Европа се разтърсва от финансови конвулсии. Сагата, която се разиграва в Гърция през последните няколко дни, още не е свършила. Вот на недоверие към правителството на Георгиос Папандреу ще се проведе в Атина още тази вечер. И никак не е сигурно, че наследникът на най-голямата гръцка политическа династия ще продължи да е премиер на южната ни съседка след 24 часа.
Вот на недоверие към Силвио Берлускони и неговата програма за намаляване на финансовите разходи предстои и в италианския парламент през следващите 15 дни. В този случай също има голяма вероятност това да е краят на управлението на сегашния премиер на страната. Всичко ще зависи от позицията на неговите коалиционни партньори от крайнодясната Северна Лига.
Ако добавим към всичко това президентските избори във Франция в края на април 2012, в САЩ през ноември същата година, парламентарните в Испания още този месец, става ясно защо на най-големите световни икономики им е толкова трудно да изработят обща стратегия за излизане от кризата. Още повече че не всички са еднакво засегнати от нея. Китай, Русия, Бразилия и други са готови да помогнат на европейците, но естествено не само заради сините им очи.
Вече се разбра, че данък върху банковите транзакции на големите финансови концерни няма да има. Този факт може да се тълкува като поражение за амбициозните планове на френския президент Никола Саркози. След консултации с бундесканцлера Меркел той беше поставил тази точка като един от приоритетите на френското председателство на Г-20.
Сега Саркози още по-спешно се нуждае от някакъв политически успех, който да демонстрира качествата му на държавник пред неговите сънародници, защото има отчайващо лош рейтинг, и то броени месеци преди да се изправи срещу опонента си от Социалистическата партия Франсоа Оланд в борба за Елисейския дворец. Накратко казано, френският държавен глава се бори за своето политическо оцеляване. И точно тогава американската делегация се изказа против европейските планове за данък върху транзакциите.
Проблемът е, че Барак Обама, който така добре се разбираше със Саркози по редица въпроси, също се намира в началото на дълга битка за Белия дом. Да раздразниш мощните американски финансови корпорации само година преди президентските избори в страната на смелите и свободните може да сложи край на цялата кариера на първия чернокож президент.
В последна сметка, според немската телефонна агенция DPA, в черновата за заключителната декларация на форума в Кан засега се казва само, че страните членки на Г-20 признават инициативата за въвеждане на данък върху финансовите транзакции в някои от нашите държави. Преведено на нормален език, това ще рече, че проектът няма да бъде приоритет.
От гледна точка на Саркози обаче не всичко е загубено. Обама се показа по-сговорчив по въпроса за участието на финансовите пазари в излизането от кризата. Банките ще трябва да участват с повече ресурс в това начинание и да приемат по-голям държавен контрол върху своята дейност. С президентските избори в САЩ на хоризонта Обама просто е длъжен да потърси някакъв баланс в своята политика, тъй като, що се отнася до регулациите на финансовите пазари, не се оплакват само европейските партньори, но и стотици хиляди американски граждани от движението Окупирайте Уолстрийт.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
