Днес да ругаеш държавата и да обвиняваш нейните служители за всички проблеми е модно и престижно. Кой от интелектуална самовлюбеност, кой от твърде прагматични интереси, кой от обикновена глупост – мнозина се присъединяват към този шумен хор. Под претекст, че така е в развитите страни (всъщност нито е така, нито е едно и също навсякъде) ни предлагат, а и правителството напира към смели стъпки, като: рязко да се ограничават държавното регулиране и ненужните бюрократични формалности; да се приватизират или да се възложат на частни изпълнители множество публични функции, които до момента са били изпълнявани главно от държавата; да доминира пазарната логика и особено идеята за конкуренция между институциите; съществено да се ограничават броят на държавните служители и техните привилегии и т.н.
Малцина обаче се замислят сериозно дали в дългосрочен план тази рецепта ще доведе до по-висока ефективност на управлението, особено в контекста на глобалната конкуренция? Ще бъде ли това едно по-справедливо и по-честно управление? Ще доведе ли тази рецепта до нарастване на легитимността на политиката и политиците в очите на хората? И тъй като смелите начинания бяха подхванати с нова сила, след като отпадна необходимостта от предизборно баламосване със захаросани обещания, нека разгледаме по-подробно тази
ултрареформаторска логика
Колкото и да уважаваме правото на собствено и оригинално мнение, функционирането на съвременното общество се подчинява на някои аксиоми, които са едновременно емпирично доказани и в същото време аргументирани по дедуктивен път. Всяка от тези аксиоми подлежи на усъвършенстване, на промяна и на адаптиране, но не и на цялостно оттегляне, отхвърляне или оспорване. В частност, когато се анатемосва държавата и нейната администрация, не бива да се забравя поне следното.
Първо, повечето форми на корупция в управлението – конфликти на интереси, взимане на подкупи, измами, лично възползване от ресурсите на институцията – се случват в точката на взаимодействие между служители, официално представляващи държавната власт и изразходващи публични средства, от една страна, и частни индивиди или организации, стремящи се към пари, услуги или влияние, от друга. Тук ключовата дума е точка на взаимодействие.
Точката на взаимодействие може да е миниатюрна, както е в случая с полицая, обмислящ дали да глоби шофьора, или да му вземе 20 лева. Може да е средноголяма , както е в случая с общински служител, който взима решение дали да издаде лиценз на търговски обект. Но може да бъде и много голяма, както е при държавните органи, възлагащи обществени поръчки или концесии за десетки или стотици милиони.
Второ, ако не съществуваха демократичното управление, законите, правилата, солидарната реципрочност, рационалните индивиди и фирми щяха да действат предимно на основата на своя собствен интерес. Именно демократичното управление, законите, правилата и социалните конвенции принуждават или подтикват индивидите и фирмите да насочват поведението си по посока на публичните интереси.
Като отчитаме тези предпоставки, нека подложим на известно съмнение всеобщия ентусиазъм за ограничаване на формалните (бюрократични) процедури и да припомним кои са причините за възникването на поне една част от държавните регулации.
Преди всичко това е необходимостта от
надлежен и справедлив процес
Надлежният процес отнема време, включва попълване на формуляри и често е скъп. Дори и при съществуващите ограничения резултатите невинаги са напълно справедливи, тъй като хората и групите, близки до властта, обикновено имат предимство.
Какво би било, ако премахнем или силно отслабим правилата, които осигуряват поне известна равнопоставеност пред закона? В допълнение, съществуват специални защитни механизми, които предпазват държавните служители от произволни уволнения и политически влияния, гарантират честност при наемането на работа, повишенията, назначенията на длъжности и т.н. Дори когато прилагането на закона изисква ограничаване или репресия спрямо нарушилите го, това трябва да се случва съобразно правилата на честната и справедлива процедура.
Колко далеч може да се отиде в ограничаването на бюрократичните формалности и ускоряването на управленските процедури, без да се изложат на риск фундаменталните ни права и без да се наруши принципът на справедливостта? Най-малкото наивно е да се смята, че няма взаимна зависимост между процедурно гарантирания надлежен и справедлив процес, от една страна, и съдържанието на индивидуалните права и честността на управлението, от друга. Въпреки политическите лозунги, които понякога издигат реформаторите на държавното управление, не е възможно да се редуцират процедурно надлежните регулации на процесите и в същото време да се запазят индивидуалните права на участие, както и минимално допустимото ниво на справедливо третиране на индивидите и групите, защитавани от регулациите.
По-нататък идва проблемът за съпричастността и закрилата. Голяма част от формалните процедури са породени от желанието да се осигури предварително
защита на гражданите
от възможни вреди, като например се гарантира чиста храна, безопасност на движението или медикаменти без вредни странични ефекти. Голяма част от държавните регулации ни закрилят по пътищата (да си припомним изискванията за поставяне на предпазни колани или за монтиране на предпазни възглавници в автомобилите) или при ползването на услуги. Десетки държавни агенции на всички нива се занимават с предварителната ни закрила, главно чрез регулации и чрез тяхното прилагане – типично проявление на бюрократичните формалности. Как те си вършат работата, е друг въпрос, но конкретните недостатъци и нарушения не могат да бъдат аргументи за ненужността на тези регулации.
Тази държавна намеса често е свързана с точката на транзакцията, в която гражданинът получава продукт или услуга. Въпросните регулаторни процеси наистина представляват значителна тежест за тези, които произвеждат продуктите или предоставят услугите, но дали ако отхвърлим това бреме, нещата ще тръгнат по-добре?
Съществуват също така множество процедури, предназначени да влияят върху различни форми на двустранни човешки отношения – например между училищата, родителите и учениците, между труда и капитала, наемателите и наемодателите, брокерите и инвеститорите, изследователите и изследваните лица, брачните партньори, родителите и децата и т.н. Законите и регулациите, свързани с възможните случаи на сексуален тормоз, насилие над децата, насилие в семейството, нарушенията на професионалната етика и т.н., са типични съвременни примери за бюрократични процедури, влияещи върху отношенията между хората и в човешките обединения.
Формалните бюрократични процедури имат ключово значение в редица държавни програми, свързани, най-общо казано, с прояви на
солидарност и социално подпомагане
в които проблемите на справедливостта и съответствието на изискванията за включване в програмите имат решаваща роля. Тук трябва да прибавим и различните форми на държавни субсидии. Няма съмнение, че във всички тези програми съществува корупция въпреки регулациите и формалните процедури.
В същото време е нелогично да предположим, че редуцирането на регулациите и процедурите само по себе си ще премахне корупцията. По-важни са обаче фундаменталните цели на политиките, свързани със закрилата и солидарността – възможно ли е тяхното постигане да бъде гарантирано без регулации и формални процедури? Възможно ли е в стремежа към дерегулиране управлението да стане по-малко справедливо, гражданите да бъдат по-малко защитени, а солидарността между нас да спадне? Това не са абстрактни етически въпроси, а натрупан, предимно горчив опит от последните две десетилетия на демократичното ни развитие.
Накрая не бива да забравяме още един съществен момент. Зад благовидната фасада на реформаторството често се крие съвсем конкретен, далеч не толкова чистоплътен частен интерес. Нерядко сме свидетели на странен частен интерес към сламката в окото на държавата, съпроводен с упорито незабелязване на гредата в собственото око. Например, работодателските организации са изключително напористи в критиките срещу държавната администрация, а не проявяват особен интерес към типични днешни пороци на бизнеса, като картелиране или грубо погазване на правата на потребителите. Не е трудно да се досетим, че поне част от тази активност има превантивен характер, друг е въпросът какъв е крайният ефект от нея. Безобразната пасивност на държавата пред лицето на грубите нарушения на действащите закони и регулации в строителството, териториалното устройство, туризма, (не)опазването на околната среда и т.н. в края на краищата няма да бъде полезно за истинския, легален бизнес.
Истинската цел на реформите не е и никога не е била по-малко държава или по-евтина държава, а по-ефективно функциониране на държавата в името на публичния интерес. Всичко останало е късогледо рязане на клона, на който всички заедно седим и от който всички заедно ще паднем.
Александър Маринов
