закона ще доведат до допълнително намаляване на броя на игралните зали с поне 20 процента.
