Акерман се сбогува с Дойче Банк

Йозеф Акерман

Главният изпълнителен директор на германския банков лидер Дойче Банк Йозеф Акерман се отказа от намеренията си да оглави надзорния й съвет през 2012-а, защото ангажиментите му около кризата на държавния дълг в еврозоната не му били оставили време и възможност да спечели подкрепата на банковите акционери. Вместо него от банката номинирали за поста Пол Ахлайтнер – финансовия шеф на застрахователя Алианц. Акерман ще се оттегли от кормилото на Дойче Банк през май 2012-а, когато изтича мандатът му и ще бъде наследен от Юрген Фитшен и Аншу Джаин.

Акерман стана жертва на германското корпоративно законодателство, въведено през 2009-а. То предвижда поне две години, след като някой главен изпълнителен директор се раздели с поста си, да не може да стане председател на надзорния съвет на същата компания. В закона е предвидена и клауза, даваща възможност за изключение от правилото за онзи кандидат, който успее да спечели подкрепа за кандидатурата си от акционерите, контролиращи поне 25% от книжата с право на глас. Очевидно Акерман е преценил, че не може да привлече за каузата си една четвърт от инвеститорите и е оттеглил кандидатурата си. Нищо чудно решението му да е било повлияно и от критиките на германския финансов министър Волфганг Шойбле непосредствено след огласената през юли промяна, че прехвърлянето от изпълнителни към надзорни функции може да доведе до конфликт на интереси.

Германският Ханделсблат твърди, че Шойбле е приветствал решението на Акерман да се откаже от председателското място в надзорния съвет на Дойче Банк . Медиите информират също, че по време на конференция във Франкфурт Акерман е споделил в кулоарите, че не е ядосан и депресиран от развоя на събитията.

Банкови анализатори и експерти от бранша обаче изразяват учудването си от отстраняването на родения в Швейцария банкер. Те смятат, че Акерман е един от най-добрите главни изпълнителни директори и не е добре за Дойче Банк да го загуби. Той преведе германския банков лидер през кредитните трусове от 2008-а, без да иска държавни инжекции за капитала й, и в качеството си на председател на Международния институт по финанси бе в центъра на дискусиите за участието на банковия сектор в решението на европейската дългова криза. Както е известно, тази организация представлява банките и застрахователите в преговорите им с официалните представители на Европейския съюз за доброволното участие на частния сектор в подялба на загубите от гръцкия дълг.

Решението на Акерман съвпадна с подновеното разследване на прокуратурата в Мюнхен на обстоятелствата, довели до фалита на медийната група на вече покойния Лео Кирх през 2002-ра. Известно е, че Акерман и други банкови мениджъри са дали показания през май тази година за заседанието на директорския борд на Дойче Банк , проведено на 29 януари 2002-ра, когато е обсъждано евентуалното преструктуриране на едноименната медийна империя. През май 2011-а пък съдиите са ги разпитвали как точно са се изказали по време дискусиите преди десетина години. Кирх, който почина през юли, твърдеше, че Дойче Банк тайно е планирала да подрони репутацията му, за да окаже натиск върху него. Част от този план било интервюто на бившия главен изпълнителен директор на банката Ролф Бройер за телевизия Блумбърг, в което той казал, че всичко, което можете да прочетете и чуете, е, че финансовият сектор не е подготвен да осигури още заеми или акции на Кирх. След няколко месеца групата на Кирх фалирала и това се оказал най-големият банкрут в Германия след Втората световна война.

Във връзка с процеса за фалшиви показания били разследвани Акерман, Бройер и другите банкови директори. По нареждане на обвинението били претърсени и банковите офиси във Франкфурт. Дойче Банк определя криминалното разследване като безпочвено и е внесла жалба за отзоваване на тримата съдии по гражданския иск за 2 млрд. евро обезщетение, заради евентуално противозаконно сътрудничество с прокуратурата.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Одобрявате ли въвеждането на нов стандартизиран скрининг за проследяване на развитието на децата от ранна възраст?

Подкаст