Над 6000 българи вече са се възползвали от програмата EST. Tя е измислена от испанците и цели да привлича европейски туристи над 55 години в испанските морски курорти извън активния сезон. Правителството на Испания инвестира в нея 12 млн. евро и създава над 17 000 нови работни места. Само за две години то не само получава 16 млн. евро от вложението си, но и формира условия за генериране на допьлнителни 68 млн. евро.
Какво грее това българския туризъм?
Българските хотелиери от доста време гледат към пенсионните фондове и по-възрастните граждани на общността. Договарянето особено с фондовете на Германия би им осигурило допълнителни гости и постъпления извън активния летен сезон. При испанците програмата EST привлече за първите две години над 100 хил. европейци от 15 страни и се очакват други 93 000 до 30 април 2012-а. Но испанците действат. А нашите засега само говорят. Докато другите се организират и обединяват, нашите се чудят как да се ритат по кокалчетата. Двайсет процента от самостоятелните ресторанти по курортите ни били фалирали, защото хотелите масово въвели all inclusive, разчу се през лятото. От една страна, тези фалити са логични, ако е вярно твърдението, че на всеки турист се падали по шест места в ресторантите. От друга, вместо да търсят заедно решение в обща полза, някои започнаха да умуват как да ограничат all inclusive. А още преди пет-шест години популярната в Лозенец Старата къща подсказа възможното решение – неин туроператор довежда туристи и ги настанява в четири-пет неголеми хотела в близост, а всички се хранят в нейния ресторант.
При испанците държавата генерира и контролира програмата, но изпълнението й е частно. Частна фирма подбира частни туоператори, частни хотели от определени области се ангажират, частни са и полетите. В България обаче две частни компании се сблъскаха във върха на сезона и
зацапаха имиджа на целия български туризъм
но никоя от над 70-те организации в бранша не ги осъди публично. В също време много от тези организации претендират за самоуправление на сектора, позовавайки се включително и на испанския пример. И се получава нещо като видяла жабата, че подковават коня и тя вдигнала крак.
Поради това, че всеки дърпа чергата към себе си, не може да се предвижи и новият закон за туризма. Поставям кавичките, защото той трябваше да се роди преди година и половина, вече брадяса, но едва ли ще се появи и през следващата пролет. В случая е похвално желанието на администрацията да постигне консенсус за него, само че при наблюдавания разнобой подобни намерения едва ли са осъществими.
Например след инцидента между Алма Тур и България еър бе предложено застраховката на туроператорите да се увеличи. Тръгнаха обаче дълги с пазарлъци с колко да се вдигне, за кого да важи, на какъв принцип да стане… Подобна е и ситуацията при данъка в туризма. Той обяснимо не дочака раждането на новия норматив и замествайки туристическата такса, се налага от началото на годината върху 30 % заетост на леглата. Е да, ама при средна заетост досега под 30 на сто нямаше как всички да са доволни. Сега предлагат норма на сезонните и малките хотели от 10-15 %, но пък има съмнения, че някои съзнателно ще скъсяват работния период.
Колкото до презастрояването, за него в бранша не искат да се говори, както за въжето в дома на обесения. Наистина в някои райони като агломерацията Слънчев бряг – Несебър – Равда все пак започнаха да се борят срещу допуснатото безумие, като свалят цените до нерентабилно равнище, преориентират хотелите за хосписи и общежития или направо ги изваждат за продан. На други места като Иракли съдът основателно спира строителството или като в зоната на Алеко на Витоша ековедомството също резонно не допуска разширяване на неговата територия. И в Царево съдът достатъчно аргументирано отхвърли новия общ устройствен план, който предвиждаше нови хиляди декари преобладаващо общински земи да бъдат извадени от парк Странджа, за да се пуснат, естествено, за застрояване. Е да, но пък в Банско
управляващите клекнаха пред офшорката
която концесионира ски зоната, и се чудят как да й узаконят усвоените от нея извън концесиите стотици декари държавни земи. А като им се подава пръст, общинарите в региона и инвеститорите сега напират да отхапят цялата ръка, претендирайки за още държавни терени в парк Пирин за нови 200 км писти и строителство на още и още хотели. Загърбвайки факта, че според излседване на Алфа Рисърч 80 % от българите не одобряват строежа на нови хотели, ски писти и спортни съоръжения в защитените територии на високите планини.
Представяйки неотдавна в София програмата EST, шефът на държавната испанска фирма Segitour Хавиер Густаманте завърши с думите: Ще го кажа и на Меркел (бел. ред. – канцлера на Германия) – Европейският съюз да дава пари на възрастните хора, а не банките. С тази алюзия по отношение на усилията за намиране на решение на дълговата криза в еврозоната експертът показа, че реалният бизнес разсъждава по-различно от европолитиците. Което не важи в същата степен и за българския бизнес, поне в туризма. У нас, както БАНКЕРЪ писа, туристическите ни прелести продължава и в края на сезона, и извън сезона, но това не впечатлява браншовиците. Те не се впечатляват и от усилията на министър Трайчо Трайков да рекламира България като Земята на траките. Което пък си е късогледство, да не кажем и нещо по-лошо. Защото това би наложило страната ни като разпознаваема и неповторима дестинация и в Европа, и в света.
nbsp;
ВиК шмекерии
Двойните мерки в българския туризъм очевидно не са изключение. В Созопол както огласи преди време ексминистър Росен Плевнелиев, плащат данък върху 2000 легла, но местната власт претендира за пречиствателна станция за 80 000 легла! Но ако второто число се използва като претекст за бъдещо строителство, то на какво основание, след като общината няма общ устройствен план. А и регионът е пределно презастроен и Райският залив и подобните му кътчета в околността отдавна са райски само в спомените на средното поколение.
По принцип пречиствателните станции и ВиК структурата като цяло са взети присърце от премиера Бойко Борисов. Неотдавна той дори назначи нов заместник-министър в строителното министерство, който да се занимава специално с водния сектор. Така че за споменатата морска агломерация, както и за тези около Златни пясъци и Созопол за следващия активен сезон проблемът с отпадните води ще бъде решен със заустване навътре в морето, а радикално – до две години и половина. Но ще се строи по проекти, за които числата за леглата съвпадат поне по три източника.
nbsp;
В челото на скритата икономика
Пет процента увеличение на чуждестранните туристи до края на август и 5.2 % ръст на приходите от тях до края на юли отчита националната статистика. Ако прибавим и вътрешния туризъм, до края на 2011-а приходите в бранша би трябвало да достигнат 2.7 млрд. евро при 1.55 млрд. евро само от чужденците за полугодието. Институтът за анализи и оценки в туризма пък прогнозира общ ръст от 14 % за цялата година при предварителни песимистични очаквания за нарастване от 10-12 на сто. Шефът на института Румен Драганов отбеляза също, че за полугодието голям скок е забелязан в културния туризъм – към 40 процента.
Макар и малко противоречиви, числата подсказват, че индустрията на отдиха у нас се е посъвзела от кризата. Както и че активното обръщане на бранша към вътрешния пазар е дало очаквания положителен резултат. Зад тях обаче остава скрит фактът, че хотелската база е била слабо натоварена и дори през август тризвездни хотели по Южното Черноморие предлагаха леглото за 6-8 лева.
Неслучайно Евростат сочи България като страната с най-евтините хотели и ресторанти в Европейския съюз. Техните цени били 45% от средните в общността, а тези на алкохола ни – около 65 % от средните. И след като алкохолът пак според евростатистиката бил средно около 2.5 пъти по-скъп в Скандинавието, оправдано Златни пясъци са класирани сред 10-те най-привлекателни места за купон на Стария континент. Въпреки презастрояването комплексът бил привлекателна дестинация за забавления не само за скандинавците, но и за германците. В допълнение германският пътен съюз (ADAC) класира България като държавата с най-евтините морски курорти, дори и спрямо Турция.
Казаното до голяма степен обяснява защо скритата икономика в бранша е толкова значима. Съдейки по последните проучвания на Центъра за изследване на демокрацията, тя е 22% за сектор ресторанти и хотели и 21% за сектор туризъм. По скалата на центъра тези сфери от стопанската дейност заемат трета и четвърта позиция. При шампиона – сектор строителство, са скрити 34%, а общата за страната нерегламентирана икономика пада за последното десетилетие с една трета до около 10 на сто.
Споменатото приземяване на цените ги е направило съпоставими с равнището на туристическите услуги и като резултат задоволството на гостите се е повишило. Това пък показва последното изследване на Европейската комисия, направено под Индекс на потребителските пазара. Според него предлаганите в България туристически пакети дотолкова са се подобрили спрямо година по-рано, че са издигнали удовлетвореността от тях от 17 на 7 позиция.
