Лидерът на испанската опозиция Мариано Рахой може да бъде доволен. Оглавяваната от него Народна партия също. След като загуби единствения телевизионен дебат по време на предизборната кампания в Испания, съдбата на правителствения кандидат Алфредо Перес Рубалкаба прилича повече на повестта на Габриел Гарсия Маркес Хроника на една предизвестена смърт.
Причините за това са ясни за всички: тежката икономическа криза в страната, рекордни 22 % безработица на трудовия пазар, висок бюджетен дефицит и редица други неуредени проблеми, с които кабинетът на премиера Хосе Луис Родригес Сапатеро така и не успя да се справи.
Пътят към Монклоа (квартал в Мадрид, където се намира официалната резиденция на испанския министър-председател) най-после изглежда открит за Рахой, след като вече на два пъти, през 2004 г. и 2008 г., той не успя да спечели парламентарните избори в Испания.
Според социологическо проучване, направено веднага след прякото телевизионно предаване, Мариано Рахой води в надпреварата за премиерския пост с пет процента пред Рубалкаба. Макар на пръв поглед това предимство да не изглежда чак толкова убедително, почти всички политически наблюдатели са на мнение, че лидерът на Народната партия ще спечели вота, насрочен за 20-ти ноември.
Големият въпрос пред Рахой е да не допусне съществени грешки дотогава. Всъщност неговата предизборна кампания и досега беше доста сдържана, но в тези последни дни преди изборите е на път направо да замръзне. Целенасочено се избягват всякакви полемики, изказванията се концентрират върху безработицата, която е най-големия проблем на управляващите социалисти и се изчаква техният кандидат да сбърка в изблик на отчаяние.
Ще посветя остатъка от кампанията на това да обясня на испанците какво се случи и какво ще става занапред, без никакви уловки и държейки се с тях като с възрастни и интелигентни хора, заяви Рахой по време на предизборен митинг в град Мелия (испански анклав в Северна Африка). По неговите думи, по време на кампанията, социалистите са се опитали да уплашат избирателите с всички адски мъки, в случай че спечели Народната партия, но испанските граждани не са възприели тази идея и са разбрали, че има нужда от промяна.
Основният проблем за Рахой обаче не са зашеметените от кризата социалисти на Сапатеро, а това, че огромен брой испанци разбират промяната по начин съвсем различен от неговия. Мнозина са тези, които виждат в лицето на Ракой не носител на новото, а продължител на политическото статукво, който няма да се справи с предизвикателствата, пред които е изправена страната.
Именно тази липса на истинска политическа алтернатива бе причината за масовите протести по улиците на почти всички испански градове, организирани през последните месеци от движението на т.нар. индигнадос (Възмутените).
