Силвио Берлускони трябва сериозно да се замисли. Не той, а радикално десният Умберто Боси, лидер и основател на създадената преди 22 години Северна Лига (Lega Nord), държи в ръцете си бъдещето на италианското правителство. В допълнение може да се каже, че министърът на институционалните реформи в четвъртия кабинет на Берлускони играе важна роля и за съдбата на целия Европейски съюз.
Това може да се счита за парадокс. Лозунгът на Лигата Първо ние подсказва какво е нейното послание към избирателите: срещу имиграцията (на моменти дори ксенофобски призиви срещу самите имигранти), срещу идеята за обединена Европа и в полза на федерализма като форма на управление в Италия, макар че в тезите на партийните функционери понякога дори става дума за сепаратизъм.
Боси неотдавна спаси поста и кариерата на Берлускони за пореден път при рекордния 51-ви вот на недоверие към него в парламента, но на това негово решение не бива да се придава прекомерно значение. Балансът между него и министър-председателя е крехък и той може да бъде нарушен от опита на последния да реформира пенсионната система в страната.
Не че Берлускони гори от желание да се занимава с местните пенсионери, но Берлин, Париж и Брюксел изрично настояват за това. Реформата в този сектор е от изключително значение за намаляването на италианския държавен дълг, който продължава да е повод за сериозни притеснения в еврозоната.
Скърцайки със зъби, само преди няколко дни Северната лига прие повишаването на пенсионната възраст от 65 на 67 години, но категорично се противопостави на всякакви промени в броя на прослужените години необходими за пенсиониране.
Милиони италианци разчитат в момента на своите пенсии и 65 % от тях живеят в северните региони на страната. На стотици хиляди други граждани скоро също им предстои пенсиониране и Боси няма никакво желание да си разваля отношенията с тях. В крайна сметка това са точно неговите избиратели от големите северно-италиански градове и индустриалните центрове, които очевидно са заявили в прав текст, че по въпроса с пенсиите няма място за отстъпление.
Ние винаги сме били и все още сме против всяка реформа на пенсионната система. Вече предложихме други алтернативи (на правителството), заяви неотдавна по националната телевизия RAI водачът на парламентарната група на Северната лига Марко Регуцони.
Пакетът от мерките в пенсионната система, изработен от правителството, трябва да получи одобрението на депутатите в Рим през следващите месеци, но никой не може да гарантира, че самият кабинет ще оцелее дотогава. Особено ако Лигата не го подкрепи. Така че позицията на Умберто Боси е практически ключът към политическото бъдеще на страната. В миналото той многократно оказваше ценни услуги на Берлускони. С негова помощ премиерът остана начело на Италия през 1994, 2001 и 2008 година. След като Джанфранко Фини и неговите поддръжници в средата на 2010-а напуснаха общото политическо творение Народ на свободата, а с това и правителството, Боси остана практически единствената опора на Берлускони. Сега обаче той се е врекъл във вярност на пенсионерите. Берлускони обеща, че ще говори с него по темата, но очевидно ще има нужда от особено добри аргументи, за да убеди лидера на Северната лига, че и този път трябва да го подкрепи.
Нашата позиция е съвсем ясна… Ние направихме достатъчно отстъпки. Пенсионерите направиха достатъчно отстъпки. Думите са на вътрешния министър Роберто Марони, който също е представител на лигата.
Всъщност становището на партията по много въпроси може да бъде наречено всичко друго, но не и ясно. От една страна, тя има представители в изпълнителната власт и в парламента обикновено гласува в подкрепа на Берлускони. От друга, когато нейните депутати напуснат Рим и се приберат по родните си места на север, започват да критикуват правителството. Засега е ясно само едно. Сблъсъците между Боси и Берлускони в крайна сметка само засилват ролята на Лигата.
