Ако системата за мониторинг и управление на еврофондовете в България (ИСУН) спре да работи, това ще бъде предпоставка за прекратяване на цялото финансиране от Брюксел, тъй като ще означава липса на отчетност. Тези опасения изрази преди дни министърът по усвояването на средствата от ЕС Томислав Дончев, и то не без основание. На практика в продължение на два месеца (от 16 септември до 17 ноември) данните в ИСУН не бяха обновявани, въпреки че това трябва да става на всеки две седмици. Но дори и след актуализацията, им последната информация за усвояването на парите от оперативните програми е валидна към 31 октомври.
Подобни забавяния няма как да не будят съмнения, че чиновниците у нас не си вършат работата или просто нещо се крие. Хора от екипа на министър Дончев обаче обясниха за БАНКЕРЪ, че причина за по-бавното обновяване на данните е прехвърлянето на техническото администриране на ИСУН от Министерството на финансите към Министерския съвет.
Справка в регистъра на обществените поръчки показва, че още през юни правителството е обявило процедура за избор на фирма, която да осигури техника и софтуер за системата. В резултат на 14 септември е подписан договор със Сиенсис за над 560 хил. лева. Дружеството се е ангажирало да изпълни контракта за два месеца. От 18 август пък започнаха процедурите по търга за техническа поддръжка на ИСУН до края на март 2015-а, като сега се разглеждат подадените технически оферти.
По-голяма тежест при избора ще има начинът на изпълнение на заданието (60%), а останалото ще зависи от цената на изпълнение. Прогнозните разходи за поддръжка и актуализиране на системата са близо 3 млн. лева. С парите избраната фирма трябва да доразвие и подобри ИСУН, а също да осигури възможност да се проследят всички дейности по подбора, договарянето, финансирането и изпълнението на проектите в оперативните програми. Сред ангажиментите й ще е и гаранционната поддръжка в продължение на 18 месеца след изтичането на договора – до края на октомври 2016 година.
Въпреки уверенията на правителството, че с ИСУН евросредствата ще се усвояват прозрачно, данните за реалното изпълнение на проектите, за правомерно похарчените средства и от одиторските доклади за нередности все още остават на тъмно. Това показва извършеният неотдавна от Института за развитие на публичната среда граждански мониторинг на системата. По думите на Антоанета Цонева от същия институт ако за седемте оперативни програми е направен сериозен пробив по отношение на публичността и прозрачността, това не се отнася за Програмата за развитие на селските райони и за програмата Рибарство и аквакултури, които се управляват от Държавен фонд Земеделие. Двете не са включени в системата, защото се финансират от европейския земеделски фонд, но според министър Томислав Дончев скоро и те ще бъдат осветлени.
Сериозен недостатък на ИСУН, смята Цонева, са и някои квалификации по проектите. От определения като прекратен или временно спрян не се разбира причината, поради която се е случило това. Липсва и конкретна информация за договорите, при които има съмнения за нарушения и измами. По този повод Томислав Дончев отбеляза, че не са много причините за спирането на един проект. Най-често това са установена нередност, сигнал за нарушения или съмнения за измама. Тогава те се предават на компетентните органи за разследване и преди да бъде доказано нарушението, не може да се обяви какво е то, каза министърът. От друга страна, одитните доклади за изпълнението на програмите не могат да се обявяват публично, защото съдържат конфиденциална информация, а има и случаи, при които част от констатациите се оказват неверни.
Пак според Дончев системата за наблюдение на евросредствата не е създадена за гражданите и медиите, а е електронна регистратура, която трябва да обслужва най-вече българските чиновници, Европейската комисия и Европейската служба за борба с измамите. ИСУН обаче е само на български език и администрацията на другите държави и експертите в Брюксел трудно биха могли да я ползват.
