Държавните ни ценни книжа запазват атрактивността си и привличат интереса на инвеститорите.
Цената на глобалните ни облигации в щатски долари с падеж през януари 2015 г. достигна 114 щ. долара за 100 долара номинал, а месец по-рано се търгуваше при 111.25 щ. долара. Тези цени отговарят на 3.53% годишна доходност срещу 4.5% от преди месец.
И резултатите от последния аукцион у нас утвърждават мнението, че българските държавни дългови инструменти се търсят, което е и причина за повишение на цената им, респ . – за намаление на доходността от тях.
На 7 ноември Българската народна банка проведе аукцион за продажбата на държавни съкровищни облигации с номинална стойност 50 млн. лв. и с падеж през юни 2014-а. Всъщност това е добре познатата емисия № 301 от 2010 г., от която бе пусната седма поредна порция и в обращение на вторичния пазар вече има книжа от нея с номинал 306.5 млн. лева. Участие в наддаването взеха 11 от общо 12 първични дилъри. Те подадоха поръчки за 90 млн. лв., т.е. коефициентът на покритие бе 1.8 пъти. Интерес представлява достигнатата средна продажна цена от 100.84 лв. за 100 лв. номинал – рекордно висока, осигуряваща най-ниската годишна доходност от само 3.11 процента.
Като цяло сделките на вторичния пазар бяха малко – книжа от цитираната емисия се договаряше в диапазона от 3.07 до 3.12% годишно. При 4.32% пък се сключваха контрактите с книжата с падеж през февруари 2017 година.
Следващият аукцион в емисионния календар на Министерството на финансите е на 21 ноември. Тогава централната ни банка ще предложи книжа с номинална стойност 50 млн. лв. от емисия с падеж след пет години и три месеца.
Средствата, които правителството поддържа по единната бюджетна сметка при БНБ, се понижиха до 4.2 млрд. лв., но още в началото на следващата седмица хазната отново ще се напълни до около 5 млрд. лв., когато юридическите лица у нас преведат дължимите месечни вноски за акцизи, ДДС и данък печалба.
До края на ноември няма падежи на ДЦК, по които банките да получават средства, но ликвидността в системата и без това е повече от отлична. Среднодневните обеми на сключените на междубанковия паричен пазар сделки са 360 млн. лв., а лихвата по най-активно търгуваните еднодневни сделки от 0.22% говорят за липса на каквото и да е напрежение между кредиторите. Спокойната междубанкова парична търговия контрастира рязко със случващото се в южната ни съседка, където сходните по срочност договори се сключват при 0.95% лихва.
Едноседмичните левови депозити у нас се договаряха в границите от 0.25% до 0.5% на годишна база, а едномесечните в още по-широките граници от 0.6 до 1.2 процента.
И така, при съседите гори, но у нас засега е спокойно. А дали ще продължи да е така, зависи от състоянието на банковата ни система, която е неразривно свързана с тази на еврозоната.
Петър Драмов,
УниКредит Булбанк АД
