Развитието на трансевропейския транспортен коридор 8 остава основен приоритет за България и Македония. Това стана ясно по време на срещата на заместник-министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Камен Кичев с македонския му колега Техир Хани, която се проведе в Скопие.
Коридор 8 осигурява една от най-бързите преки връзки от Южна Европа и Средиземноморието през Балканите към Кавказ, региона на Централна Азия и Далечния изток. В тази връзка Кичев запозна македонската страна с железопътните и пътните проекти, които се изпълняват на българска територия. Той изрази увереност, че югозападната ни съседка ще ускори проектите по стратегическия коридор.
На българска територия в момента се изпълняват множество проекти. Сред тях са магистралите Тракия и Люлин, участъци от жп отсечките София-Пловдив-Стара Загора-Бургас, Карнобат-Синдел и модернизация на пристанищата във Варна и Бургас.
Проектът за изграждане на железопътната линия София-Скопие е със стратегическо значение, както с оглед свързването на железопътните мрежи на двете съседни държави, така и за цялостното изграждане на жп трасето по коридор 8, заяви Кичев. По думите му на българска територия остава изграждането само на 2.5 км участък от Гюешево до границата.
Готови сме да го построим веднага, ако Република Македония започне изграждането на техния участък, заяви генералният директор на Национална компания bdquo;Железопътна инфраструктураrdquo; Милчо Ламбрев. В момента македонското Министерство на транспорта и съобщенията е в напреднала фаза по подготовка на предпроектното проучване на участъка от Куманово до Деве баир. Оптимисти сме, че в рамките на 5 години ще построим участъка, казаха от македонската страна.
Изпълнителният директор на Държавно предприятие bdquo;Ръководство въздушно движениеrdquo; Диян Динев представи на македонските си колеги българо ndash; румънския проект DUNABE FAB по програмата на Европейския съюз bdquo;Единно европейско небеrdquo; и покани Република Македония да се присъедини към функционалния блок.
На работната среща между двете министерства бяха поставени още редица въпроси, сред които са дългът на македонските железници към Холдинг БДЖ, който възлиза на над 3.5 млн. евро и участието на български фирми в инфраструктурните проекти на Македония.
