Решението на испанската Банко популар да погълне по-малката и по-слаба Банко Пастор чрез договорена замяна на акции е само началото на пореден кръг от консолидации на испанските банки, споделя в интервю за Файненшъл таймс главният изпълнителен директор на Банко популар – Анхел Рон.
Досега местните регулатори бяха съсредоточили усилията си върху оздравяването на боледуващите спестовни каси (спестовни банки без борсова регистрация) чрез спасителни държавни финансови инжекции или емитиране на техни акции на фондовите борси. В резултат броят на този вид финансови институции беше редуциран от 45 на 15 от началото на кризата досега. Днес банкерите очакват още обединения между търговски банки, както и между оцелели бивши каси. Според Рон този процес ще се ускори от бизнес моделите на някои банки, основани на евтини и стабилни жилищни ипотеки и много скъпи депозити, които осигуряват на кредиторите символични лихвени приходи. Именно тези институции се нуждаят от спешно консолидиране.
Един от сигурните кредитори за продан е Банко Кам (бившата Каха Медитеранео), която бе спасена и национализирана от националния спасителен банков фонд с цената на 2.8 млрд. евро държавни средства. Сред вероятните купувачи са Банко Сантандер, Банко Билбао Биская Архентария и Банко Сабадел. Балансът на Банко Кам обаче е толкова проблематичен с изключително високия си дял на лошите заеми от общите активи (в размер на 19%), че всеки купувач вероятно би поискал гаранции срещу бъдещи загуби под формата на схема за защита на активите.
Дори Банко популар – сравнително добре капитализирана банка, известна основно с кредитирането на дребни и средни компании и по-слабо – на сделки с недвижими имоти, е получила разпореждане от Европейския банков орган да се рекапитализира с 2.36 млрд. евро до юни 2012-а. То произтича от решението на срещата на върха на европейските лидери на 26 и 27 октомври 70 банки от Стария континент да увеличат капитала си с общо 106 млрд. евро, за да постигнат 9% коефициент на капиталова адекватност на първичния капитал.
Испанските банкери не са съгласни с това изискване, рекламирано като защита срещу вложенията им в държавен дълг на проблематичните страни от еврозоната. То, според тях, толерира френските и германските банки, които имат много по-големи инвестиции в гръцки, португалски и ирландски облигации. Освен това испанските кредитори критикуват и собственото си правителство, задето не е успяло да лобира убедително в Брюксел срещу могъщите интереси на Северна Европа и акцентът се е изместил върху банките, а не върху лежащите в основата политически и икономически проблеми на слабите държавни длъжници. Всъщност, съществува консенсус сред европейските банки, включително и от Германия, Франция, Великобритания и Италия, че в случая с рекапитализацията се атакуват симптомите, а не реалните причинители на проблема.
Въпреки критиките обаче по-големите испански банки, сред които е и Банко популар (пета в местната банкова класация по размер на активите), те ще успеят да постигнат новите капиталови изисквания без държавна помощ или емисия на права и ще използват конвертируеми облигации, неразпределени печалби и други стратегии.
