Радина Христова Кърджилова е родена на 17 юни 1986-а в София. Завършва Националната академия за театрално и филмово изкуство Кръстьо Сарафов, специалност Актьорство за драматичен театър с преподаватели проф. Пламен Марков и доц. Ивайло Христов. Участвала е в представленията Заболяване на младостта Живот в три версии и Белградска трилогия и се снима в популярния телевизионен сериал Стъклен дом. Обича кучето си Аксел. Гледа на живота през розови очила и харесва репликата на Тодор Колев от филма Господин за един ден: Парите са тор, от която растат красиви цветя.
Госпожице Кърджилова, защо избрахте да се занимавате с актьорско майсторство. Имаше ли обстоятелства, които предрешиха избора ви?
– В моето семейство няма актьори и като дете никога не съм си представяла, че ще се занимавам с театър или кино. Артистичната фигура във фамилията е баща ми, който е художник. Винаги съм имала силен интерес към журналистиката и мечтаех да развивам теми, значими за обществото, да правя социални материали.
Първият ми и решаващ контакт с професията на артиста стана случайно. Докато още бях ученичка, придружих мой приятел, който искаше да се яви на кастинг за един френски филм. Стоях отвън и чаках, когато асистент-режисьорът ме помоли да се разходя по сцената и да гледам предизвикателно. Харесаха ме и ми предложиха участие в продукцията. Попитаха дали мисля, че ще се справя с ролята, и аз, разбира се, потвърдих. Спомените ми оттогава са, че получих първия си хонорар в размер на 300 евро.
Какво се случи след това?
– Бях заинтригувана, тръгнах на уроци по актьорско майсторство, кандидатствах и ме приеха в НАТФИЗ Кръстьо Сарафов. Оттам тръгна всичко.
Имахте ли подкрепата на близките си?
– Въпреки че е човек на изкуството, баща ми не е убеден в просперитета на творците в България, така че не беше напълно съгласен с решението ми. Аз обаче бях сигурна, че трябва да опитам. По-любопитното е, че ако не ме бяха приели от първия път, нямаше да кандидатствам повече. Вероятно щях да се върна към интересите си в журналистиката. Според мен хората, които кандидатстват безрезултатно години наред, просто си губят времето.
Как Ви се отрази внезапната популярност, след като започна излъчването на хитовия сериал Стъклен дом?
– За мое съжаление тази популярност имаше повече жълт оттенък. Медиите наблегнаха предимно на клевети и клюки.
Това, което ме сполетя след завъртането на сериала в ефир, не беше славата, която искам. Отначало не можех да повярвам, че хора, които не ме познават, са в състояние да пишат всякакви ужасни неща по моя адрес. Това е груба намеса в личното пространство на човека. (на подложка)
Първото безумно нещо, което прочетох за себе си беше, че съм си рязала вените с касапски нож. Лошото е, че дори онези, които не се вълнуват от злобни измислици, няма как да подминат жълтите заглавия, които ни заливат навсякъде по улицата. Гордея се с професионалните си постижения, но не мисля, че съм достигнала върха в кариерата си. Имам да работя още много.
Какво представлява върхът на кариерата за Вас?
– Искам да продължа да си върша работата, както трябва, и да имам повече възможности за изява. Не искам цял живот да бъда героинята си Сиана от Стъклен дом. Когато работя, давам всичко от себе си.
Работи ми се много и ми се иска да имам повече шансове да развивам таланта си и да ставам все по-добра в професията. (на подложка)
Бихте ли приели предложения за работа от чужбина?
– Да, със сигурност бих им обърнала внимание, ако съдържат атрактивни възможности. Мисля, че за да успееш навън, трябва да разполагаш с екип, който да се занимава изключително с рекламата и организацията, свързани с теб. Ако у нас на кастинг за една второстепенна роля се явяват 30 кандидати, в САЩ например се явяват 30 хиляди. Пазарът извън границите на България е различен, други са и възможностите, и парите.
Бихте ли живели зад граница?
– Може би, но със сигурност не сега. Мисля, че когато остарея, няма да има какво да правя в България. Тогава надали ще искам непрекъснато да ми се напомня за миналото, за това каква е била и какви ги е вършила младата Радина.
В какви роли и филми си се представяте оттук нататък?
– С радост бих играла в биографични филми.
Легендарни актриси като Катя Паскалева и Невена Коканова например напълно заслужават да снимаме филми за тях. Освен засвидетелстване на почит и уважение към техния изключителен талант превъплъщенията в подобни роли биха обогатили и нас, младите актьори. (на подложка)
Омръзна ми темата за прехода, според мен тя вече е изчерпана, но въпреки това продължава да се експлоатира. Време е да се създаде нещо по-човешко – история, насочена към общуването между хората. Филмът Love.net е една своеобразна стъпка напред в тази област, но мисля, че има още какво да се желае и тепърва предстои много работа в тази насока.
Какво правите през свободното си време, как се разтоварвате?
– Най-отпускащо ми действа да разхождам кучето си, имам черен лабрадор.
Обичате ли да пътешествате и къде Ви е било най-приятно?
– За съжаление не ми остава достатъчно време да пътувам. Последно бях в Москва, и то за кратко, дори не успях да разгледам града.
Въпреки малкото време, прекарано там, има ли нещо, което да Ви е впечатлило?
– Въпреки че в съзнанието на мнозина руснаците имат образ на самодостатъчна нация, те са чувствителни към изкуството и уважават много своите творци. Впечатли ме това, че хората там наистина държат на културата си, за разлика от повечето българи.
Имате ли любимо кътче в България или в чужбина, което обичате да посещавате?
– Откакто се занимавам с актьорско майсторство, съм непрекъснато заета, най-вече заради снимките на сериала Стъклен Дом. Това не означава, че нямам планове и че не искам да отида на определени места, когато имам свободно време. Първо бих посетила Португалия и Куба, латино културата определено ме вълнува.
Как поддържате форма?
– Когато непрекъснато работя, изразходвам много енергия. Не ходя на фитнес, намирам го за скучен и еднообразен. Вкъщи често скачам на въже и си пускам музика. Така се разтоварвам и поддържам форма едновременно. Старая се да спя повече, пия много вода и се стремя да не ям късно вечер.
Каква музика предпочитате?
– Слушам предимно drum ‘n’ bass, но не се ограничавам с това. Често си пускам Depeche Mode, напоследък непрекъснато слушам цялата дискография на Gorillaz. Израснала съм с рок музиката – The Rolling Stones са любимата група на мен и баща ми. Не харесвам поп фолка не само заради самата музика, но и паради т. нар. култура, свързана с нея.
На кои марки за козметика се доверявате?
– Фаворити са ми Estee Lauder и Clinique. По принцип не се гримирам много във всекидневието, защото имам чувствителна кожа. Харесвам щадящи и натурални продукти. Предпочитам лосиони за тяло и кремове за лице.
Обичате ли да пазарувате?
– Да, но не и в моловете. Предпочитам малки магазинчета, където могат да се намерят по-нестандартни неща. Има периоди, когато всеки ден си купувам по нещо – тениска, чанта, някакъв аксесоар… Но не съм вманиачена.
Имате ли любими марки и кои са те?
– Харесвам G star, Fred Perry, Diesel, Gravis, Converse, The North Face, Max Mara. Тези са дрехите, част от гардероба ми, иначе харесвам някои от моделите на Alexander McQueen например. За мен по-важно е дрехата да ми хареса, не обръщам задължително внимание на марката на етикета. Обикновено съобразявам облеклото си със задачите и събитията, с които се ангажирам.
На какви предимства се радвате като притежател на картата First Lady?
– Картата ми дава не само самочувствие, но и сигурност. Признателна съм, за честта да се присъединя към клуба First Lady.
Кои са били най-напрегнатите моменти в кариерата Ви досега?
– Най-напрегнати са емоционалните сцени. За да ги изиграя добре и превъплъщението ми да е достоверно, трябва да ги изживея, а това изисква много усилия и нерви. Ядосвам се, когато нямам достатъчно време да си изпипам нещата. Ако в екипа, с който работя, има напрежение, това също влияе на настроението ми.
За какво мечтаете?
– Преди всичко да съм щастлива, да съм здрава, близките ми да са добре, да имам много работа и най-вече да съм спокойна. Предстоят ми участия в представление по пиесата на Тенеси Уилямс Котка върху горещ ламаринен покрив, където изпълнявам главна роля и си пожелавам да се справя блестящо.
Кое е най-важно за Вас – оценката на публиката, на критиците, на колегите ви или нещо друго?
– Най-важна е самата игра, изживявам целия работен процес и винаги влагам цялата си енергия в него. Наслаждавам се на реакциите на публиката след спектакъла, на усещането, че адреналинът ми се покачва. Тези емоции са смисълът на всичко. (в запетая)
