Френският президент Никола Саркози отново се опита да убеди на срещата в Страсбург германския канцлер Ангела Меркел, че не трябва да възпрепятства Европейската централна банка (ЕЦБ) в желанието й да действа по-решително по въпроса с държавните дългове. По негово мнение това е единственият начин еврозоната да се спаси от тежките сътресения, които изпитва в момента.
През последните дни дори Германия беше обхваната от финансови конвулсии, след като на проведената на 23-ти ноември разпродажба не бяха намерени купувачи за близо половината от 10-годишните германски облигации на стойност шест милиарда евро. Те се предлагаха с рекордно ниска лихва, възлизаща само на 2 процента и този факт вероятно обяснява защо най-активният купувач на аукциона беше Германската централна банка (Deutsche Bundesbank). Това развитие обаче определено засили опасенията на пазарите, че дълговата криза вече заплашва и най-голямата европейска икономика.
Брокерите и борсовите агенти в Лондон и Франкфурт са уверени, че инвеститорите в момента просто заобикалят Европа. Ако само преди няколко седмици се носеха слухове, че Китай ще купува европейски облигации, то сега за това вече не може да става и дума. А след понижаването на португалския кредитен рейтинг до ниво junk(боклук)от специализираната агенция Fitch,и то въпреки добрите оценки за правителството в Лисабон, дадени от МВФ през изминалата седмица, на всички стана ясно, че дори и Германия не може да се справи с треската от страхове и подозрения, обхванала международните пазари.
В този контекст, френските политици се надяваха, че по време на работната среща в Страсбург на 24-ти ноември, Берлин ще преразгледа позицията си по въпроса за ролята на ЕЦБ в борбата срещу дълговата криза. Те подчертаваха многократно, че инвеститорите вече избягват дори държавните ценни книжа на най-сигурните във финансово отношение европейски страни.
Освен това, Никола Саркози очакваше от Меркел да му върне жеста, след като наскоро се съгласи с немската позиция, че е необходимо да се направят някои промени в Лисабонския договор. Промените трябва да разрешат националните бюджети на страните-членки на еврозоната да бъдат коригирани от външни сили (т.е. от техните кредитори, между които и Германия – бел. ред.), в случай че има опасност определени финансови ангажименти да не бъдат спазени.
По този повод Саркози заяви, че преговорите с Меркел по въпроса са в много напреднала фаза, но веднага намекна, че ще очаква определени отстъпки от немска страна, тъй-като би било грешно да се говори само за по-строга бюджетна дисциплина, след като всъщност става дума за един по-обхватен пакет от мерки. За съжаление на френската делегация, канцлерът не отстъпи от позицията, че Лисабонския договор не разрешава на ЕЦБ да действа като кредитор от последна инстанция и да купува държавните книжа на страните от еврозоната.
В реч пред Бундестага Меркел откровено заяви, че правомощията на ЕЦБ са преди всичко да се бори с инфлацията, а не да печата пари и да кредитира закъсалите членове на валутния съюз. В допълнение тя се противопостави категорично и на идеите за издаване на общи облигации на еврозоната, които от известно време се лансират от представители на Европейската комисия и лично от Жозе Мануел Барозу като стабилизационни. Според Меркел подобни мерки биха били изключително неадекватни, но дори и на нея ще й е трудно да спре все по-ожесточения дебат, който тече в ЕС по въпроса. Нещо повече, с упоритостта си Германия рискува да изпадне в известна изолация.
В същото време федералният канцлер е на мнение, че единственият отговор на кризата е повече Европа. Меркел вече успя да получи абсолютната подкрепа на своята партия, Християндемократическия съюз, и има карт бланш да настоява за една още по-интегрирана Европейска политическа общност, чието ядро ще бъде еврозоната. Ние трябва да направим стъпки в посока Фискален съюз, заяви тя след срещата в Страсбург, която обрисува дипломатично като много хармоничен разговор.
Подобни изказвания, идващи от Берлин и добавени към огромните финансови затруднения в много от страните-членки на общността, в голяма степен обясняват защо водещи световни икономисти и експерти считат, че еврозоната най-вероятно няма да оцелее в сегашния си вид.
По време на срещата в източнофренския град, Меркел и Саркози се срещнаха с италианския премиер Марио Монти, за да обсъдят с него мерките, които предприема новото правителство в Рим в желанието си да намали своя огромен държавен дълг. По мнение на френските медии Саркози също така се надявал на подкрепата на икономиста Монти, за да прекърши съпротивата на Меркел по въпроса с ролята на ЕЦБ. Очевидно засега германското правителство остава непоклатимо по въпроса, но не е ясно докога ще може да удържи на все по-засилващия се натиск.
