Възнагражденията на банкерите ще останат светая светих. Информация за тях както сега, така и в близко бъдеще ще имат само висшият мениджмънт и надзорът на БНБ. Простосмъртните, колкото и да им се иска, няма да узнаят как се формират заплатите и бонусите на банковите мениджъри. Парите, които те получават, често достигат няколко стотин хиляди лева годишно. Такова впечатление оставят и текстовете в проекта за изменение на Закона за кредитните институции, който в сряда – 16 ноември, бе приет на първо четене от парламентарната Комисия по бюджет и финанси. Отсега е сигурно, че в него ще бъдат направени някои чисто козметични поправки, които да пояснят при какви условия БНБ може да забрани на банките да дават бонуси на своите мениджъри. Разглеждането на този законопроект обаче е повод да бъде повдигнат въпросът за прозрачността на възнагражденията в отделните банки. Едно, че тази тема вълнува обществото, а освен това ЕС е разпоредил и в своя директива да има такава прозрачност. Впрочем този въпрос бе разгледан и до голяма степен бе решен от правна гледна точка в края на 2010-а, когато БНБ прие специална Наредба ‘b94 за изискванията към възнагражденията в банките. В нея бе регламентирана
политиката за формиране на заплатите и бонусите
Но не се заблуждавайте, че текстовете в нея дават ясна представа за механизмите, по които се формират възнагражденията в българските банки. Там подобно нещо няма да откриете. В малко по-разширен вид нормативният документ преповтаря предишните указания на БНБ, изложени в Ръководни принципи на политиката на възнагражденията. В тях, както и в сегашната Наредба ‘b94, е пълно с общи фрази от рода на: В политиките си за възнагражденията банките определят подходящо съотношение между постоянните и променливите възнаграждения в зависимост от категориите персонал. Или пък Променливото възнаграждение се обвързва с резултатите от дейността чрез комбинация от оценките за работата на служителя, на съответното структурно звено и на банката като цяло.
Е, разбира се, има и някои по-конкретни изисквания. Например, че най-малко 50% от променливото възнаграждение се предоставя на съответния човек в акции на банката и под формата на други, свързани с тях, финансови инструменти. Или че изплащането на минимум 40% от променливото възнаграждение може да бъде разсрочено най-малко за три години.
В наредбата обаче не се казва какво ще се случи с въпросните бонуси, ако банковият ръководител напусне институцията, преди да ги е получил.
Не се посочва и каква информация за заплатите и бонусите на мениджърите са длъжни да публикуват банките. Любопитно е също защо тези правила са описани не тук, а в част пета от Наредба №8, озаглавена
Изисквания за оповестяване
Наредбата обаче е за капиталовата адекватност. В нея изрично се казва, че всяка банка определя подходяща медия или друг носител, на който да публикува информация за политиката си по възнагражденията. Същите данни трябва да бъдат качени на официалния сайт на кредитната институция. Освен това има и изрична разпоредба, която изисква да се публикува количествена информация за възнагражденията на изпълнителните директори и на други лица, представляващи банката. Казано с други думи, трябва да има и конкретни числа. Вярно е, че се допуска те да бъдат обобщени, а не персонифицирани, но все пак трябва да ги има. В данните например би трябвало да се посочва, че на членовете на управителния съвет през годината са изплатени възнаграждения и бонуси за общо 4 млн. лева. Поне това. Но по-коректно би било да се посочи колко е общият размер на заплатите и колко на бонусите, раздадени на членовете на надзорния съвет, на изпълнителните директори, на членовете на съвета на директорите или на управителните съвети, а да има отделен ред за представяне на възнагражденията, които са получили началниците на дирекции или управления. Засега не се и надяваме срещу името на всеки мениджър да прочетем колко е основната му заплата и колко са бонусите му, въпреки че точно това е истинската прозрачност. Но у нас тя е невъзможна. Пък и в частта на Наредба ‘b98 за оповестяването на подобна информация се казва, че тя може да бъде спестена, ако с публикуването й се нарушава конкурентоспособността на търговската банка на пазара. Доста удобно!
Но дори ако оставим настрана въпросната вратичка в нормативната уредба, не са много банките, които са оповестили публично политиката си по възнагражденията или пък са предоставили
публични данни за парите, платени на мениджърите им
дори и само като общ размер. Засега частична информация за заплатите им има в одиторските доклади. Но тя е твърде оскъдна. Например в доклада за УниКредит Булбанк пише, че общият размер на разходите за персонала, който през 2009-а е 3803 души, е 96.48 млн. лева. Средно по 2158 лв. на месец на човек. Е, ясно е, че касиерките вземат по 800-1000 лв., а висшият мениджмънт десетина пъти повече, но това не е учудващо. По-нататък в доклада е посочено, че УниКредит Италиано е предоставила на определена група мениджъри от УниКредит Булбанк пакети капиталови опции и акции като бонуси за тяхната работа. Следва и таблица на въпросните финансови инструменти. Няма обаче и дума за това как са изчислени бонусите, как са обвързани с финансовите резултати, по какъв начин и в какви срокове ще се изплащат. Иначе казано, липсват подробности, които биха изяснили повече политиката на допълнително стимулиране на висшия и средния мениджърски състав.
Впрочем в одиторските отчети на повечето наши банки липсва дори и тази оскъдна информация, която е представена в доклада на УниКредит Булбанк. В одиторските доклади за Банка ДСК и ОББ са посочени само общите суми за възнаграждения. В този за ОББ е описана счетоводната политика за отчитане на тези разходи. Подобни текстове, които нищо не говорят на широката публика, фигурират и в годишните одиторски доклади на Юробанк И Еф Джи България, Банка Пиреос България и дори в докладите на кредитни институции като Първа инвестиционна банка, Корпоративна банка, ЦКБ и СИБАНК, чиито книжа се търгуват на борсата.
Банкерите вероятно ще се възмутят
от идеята обществото да им наднича в портфейлите. Но тук не става дума за воайорство. Според Закона за кредитните институции една от дейностите, за които банките получават лиценз, е да извършват публично привличане на депозити. Забележете – публично! След като бизнесът на банките е свързан с парите, и по-точно – със спестяванията на гражданите, те на свой ред имат пълното право да знаят какви възнаграждения вземат мениджърите, управляващи средствата им. Разбира се, подобна публичност ще даде храна за много спекулации – завистници колкото щеш. Но пък ако кредитната институция се развива добре и е коректна към клиентите си, самите мениджъри няма от какво да се притесняват. Пък и стара максима е: който се страхува от мечки…
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
