Любомир Христов е роден на 3 май 1955 година.
Завършва висше икономическо образование в УНСС през 1979 година. В същия университет защитава докторат по икономика през 1990 година.
В периода 1990-1994 г. е главен икономист и член на управителния съвет в БНБ.
От 2008 до 2011 г. е член на Експертна група по финансово образование в Европейската комисия.
От 2011 г. е член на Консултативна група на заинтересованите в Европейския банков регулатор в Лондон.
На изборите през октомври беше кандидат за вицепрезидент на Меглена Кунева.
nbsp;
Г-н Христов, какъв е урокът, който научихте от участието си в кандидатпрезидентската кампания?
-Че България е една много хубава страна. Че хората заслужават повече справедливост, повече сигурност в утрешния ден и равни стартови възможности и че страната не се управлява добре.
Продължават ли политическите ви изкушения, или установихте, че това не е вашето поле за изява?
-За никакви изкушения не може да става дума. Аз влязох в тази кампания от възмущение затова, че в страната започват да се приемат за нормални неща, които по мое мнение не са нормални – става дума за съвършено конкретни неща (за произвола на монополите, за зависимостта на медиите, за начина на определяне на лихвените проценти и други неща). Тоест аз съм възмутен и моята цел е да помогна на още повече хора да се възмутят. За момента няма достатъчно възмутени хора и, както писа едно чуждестранно издание, българите пожелаха още от същото.
Не разбрах – ако се състои политически проект Кунева, вие ще бъдете ли част от него?
– Ще продължа в какъвто формат е възможен и в какъвто формат аз реша и мога да помагам на хората да се възмутят и да променят условията, в които живеят, и начина, по който се управляват.
Според вас представеният в НС проектобюджет за 2012 г. гарантира ли поддържането на финансовата стабилност в страната?
-Представеният в НС бюджет не дава такава гаранция. Той продължава политиката от последните три години на стопяване на сланините и на чакане на Годо. Един бюджет може да се разглежда по три начина. Единият е статичният, другият е динамичният и третият е догматичният. Статичният, грубо казано, е да се каже на кого колко ще се сипе в паничката, т.е. кое ведомство, кое министерство, коя дейност какви пари ще получат и това е правено и се прави, а то е важно, особено за тези, които непосредствено зависят от бюджета. Аз обаче нямам коментар в тази насока – не защото не е важно, а защото други хора вече са го направили. Догматичният начин е дали дефицитът е по-малко от два процента, дали е повече от два процента, дали на бюджета се гледа като на нещо, което трябва да отговаря на определени произволно спуснати критерии. Третият начин, по който може да се погледне на бюджета, е динамичният. Става дума за това, какво се е случвало през предишните две-три години, какво има да се случва през следващите две-три години и как този бюджет, който се представя за 2012 г., се вписва в тази картина.
Как се вписва в тази картина и какъв е проблемът?
-Проблемът е в това, че през 2008-2009 г. кризата, която изпитахме, не е циклична, т.е. не е някакъв временен спад в производството и приходите, а е структурна. Структурна означава, че има една постоянна промяна и на тази постоянна промяна вече трета година не се реагира адекватно и поради тази неадекватна реакция подозирам, че един възможен изход е след две или три години да се стигне до повишаване и на преките данъци. Това ми е оценката за бюджета.
А каква е адекватната реакция?
– Когато казвам, че имаме структурен проблем в икономиката и във финансите в областта на бюджета, имам предвид това, че през 2008 г. страната отчете един доста сериозен дефицит в текущата сметка, дефицит специално в търговския ни обмен – имахме около 20 и над 20 % от БВП по-висок внос, отколкото беше износът ни. Това се преодоля, частният сектор преди всичко понесе негативите, адаптира се изключително бързо и сега имаме почти балансирана текуща сметка. Дотук добре. Въпросът обаче е, че тези 20% от БВП превишение на вноса над износа бяха и източник на приходи в бюджета. Тези приходи вече ги няма и няма да се появят скоро, поне докато аз съм жив.
За какъв изчезващ приход говорите?
-Говоря за това, че върху вноса се дължи ДДС 20%, дължат се акцизи за някои от вносните стоки, дължат се мита за стоки, чийто произход не е от ЕС. Но да вземем само данъка – 20% от БВП превишение на вноса над износа по 20% ставка за ДДС, делено на сто, прави четири процента от БВП. Като сложиш и другите компоненти – става около 5.5 % приходи, които въобще ги няма и няма да се върнат, защото няма да изпитаме скоро огромните дефицити по текущата сметка.
Как може да се реагира в перманентен спад на приходите?
-По няколко различни начина. Единият е да се направи опит да се повишат приходите – чрез повишаване на данъци, акцизи, косвени данъци, на социални осигуровки. Такъв подход не би бил добър в период на криза, защото още повече ограничава стопанската активност. Другият начин е да се намаляват постоянно разходите с този размер – 4-5 % от БВП, което очевидно не става. А не става,защото не се започват онези реформи, които наричаме структурни и които ще доведат до повишаване ефективността на публичните разходи – има разходи, които могат да стимулират растежа и икономии, които могат да бъдат направени, без въобще да забележим.
Защо не се правят тези реформи?
-Защото са трудни. Те изискват време, воля и първоначално са свързани с разходи, т.е. това са едни реформи, които трябва да доведат до икономии, след като се изпълнят успешно. Първоначално са свързани с разходи. Е, да де, но когато не ги започваш тези реформи и когато ги отлагаш с толкова, колкото ги отлагаш, се намалява и техният ефект. Затова казвам, че не е изключена възможността след две или след три години, ако се продължава по същия начин, ако не се намаляват перманентно публичните разходи, да останем без никакъв друг изход, освен да отидем към увеличение на данъците, ако искаме да запазим бюджетен баланс. То това се прави и в момента. Защото ние се хвалим, че нашите ставки на преките данъци не са повишени, но на практика непрекъснато се повишават осигуровки, акцизи и други косвени данъци. Даже ако видите националната статистика за първото полугодие по отрасли, ще видите кой е най-бързо нарастващият отрасъл в БВП. Това е статията корективи – расте с 5.8 процента. Корективи са косвените данъци минус субсидиите. Така че бюджетът, който се предлага за следващата година, е същият като за тази година.
Как приемате тезата на БСП, че в сегашната ситуация на криза държавата трябва да предвиди сериозни стимули за съживяване на потреблението и бизнеса?
-Мисля, че хазната – дори и да разполага с такива средства – би било голяма глупост да се опита да го направи. По две причини. Първата е, че продължава да се краде много и на едро. Изключително неясно продължават да се насочват публични пари към приятелски фирми и дейности, в това число и в магистралите, и в големите обществени поръчки, където Европейската комисия отчита нарушения в над 60% от поръчките. Нарушения, в превод от брюкселски, значи корупция. Второ, тезите, които споменахте, са валидни за голяма и затворена икономика, каквато е ЕС като цяло, каквато са САЩ, каквато е в Китай. Ако ние се опитаме (а това всъщност беше опитано през първата половина на 2009 г., тогава си спомняте, че бяха похарчени едни 4 млрд. лв.) да направим самостоятелно фискално стимулиране в условията на икономика като българската – много малка и много отворена, вероятно ще стимулираме производителите на плазмени телевизори от Южна Корея.
Иван Костов заподозря, че плановете за емитиране на облигации от правителството през следващата година за 3 млрд. лв. подсказват, че то се готви да инвестира в големи проекти. Мотивите му са, че след като през януари 2013 г. по глобалните облигации трябва да се платят 1.6 млрд. лв., няма логика да се залагат нови облигации за три млрд. лева. Виждате ли опасност от емитирането на облигации в такъв голям размер?
-Не бих искал да коментирам оценките на г-н Костов. Той знае какво говори, защото е достатъчно опитен и от техническата страна на нещата – бил е финансов министър, и особено откъм политическата страна на нещата – бил е министър-председател. Но бих искал да обърна внимание на нещо, което говорех през пролетта на тази година. А то е, че т.нар. Пакт за финансова стабилност на Дянков е едно нескопосано решение на фискалния проблем. Г-н Костов обръща внимание, съвършено основателно, на това, че по разчетите и проектите на правителството се предвижда да има бюджетен дефицит през 2012 г. в размер на 1.3 % от БВП. В същото време се предвижда публичният дълг на България да нарасне от около 14 на 18%, т.е. много повече, отколкото е дефицитът. И вижте сега цинизма в наименованието Пакт за стабилност. Следим Италия, следим Гърция и виждаме, че финансовата нестабилност там се поражда от това, че дългът на тези страни е неустойчив.
Какво означава това?
-Че дългът расте като дял от БВП. И ето нагледно това, което говорих и писах през май. Пактът за финансова стабилност предвижда ограничаване на бюджетния дефицит под два процента. Но в същото време не предвижда никакви ограничения за нарастване на дълга. А тъкмо нарастването на дълга е това, което води до финансова нестабилност. Тоест виждате, че сме занимавали Народното събрание, направили сме закон, който няма да работи и той не работи. Другата хитринка е, че Законът за бюджета казва, че правителството не може да внася проект с дефицит, по-голям от два процента. Е, ама сега НС като одобри нарастване на дълга с 4%, означава ли това, че ако приходите не се изпълнят или пък ако правителството реши да прави допълнителни разходи, то няма нужда да влиза в НС за актуализация на бюджета? Май да… Това не го одобрявам и не смятам, че е редно да бъде така в една демократична страна, в която правителството трябва да бъде контролирано от НС.
Основателни ли са опасенията за разпад на еврозоната и възможно ли е да се стигне до създаване на клуб на богатите икономики, а държави като България да останат извън борда?
-Точно в тази несигурност е проблемът, на който реагират пазарите. Има вероятност – по моя оценка под 50% – еврото да не издържи, а не е изключено еврозоната да не е в тези граници, в които я виждаме днес. Но да се представят нещата така – клуб на богатите, пък ние бедните, е глупаво. Ние сами сме се поставили в позицията, в която сме, защото нашият министър на финансите не участва лично в срещите на финансовите министри, които обикновено се провеждат в Люксембург. А когато министър-председателят ходи в Брюксел, той не разбира за какво става дума там. Така че ние сме се поставили извън това място, където се вземат тези решения.
