Човек би трябвало да бъде оценяван единствено по неговите върхови постижения. След четири правителства и 17 години доминация в италианската политика управлението на Берлускони завърши безславно. Това обаче се случи не по вина на кризата не заради фриволните изпълнения на премиера с непълнолетни тийнейджърки или пък поради недоволството на голяма част от населението, а най-вече в резултат на изключително силния и координиран натиск на Париж, Берлин и Брюксел.
Накратко казано, това си беше демонстрация на сила в типичен европейски стил, от която може да се извлече следният извод: в условията на невиждана икономическа криза и повторна рецесия в ЕС пред олтара на общата валута може да бъде пожертван всеки. След словашкия правителствен лидер Ивета Радичова и гръцкият Георгиос Папандреу дойде ред и на Берлускони да изпита тази проста истина на собствения си гръб.
Въпреки писанията в италианската и международната преса тепърва ще се види дали 68-годишният професор Марио Монти ще бъде достоен заместник на най-дълго управлявалия италиански премиер след Втората световна война. Подобна стабилна позиция и реалната политическа тежест, каквито Берлускони си беше извоювал, първо трябва да се заслужат. Да се твърди, че мандатът за съставяне на ново правителство, който президентът Джорджо Наполитано връчи на Монти, е сигнал за смяна на епохата, след 17 години на берлусконизъм, както тръбят световните медии, е доста пресилено. И професорът по икономика, и медийният магнат са част от европейския политически и стопански елит и що се отнася до основните им възгледите, не се различават особено един от друг.
Не бива да се забравя и че Монти стана европейски комисар по въпросите на вътрешния пазар и финансовата интеграция в комисията на Жак Сантер едва след като беше номиниран от първото правителство на същия този Берлускони. В допълнение може да се каже, че дори на изтъкнат икономист като него ще му е много трудно да спаси Италия, а с това и еврозоната, ако изцяло обърне гръб на човека, който управляваше страната в продължение на близо две десетилетия.
Неслучайно, веднага след обявяването на назначението на Монти за ръководител на бъдещото служебно правителство, той изтъкна, че тясно ще си сътрудничи с всички политически сили, за да може с общи усилия Италия да бъде изведена от извънредната ситуация. Засега обаче най-ценният му политически капитал е доверието на Брюксел.
Освен еврокомисар в комисията Сантер (1995-1999) и комисията Проди (1999-2004), бивш ректор на стопанския университет Луиджи Бокони в Милано (1989-1994) и консултант на банкерите от Голдман Сакс, Монти е член и на президиума на центъра за анализи Приятели на Европа. През 2005-а той стана и първият президент на друг европейски think tank(мозъчен тръст), Брюгел, а в допълнение е и европейският председател на Трилатералната комисия – организация, основана през 1973 г. от американския милиардер Дейвид Рокфелер. Професорът е също така член на влиятелния клуб Билдерберг, в който членуват водещи европейски и северно американски политици, финансисти и индустриалци.
При подобни контакти едва ли е изненада, че политическа Европа му има доверие, а пазарите одобриха неговото назначението с краткотрайно увеличение на котировките на борсата в Милано. Предстои му обаче много работа, за да може Италия отново да тръгне по пътя на икономическия растеж и съкращаването на рекордния държавен дълг.
Как ще стане това? Монти побърза да обясни, че от италианците ще се очаква да направят някои саможертви в бъдеще и засега изглежда, че обществото разбира неговите доводи и одобрява намеренията му. Но не така стоят нещата, когато става дума за италианския политически елит. Италианските партии в никакъв случай не са готови да подкрепят безусловно новото правителство, независимо че лявоцентристката Демократична партия и управляващата до неотдавна десница от Народа на свободата вече потвърдиха, че ще застанат зад кандидатурата на професора.
Хората на Берлускони подчертаха, че не биха подкрепили нови мерки за затягане на коланите извън вече одобрените. Депутатът от Народ на свободата Фабрицио Чичито каза, че Монти не би могъл да разчита на сляпа подкрепа от тяхна страна, а италиански информационни агенции се надпреварваха да съобщят пикантната новина как бившият премиер споделил пред свои приятели по време на частно събиране, че неговата партия може да оттегли подкрепата си (за Монти), когато пожелае.
От Северната лига на Умберто Боси бяха още по-категорични и заявиха, че няма да подкрепят професора, докато той не им разкрие повече подробности относно своите бъдещи политически и управленски планове.
Някои от местните политици, като лидерът на Италианската партия на ценностите Антонио ди Пиетро , дори се усъмниха, че Монти ще се съгласи да оглави подобно преходно правителство за времето до следващите парламентарни избори през 2013-а.
Правителство без парламентаристи в своите редове ще има проблеми, пък обясни бившият премиер и член на Демократичната партия Масимо Д’Алема в интервю за държавната телевизия RAI. Още повече че в Италия и през 2012 г. не се очаква никакъв икономически ръст, а само началото на болезнени структурни реформи. При тези условия политическата игра най-вероятно бързо ще загрубее. Монти желае да има свобода на действие, но още не е ясно дали ще му бъде даден картбланш .
Всеки опит да се ограничи кабинета в изпълнението на поетите от него икономически ангажименти или поставянето на краен срок за заемането на високия пост ще доведе до отслабване на правителството. Пазарите ще очакват (от парламентаристите) по-голяма отговорност от показаната досега, твърди експертът от компанията за икономически и финансови анализи IHS Global InsightЕойн Райън. А какво мислят италианските депутати и сенатори, ще се разбере едва след вотовете на доверие в Долната и Горната камари на италианския парламент. Това е необходимо, за да се потвърди назначаването на новото правителство. За съжаление на Монти, Италия и Европа обаче към този момент то не изглежда особено стабилно.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
