Народната партия очаквано победи на парламентарните избори в Испания. На 20 ноември избирателите буквално изритаха от властта провалилите се в борбата срещу кризата социалисти на досегашния премиер Хосе Луис Родригес Сапатеро. Неговото място в двореца Монклоа ще заеме лидерът на консерваторите Мариано Рахой. След като загуби изборите през 2004 и 2008-а, 56-годишният галисийски юрист най-после има повод за радост. Ръководените от него консерватори ще имат абсолютно мнозинство в испанския парламент. По данни на местната избирателна комисия те печелят минимум 186 депутатски места в 350-членния Кортес. В допълнение Народната партия вече е водеща сила и в повечето от големите испански градове, както и в 11 от 17-те автономни провинции след проведените през май тази година местни избори.
Ето как може да се окаже, че от гледна точка на Рахой дългото чакане си е заслужавало. По всичко изглежда, че той ще разполага с повече власт от всеки друг испански министър-председател след смъртта на диктатора Франсиско Франко през 1975-а. Това е в голяма степен разбираемо. Екстремните обстоятелства, в които се намира страната изискват непопулярни и спешни мерки.
Испания се намира в една от най-големите икономически кризи в своята модерна история. Всъщност от Гражданската война (1936-1939) насам положението никога не е било по-тежко. Откакто преди три години се спука балонът на недвижимите имоти и строителният бизнес замря, безработицата се изкачи на рекордни нива и в момента възлиза на над 22% от трудоспособното население. Особено тежка е ситуацията при младежите под 25 години. Всеки втори при тях е без работа. И изгледите за 2012-а не са никак розови. Очакванията на експертите са да отпаднат още работни места.
Испанският бюджетен дефицит е също рекордно висок. През миналата година той бе 9,2 % от брутния вътрешен продукт (БВП), а обещанието, което правителството на Сапатеро така и не спази, беше през 2011-а той да е до 6% от БВП. Що се отнася до ръста в икономиката, такъв практически няма. След многото приказки в хода на предизборната кампания социалистите в крайна сметка редуцираха очакванията си за икономически подем през 2011-а на пренебрежимите 0.8 процента.
Рахой от своя страна обеща, че догодина ще смъкне бюджетния дефицит на 4.4 на сто. Режимът на икономии и болезнени структурни реформи, който вече виждаме в ход и в други европейски държави, няма да подмине Испания. Съвсем логично, в хода на своята кампания, бъдещият испански премиер не пожела да разкрие пред медиите какви по-точно ще бъдат промените и колко още ще трябва да затягат коланите испанците. Подобна стъпка щеше да изплаши голяма част от неговите потенциални избиратели.
Сега обаче е време за бързи действия и всяка неяснота може да струва скъпо на цялата страна. Но нехаризматичният Рахой е майстор на мълчанието и почти никога не си отваря устата, без да се чувства пълен господар на положението. В момента дори експертите не са наясно точно какви ще са неговите първи стъпки, а това води до нарастване на нервното напрежение както на финансовите пазари, така и сред хората.
Все пак, ако съдим по действията на десницата в тези испански региони, в които тя вече управлява, то ще се стигне до неизбежни съкращения в сферата на здравеопазването и образованието. В допълнение, консерваторите на Иберийския полуостров все повече използват модното и у нас понятие публично-частно партньорство. Но го разбират по-скоро като частно, отколкото като публично. С една дума – в Испания най-вероятно предстои приватизацията на някои основни за обществото услуги. Естествено, броят на местните чиновници също ще бъде редуциран, но това, което изглежда най-неприятно за засегнатите граждани, е, че помощта за безработни ще бъде чувствително намалена. Самият Рахой вече заяви, че за безработните ще се дават по-малко пари, защото по-малко хора ще имат право на подобна компенсация.
От новия министър-председател може да се очаква също така да застане изцяло на страната на предприемачите, от които ще се очаква да създадат така необходимите нови работни места. Евентуални облекчения за бизнеса биха били напълно в традицията на испанската десница, която открай време държи много от стопанските лостове в държавата в свои ръце.
Дали обаче тези мерки ще доведат до някакво раздвижване на испанската икономика, все още не е ясно. На теория бизнесмени и инвеститори би трябвало да са удовлетворени от случващото се, но засега не може да се каже, че пазарите особено се развълнуваха от изборната победа на Рахой. Може би защото тя беше предизвестена и не изненада никого. А и като се има предвид, че Народната партия и нейният лидер не спираха да твърдят, че кабинетът на Сапатеро е основна причина за кризата, новият премиер сега наистина е длъжен да покаже най-доброто от себе си. Ако не го стори възможно най-скоро, започвайки с обявяването на фаворитите за министерските постове, само ще потвърди вече съществуващото мнение, че е твърде нерешителен и избягващ всякакви рискове. За партиен функционер това може да са нелоши качества, но те са твърде недостатъчни за всеки амбициозен държавник. Подобно развитие може да доведе и до засилване на натиска на улицата. Възмутените младежи от движението на испанските индигнадос и без това не се чувстват представени от големите местни партии и твърдят, че те са узурпирали демокрацията в страната. За техните цели един слаб премиер би бил добре дошъл.
nbsp;
