И управляващите, и комисарите в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) за пореден път доказват, че специално в България покрай сухото още по-добре гори мокрото. Спуснатите в края на миналата седмица за обществено обсъждане промени в Закона за енергетиката бяха широко афиширани като задължителни за страната. С тях трябва да въведем изискванията на Третия либерализационен пакет на Европейския съюз за разопаковане на енергетиката или, накратко казано, да разделим преносните оператори от производството и доставките на ток и природен газ. В официално съобщение на Министерството на икономиката и енергетиката изрично се подчертаваше също така, че с корекциите се отделя специално внимание на мерките за защита на крайните клиенти. Договорите между тях и енергийните предприятия ще съдържат информация за правата на потребителите, включително и условията за едностранно прекратяване на договора, възможността за смяна на доставчика на енергия, условията и реда за прихващане и възстановяване на суми при неспазване на качеството на договорените и т.н. И думичка обаче не бе спомената за изненадите, които се подготвят за същите тези потребители. Чак през тази седмица председателят на ДКЕВР Ангел Семерджиев разкри, че сред предлаганите промени в Закона за енергетиката има и такава, която ще позволи електромери да се отчитат и на период, различен от един месец – три, шест месеца или година. Стига, разбира се, да има желание от страна на клиентите.
На практика по този начин се предоставя една възможност на електроразпределителните дружества, за която те отдавна настояват, независимо че досегашният опит в тази насока съвсем не е положителен. Тримесечното отчитане бе въведено пробно от CEZв Западна България през май 2008-а и се стигна до масов хаос с получаването и плащането на фактурите, голяма част от които изобщо не стигаха до адресатите си. Поради тази причина само шест месеца по-късно ДКЕВР върна месечното отчитане на измервателните уреди – решение, което впоследствие бе потвърдено и от Върховния административен съд. Въпреки това от чешката компания не се отказаха от намеренията си и нееднократно ръководството на CEZу нас изтъкваше как е по-добре да се премине към режим на тримесечно или шестмесечно замерване, защото такава била практиката в много европейски страни.
Всъщност цялата работа е в допълнителните разходи, които трябва да се правят, когато инкасаторите минават всеки месец да отчитат електромерите и които енергото иска да си спести. По данни на CEZте възлизат на около 10 млн. лв. годишно. И явно е, че и държавата, и регулаторът са решили да направят някакъв реверанс към електроразпределенията, след като пък с предлаганите промени в Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия се предвижда нормата на печалбата на CEZ, EVN и E.ONда бъде намалена от 12 до 5 на сто.
За разлика от предишния път, когато бе наложено тримесечното отчитане, сега няма да се използва тоягата, а морковът. Ангел Семерджиев обясни, че потребителите, които предпочетат по-дългосрочното отчитане, ще могат да си договорят известни преференции. Тоест, ако в една сграда всички собственици желаят електромерите им да се отчитат веднъж годишно, те трябва да подадат декларация пред съответното ЕРП, а то може да им направи отстъпка в цената за снабдяване. Така през цялата година хората ще плащат еднакви сметки, а в края на периода ще има изравняване.
Доколко този модел е удачен и няма ли така да се стигне до поредното авансово кредитиране на електроразпределителните дружества от страна на потребителите, ще решават депутатите. Тяхна ще е последната дума при приемането на промените в Закона за енергетиката. Сред тях, между другото, има и други изненади. Предвижда се например и отмяна на забраната за въвеждане на такси за отчитане на електромер. Ако това бъде одобрено от народните представители, такса Електромер може да зарадва повечето потребители на ток в бита и индустрията от следващото лято. Смисълът й е да покрива разходите на електроразпределителните предприятия за поддържането на мощност до електромерите на вили, хотели и други сезонни постройки с временно потребление на ток.
Най-големият радетел за тази екстра е австрийското дружество ЕVN, собственик на разпределителните мрежи в Югоизточна България. Според изчисленията на компанията тя би натоварила собственици на вили без консумация на ток с около 1.50 лв. месечно, хората с малко потребление ще плащат с 20 ст. повече, а половината от клиентите дори щели да дължат с лев по-малко поради по-справедливото разпределение на разходите за поддръжка на мрежата. EVN отчасти успя да убеди в правотата си и регулатора и от 1 юли тази година всички стопански потребители на електрическа енергия, присъединени към мрежата средно и ниско напрежение на компанията, вече плащат за достъп по 1.5 стотинки дневно за всеки киловатчас предоставена мощност.
Част от специалистите в бранша са на мнение, че ако такса Електромер бъде въведена за всички клиенти, енергодружествата , без да правят нищо, ще заработят милиони. Конкретно EVN има около 1.2 млн. абонати. В случай че те имат само по един електромер и при такса от 1.50 лв., фирмата ще получи близо 2 млн. лв. допълнителни приходи над цената на доставения ток. При положение че измервателните уреди са повече от един, сумите, естествено, нарастват и това важи в пълна сила и за Е.ОN, и за CEZ.
Според Семерджиев е необходимо такса Електромер да се въведе задължително за индустриалните потребители. Колкото до същата такса за битовите абонати, условието на регулатора е трите енергодружества , първо, да се разберат за нея, след което той ще разгледа предложенията им и ще реши дали да я въведе. Със сигурност това изискване по никакъв начин няма да затрудни EVN, Е.ОN и CEZ, след като те ще спечелят от цялата работа. Притеснителното е, че покрай въвеждането на Третия енергиен пакет на Евросъюза криворазбраната у нас енергийна либерализация може да ни донесе много главоболия в бъдеще.
nbsp;
Забавихме се с промените в закона
Валентин Стоянов, главен експертен сътрудник в парламентарната Комисия по икономика и енергетика:
Голямата картина по Третия енергиен пакет, който се въвежда с промените в Закона за енергетиката, очертава два основни момента. Всеки от тях има определени стратегически проекции не само в икономически, но и в геополитически аспект, както и значение за националната сигурност.
Първият изключително важен момент е т.нар. unbundling , или отделяне на преносните мрежи. Тоест целта е да бъде постигнато разделяне на интересите, свързани с производство и доставка на енергия от тези, свързани с мрежата. Звучи в някаква степен абстрактно, но този принцип трябва да доведе до заличаване на конфликта на интереси при тези дейности. Идеята е отделянето да попречи на операторите на мрежи да злоупотребяват с положението си на пазара, давайки преференции на собственото им производство на енергия и своите доставки за сметка на други пазарни участници. Пренесено в българските условия, специално по отношение на електроенергетиката, това означава обособяване на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) от НЕК. Отделянето на Булгартрансгаз от Булгаргаз вече е ясно.
По принцип се предвиждат три модела на отделяне на преносните оператори. В България избираме най-мекият вариант – т.нар. модел на независимия преносен оператор. При него преносната мрежа и оперирането й остават в интегрирана компания (в случая това е Българския енергиен холдинг), но дружеството за доставка, принадлежащо към същата група, не може да притежава и експлоатира преносната мрежа. Смисълът от избрания модел е запазване стабилността на НЕК и енергийния холдинг, което да позволи развитието им, както и изпълнение на вече поети от тях ангажименти по важни за България проекти.
Вторият стратегически момент в Третия енергиен пакет е свързан с т.нар. достъп на трети страни до преносните мрежи. Това пак е с цел засилване на ефективната конкуренция и също звучи донякъде абстрактно. Но съотнесено към българските условия и в комбинация с концепцията за unbundling, този принцип има решаващо значение за реализиране на проекти като Южен поток, който има ключово значение за нашата и няколко други държави в Европейския съюз. Третият енергиен пакет обаче предвижда възможност за изключения (дерогации) от това правило. Тоест може да се предостави освобождаване от задължението за даване на достъп на трета страна или за отделяне, ако нивото на риска, свързан с инвестицията, е такова, че тя не би била реализирана без наличието на дерогация. Разбира се, има и други условия, при реализирането на които един проект като Южен поток би се вместил в регулациите на Третия енергиен пакет.
Ако трябва да обобщим, промените в Закона за енергетиката не стигат до крайности, които биха могли да застрашат по някакъв начин стабилността на енергийната ни система. Напротив – върви се към спазване на ангажименти и се мисли стратегически и в дългосрочен план. Иначе за пореден път се забавихме с промените в закона, тъй като двете директиви трябваше да бъдат транспонирани още в началото на март тази година.
