Бурните събития през тази седмица, довели до оставката на правителството на гръцкия премиер Георгиос Папандреу и до обещанието на италианския премиер Силвио Берлускони да се оттегли от властта, доказват огромната роля на пазарите като коректив на политиците. Защото именно пазарните играчи показаха червените картони на двамата лидери, като качиха цените за обслужване на държавните им облигации на непосилно високи нива и по този начин заявиха, че не им вярват. Същата съдба сполетя и управляващите на другите затънали в дългове стопанства от еврозоната. Ирландия и Португалия вече имат нови правителства след проведените предсрочни избори, а в Испания те предстоят на 20 ноември.
Задълбочаващата се криза, която вече стигна до границата между Франция и Италия, провокира предупреждението на управляващия директор на МВФ Кристин Лагард, че има риск да бъде загубено десетилетие за глобалната икономика, ако държавите не работят заедно за отстраняване на заплахите за растежа. Тя наблегна на специалната отговорност на напредналите стопанства за възстановяване на доверието и за ускоряване на подема. И прикани Пекин да стимулира потреблението и да позволи на местната валута да поскъпне. Лагард посочи, че високата безработица в развитите държави и спадът на икономическите и финансовите пазари взаимно ускоряват низходящото си движение. По време на загубеното десетилетие в Япония през 90-те години на миналия век след срива на пазара на имоти икономиката на страната многократно попадаше и излизаше от рецесия, а средната стойност на растежа й бе 1 процент.
Европейската комисия също публикува песимистична прогноза на 10 ноември. БВП на еврозоната се очаква да нарасне с 1.5% през тази година и с 0.5% през следващата, след което ще има ръст до 1.3% през 2013-а. Средната стойност на брутния дълг на общността може да се увеличи до 90.4% от БВП през 2012-а срещу 88% през 2011-а, а през 2013-а вероятно ще е 90.9 процента. Бюджетният дефицит на общността се очаква да нарасне до средно 4.1% през тази година и леко да слезе до 3.4% през следващата. Инфлационната прогноза за еврорегиона е по-спокойна – 2.6% средно през 2011-а и 1.7% през 2012-а. Безработицата обаче може да се увеличи с още 0.3%, преди да се укроти през 2012-а.
Германия този път не успя да се претвори в символ на надежда и отчете рязък спад на индустриалния си продукт през септември – с 2.7% спрямо август. Което прави почти неизбежна рецесията в еврозоната преди края на годината.
На фона на растящия песимизъм и на известна умора еврото остана под натиск през цялата седмица. Дори новината, че Лукас Пападимос – бившият заместник управител на Европейската централна банка – ще оглави временния кабинет на Гърция, не предизвика ентусиазъм в пазарните играчи и след вяло поскъпване до около 1.3650 щ. долара единната европейска валута отново тръгна надолу.
В опит да закърпи положението Европейската централна банка е започнала да купува облигации по новата си програма за подкрепа на пазара за финансиране на банките в размер на 40 млрд. евро, твърдят запознати с въпроса лица. Въпросните сделки с ценни книжа, гарантирани по правило със заеми, отпуснати на ипотечния и публичния сектор, стартирали на 9 ноември. Засега няма официален коментар на ЕЦБ по тази информация. Европейските централни банкери обявиха новата си програма на 3 ноември и казаха, че ще купуват облигации от емисии с номинал от поне 300 млн. евро с най-ниската оценка от инвестиционната скала.
У нас междубанковият валутен пазар през седмицата беше доста активен. Среднодневните изтъргувани обеми от валута достигнаха 1907 млн. евро (3730 млн. лева). Сделките в щатски долари заемаха 0.94% от купената и продадена валута.
