Преди броени дни португалският съд неочаквано реши да не предава на САЩ престъпника Джордж Райт, който е издирван над 40 години за убийство и отвличане на самолет. Два месеца по-рано той бе арестуван по искане на американските власти, които го разпознаха по пръстовите отпечатъци. След като призна бившият американец Джордж Райт за гражданин на Португалия, съдът постанови той да бъде освободен незабавно.
Съдбата на 68-годишния Джордж Райт, който неочаквано и за самия него бе пуснат от ареста, би могла да послужи за основа на вълнуващ холивудски сценарий. За пръв път младият чернокож американец е арестуван на 25 ноември 1962-ра в щата Ню Джърси по подозрение в убийство. Жертвата е ветеранът от Втората световна война Уолтър Патерсън, чиято бензиностанция, разположена в градчето Уол, Райт и трима негови съучастници ограбили два дни по-рано. Престъпниците отмъкнали 70 долара.
Впоследствие Райт твърдял, че не е убил собственика на бензиностанцията – по думите спусъка натиснал негов съучастник. Колкото до причината за грабежа, Джордж заявил, че сам е станал жертва на кражба, в резултат на която останал без пари. Преди това никога не бил нарушавал закона, макар че по данни на ФБР нападението на бензиностанцията е предшествано поне от още един грабеж на същата банда. Така или иначе през 1963-а Райт бил осъден да лежи зад решетките в продължение на 15 години за убийство. Той бил изпратен в затвора Бейсайд, в град Лийсбърг, Ню Джърси.
На 19 август 1970-а Райт и още трима затворници успели да избягат. След като се озовали извън стените на изправителното заведение, те откраднали автомобила на началника на затвора. А Райт се заселил в Детройт, щата Мичиган. Там той приел новото име – Лари Бъргъс – и започнал да търгува със закуски. Но след като бил уволнен, така и не успявал да си намери ново занимание. Условието за наемане на прилично работно място било предоставяне на пръстови отпечатъци, което той не можел да си позволи по обясними причини. Не успял да се пребори и за социална помощ за безработица. В края на краищата, докато търсел работа, Райт попаднал на радикалната нелегална групировка Черна освободителна армия (Black Liberation Army), чиито членове се борели за правата на чернокожите.
След като влязъл в редиците на групировката, Райт все по-често се замислял за бягство от Америка, към която изпитвал дълбока неприязън. Той смятал, че Алжир е идеалното място за него. Според Райт местният социалистически режим трябвало да го приеме с отворени обятия като брат революционер. Освен това се надявал да се присъедини към друга, много по-влиятелна американска организация, бореща се за правата на чернокожите – Партията на черните пантери (Black Panther Party), чийто лидер Елдридж Кливър по онова време живеел в африканската държава.
Райт и един негов съмишленик решили, че най-добрият начин да докажат на Черните пантери своята лоялност е да извършат мащабна акция, която да предизвика голям обществен резонанс. Така се родил планът за отвличане на пътнически самолет, с който двамата да отлетят за Алжир. Освен това партньорите възнамерявали да обменят пасажерите срещу голяма сума пари, които след пристигането си в Африка да поднесат тържествено на Черните пантери.
Изпълнението на плана си радикалите набелязали за август 1972-ра. На 19 същия месец Райт, придружен от четирима съучастници (двама мъже и две жени), както и от три малки деца, се качил на борда на самолет DC-8 на компанията Delta Air Lines, който изпълнявал полет от Детройт до Маями. Оръжието било внесено в салона в Библия, която облеченият като свещеник Райт носел в ръце. След като самолетът набрал височина, той извадил пистолет и обявил всички пътници (почти 90 човека) за заложници, а после насочил оръжие към главата на една стюардеса и влязъл в пилотската кабина.
Когато самолетът кацнал в Маями , Райт се свързал с наземните служби на летището, чрез които поискал да му бъдат платени 1 млн. долара. По онова време това била рекордна сума за откуп. В случай на отказ или закъснение (парите трябвало да бъдат доставени не по-късно от 14.00 часа същия ден) той заявил, че ще започне да убива по един човек всяка минута и да изхвърля телата навън. Трудно е да се каже дали Райт е щял да изпълни заканата си. Един от заложниците си спомня, че по време на отвличането похитителите се държали изключително учтиво и възпитано с пътниците.
След като получили ултиматума, властите решили да не подлагат пасажерите на опасност и доставили в срок исканата сума. Предаването на парите било възложено на агенти от ФБР. Тъй като се опасявал, че те ще се опитат да превземат самолета, Райт поискал хората от специалната служба да не носят нищо върху себе си освен бански гащета. Агентите не били допуснати в салона на самолета, вместо това им наредили да вържат натъпкания с пари куфар към въжето, което съучастниците на Райт спуснали от пилотската кабина. След като получили откупа, бандитите освободили всички пътници заповядали на екипажа да поеме курс към Бостън. Там самолетът бил зареден с гориво, а на борда му се качил още един пилот (за да бъдат избегнати инциденти, по настояване на бандитите той също бил облечен само с риза и бански). После самолетът се насочил към Алжир.
В африканската държава обаче похитителите изобщо не били посрещнати според очакванията им. След като получили молба за помощ от САЩ, алжирските власти конфискували парите и самолета и ги изпратили обратно в Америка, а самите нападатели – били задържани. Все пак Вашингтон не можел да разчита на пълно сътрудничество от страна на алжирското ръководство, така че след няколко дни и петимата въздушни пирати били освободени.
Разочаровани от властите в африканската страна, те се прехвърлили във Франция, където през 1976-а парижката полиция задържала четирима от тях. Тогава Райт успял да избегне ареста. Не е ясно къде е отишъл след това, но през 1978-а се озовал в Португалия, а през 80-те години отново попаднал в Африка, този път в бившата португалска колония Гвинея Бисау. Там Райт най-сетне успял да постигне желаното – ръководството на тази държава активно подкрепяло движението за права на чернокожите и на американеца било предоставено политическо убежище. Той получил и местно гражданство, както и нови документи с името Жозе Луиш Жорж душ Сантуш.
През 1991 г. Райт – Душ Сантуш се оженил за португалката Мария Розариу Валенте, с която заминал за Лисабон. Любопитно е, че тя работила като преводачка в американското посолство, а самият Райт често общувал с американски дипломати, без да крие истинското си име. След сватбата бившият американец получил португалско гражданство, а през 1993-а заедно със съпругата си се върнал в родината й. Двамата се заселили в малкото крайбрежно селище Алмусайме край Лисабон, където Райт-душ Сантуш работил като художник-декоратор, охранител в нощен клуб и мениджър на ресторант. На 26 септември 2011-а той бил арестуван недалеч от собствения си дом.
Издирването на Райт било възобновено през 2002-ра, когато в рамките на ФБР била създадена специална група с цел залавянето на особено опасни престъпници. Някои данни показват, че агентите попаднали по следите на беглеца при негов опит да се свърже със свой роднина в САЩ. След като издирили в националната база данни пръстовите му отпечатъци, властите ги изпратили в Португалия, според чиито закони през дактилоскопия преминават всички граждани и чужденци, установили се в страната.
След задържането на Райт стана ясно, че съпругата и двете му деца, които сега са на 25 и на 26 години, не са знаели почти нищо за негово минало или поне за престъпленията, извършени от него. Въпреки това те не се отказаха от Райт, напротив – жена му непрекъснато подчертава, че сега той е съвсем друг човек. Самият бивш американец казва, че съжалява за стореното и че отдавана е променил кардинално живота си.
Коментирайки решението на съда от 17 ноември, Държавният департамент съобщи, че ще обсъди по-нататъшната съдба на Райт с властите на Португалия. От американското външнополитическо ведомство подчертаха, че арестуваният е опасен престъпник, който не е излежал присъдата си. Не е известно обаче дали Вашингтон ще оспорва решението на съда в по-висша инстанция. Роднините и адвокатите на Райт вече изразиха увереност, че той така или иначе няма да бъде екстрадиран в САЩ. Според португалските закони, ако семейството на човек, осъден в друга държава, живее заедно с него в Португалия, той има пълно право да излежи наказанието в местен затвор.
