Шефът на Сметната палата проф. Валери Димитров обвини през седмицата ръководството на Министерството на земеделието и храните в престъпни действия. Управляваното от Мирослав Найденов ведомство създаде поредния прецедент в най-новата ни история – държавните одитори отказаха да заверят финансовия му отчет. Данните от ревизията пък бяха изпратени при министъра на финансите Симеон Дянков за налагането на евентуално наказание.
Самият отказ за заверка на годишния отчет формално не може да доведе до преки санкции за министерството, но съгласно Закона за държавния бюджет обаче той може да послужи като основание финансовото министерство да ореже годишните средства за земеделието, поясни проф. Димитров.
На фона на тази очевадна демонстрация на непрофесионализъм в агроведомството резонно последва най-тежката оценка, която Сметната палата е давала на институция (без да броим годините назад, само от сегашните отчети на 172 държавни институции, които проф. Димитров обяви, най-лош е този на Министерството на земеделието и храните). Министър Найденов изми срама от министерското чело с… един уволнен главен счетоводител.
Всъщност картината се оказа, меко казано, плачевна. Стана ясно, че
хората на Найденов хал хабер си нямали
колко са и на каква стойност са язовирите и напоителните системи, които са под шапка на ведомството, нито в какво състояние са и как се стопанисват. В доклада си одиторите посочват, че в министерството липсват данни да са били инвентаризирани и осчетоводени хидромелиоративните съоръжения, за които отговаря министър Найденов.
Председателят на Сметната палата съобщи, че е задължил финансовите корифеи в агроведомството в срок от шест месеца да направят това, което отдавна е трябвало да свършат, и да заведат по баланса на министерството целият фонд от язовири, диги и хидромелиоративни съоръжения. Според проф. Димитров липсата на тези данни в сегашния отчет е не само сериозна грешка, тя
съществено изопачава отчета на министерството
Пълната липса на данни за хидромелиоративните съоръжения на министерството в страната – т.нар. поливна инфраструктура, която е публична държавна собственост, едва ли е случайна. Всъщност цялата база данни е била умишлено изтрита, съобщи проф. Димитров.
Представители на земеделското министерство контрираха с изявлението, че престъпното посегателство се е случило през миналата година, когато бе взето решение за закриване на агенцията по хидромелиорации и прехвърляне на дейността й в самото министерство. Тогава ликвидационната комисия е установила, че от финансовата дирекция в агенцията е изчезнал софтуер, който съдържа счетоводната информация за активите на институцията. Тогава е бил подаден сигнал и до прокуратурата, твърдят подчинените на Мирослав Найденов.
За в. БАНКЕРЪ темата не е нова – преди близо половин година (в бр. 30) писахме, че държавното обвинение отдавна се занимава с мокрия сектор към агроведемството. Под заглавие
Напоителни системи поливат частни джобове
nbsp;
още тогава ние огласихме скандални факти, като например, че язовири са дадени на отбрани фирми срещу годишен наем като за… половин гарсониера.
Нека припомним, че тази държавна фирма бе от първите проверени, след като министър Найденов зае поста. Още тогава вътрешният одит показа, че безстопанственост и безхаберие е имало в изобилие, всякакви далавери са въртени години наред,. Само за 2009-а дружеството беше натрупало 5 млн. лв. загуби, и то при положение че на голяма част от служителите не са плащани и заплати.
Констатациите обаче си останаха само на книга и за съжаление положението в това дружество не стана по-розово. Единствено батакът в него принуди Найденов за две години да смени четирима директори. В края на май се разбра, че с рокади в мениджмънта работата няма да тръгне и започна цялостно преструктуриране на компанията. Взе се решение за закриване на много от териториалните й звена. Те бяха обединени в 11 нови подразделения, които поеха активите на предишните 22 клона. Естествено, много от работещите в предприятието бяха освободени и от това пак възникна социално напрежение.
На този етап обаче не е много ясно дали
течовете в него са спрени
или просто са замазани дупките. Пак по това време в. БАНКЕРЪ научи, че в края на миналата година е направена нова вътрешна проверка, която е доказала, че повече от половината от сключените договори от Напоителни системи ЕАД през последните четири години са ощетили дружеството със стотици хиляди левове. Тогава са проверени всички договори, анекси, споразумения и финансови документи и е изготвен обобщен доклад до принципала на дружеството – министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов. Според тогавашния изпълнителен директор на дружеството Елица Попова формално всички подписани документи са съответствали напълно на законите в страната. Но въпреки това тези контракти били изключително неизгодни. Например проверката установила, че 90 на сто от договорите за наем са анексирани непосредствено преди парламентарните избори през 2009-а без разрешение на министъра на земеделието и храните, с което сроковете им са станали по пет до десет години. Това се е случило само месец след като са били парафирани първоначалните контракти. Какво е наложило подобно удължаване на сроковете с анекси, при положение че основните договори не са били изтекли, така и не стана ясно. А може би е съвсем ясно: по този начин голяма част набързо подписаните документи са се превърнали в желязна гаранция за наемателите и са осигурили на някои от тях спокойствие до… 2015 година. На всичко отгоре в новите договори са били включени и доста любопитни от правна гледна точка клаузи – за… шестмесечно предизвестие в случай на прекратяването им. При проверката е установено, че, за разлика от облекчения режим на предизвестие, когато наемателите забавят плащането, размерът на неустойките се намалявал в тяхна полза.
Апетитите към собствеността на държавната компания
не са от вчера. Обществена тайна е, че през последните години близки до властта хора са били уредени с язовири на смешни цени. Доста показателен е фактът, че само за две седмици преди изборите през 2009-а (от 30 юни до 15 юли) Напоителни системи, което по това време управлява видният ДПС кадър Петя Раева, е успяло да предостави на избрани частни фирми…12 държавни язовира в цялата страна. Според проведените набързо търгове концесионерите са се сдобили с права върху водоемите за десет години, а не за три, какъвто е бил срокът на старите контракти. Това решение мениджмънтът на дружеството взел по настояване на частници, които вече имали готови проекти и кандидатствали за субсидии от Европейския съюз по оперативна програма Рибарство. Чрез тези контракти фирмите всъщност изпълнили изискванията на програмата към кандидатите да стопанисват дългосрочно водоемите за отглеждане на риба.
Общо взето, няма лошо, ако договорите са били изгодни за държавата. А още по-добре щеше да бъде и ако наемателите й се издължавали в срок. Само че голяма част от тези предприемачи и до днес дължат хиляди левове по цитираните наемни договори и никой не е успял да прибере тези вземания (ако, разбира се, изобщо се е опитвал).
Порверките са нещо добро, но след тях резултати очевидно липсват. Може би това е и причината, поради която тези съоръжения
са изтекли от финансовия отчет на министерството
Разбира се, обяснението на земеделските шефове е доста по-различно. В официалното си съобщение агроведомството обяснява, че тъй като нямало как да се опишат активите, едва ли не те са настояли Сметната палата да не заверява финансовия им отчет. По този начин са си издействали отсрочка за шест месеца, през които пък ще се прави нова оценка на активите на бившата Агенция по хидромелиорации, съобщиха хората на Найденов. За целта щяла да бъде обявена обществена поръчка за външен оценител, който да пресметне стойността на осем язовира, на 27 дунавски диги, на 75 отводнителни помпени станции и на други съоръжения, стопанисвани от закритата вече институция. Земеделското министерство вече било завело 14 язовира за 191 млн. лв. въпреки липсата на счетоводни данни, съобщиха още от ведомството. По груби оценки стойността на всички активи трябвало да е за около 300 млн. лева.
Според доклада на Сметната палата във финансовия отчет не са осчетоводени 11 язовира : Малко Шарково, Сопот, Пчелина, Тракиец, Тополница, Бели Лом, Съединение, Тракиец, Дяково, Порой и Ахелой. Всички те или нямат актове за публична държавна собственост към края на 2010 г., или имат актове, но в тях не е посочена стойност. Отделно други шест язовира : Панчарево, Тича, Кула, Ястребино, Горни Дъбник и Рабиша, са заведени в документите по занижени стойности.
Доста озадачаващ все пак остава фактът, че след две години и половина, откакто министър Найденов взе властта в земеделието, не е намерил време да разпореди да се оценят активите, за които е отговорен. Какво ли пък ще се окаже положението, ако се направи анализ на начина им на стопанисване…?! Остава да видим дали ще успее да даде отговори на тези въпроси през следващата половин година.
nbsp;
