Десетилетия минаха от началото на раздържавяването у нас, а баталиите около собствеността на бившите държавни предприятия не свършват. Поради нескопосаната и в някои случаи доста прибързана приватизация – със сигурност неслучайно – зейнаха огромни дупки в документацията, която би трябвало да съдържа изчерпателно описание на активите на продаденото предприятие. Това пък от своя страна даде възможност на новите собственици да легализират като свои дори и имоти, които не са плащали. Липсата на актуални кадастрални карти и на точно описание на приватизираните терени даде възможност на някои играчи на този пазар
да пришият цял балтон към купеното копче
nbsp;
Нещо повече, в някои случаи за един на същи терен се появяваха по няколко собственици, всеки с нотариален акт в ръцете на претенции към имота. Това пък доведе до допълнителни съдебни дела, в които всеки от претендентите за имотите атакува съответната районна администрация, ако тя е отказала да нанесе исканията на въпросния претендент в новите кадастрални карти. В този случай кметствата стават заложници на спорове за материално право и биват съдени в административните съдилища за отказа им да нанасят в кадастъра имената на собствениците.
Подобен съдебен скандал в момента се вихри в момента за собствеността върху терените на бившия автосервиз Дружба в столичния район Искър. Апетитният имот, където се разполагаше бившият огромен сервиз за поддръжка и поправка на руските автомобили, възбудил мераците на новоизлюпените частници още в далечната 1993 година. По изпитания по това време почин тук е създадено работническо-мениджърско дружество, в което влизат 64 души. Те успяват да спазарят с министъра на търговията (по това време Валентин Карабашев) закупуването на обособена част от държавната фирма Дружба- Авто. В приватизационния договор (сключен на 3 декември 1993-а) е записно, че оценката на продаваните активи по това време е около 18 млн. лв. (при курс на БНБ за деня – 31.209 лв. за 1 щ. долар). Ползвайки преференциите, които дава тогавашното законодателство в полза на РМД-тата ( чл.31, ал.2 от ЗППДОП), тази оценка е намалена с 3 527 206 лева. Така в крайна сметка купувачите плащат за сервиза 13 572 794 лв., или по-малко от 435 000 щ.долара. Срещу тази щадлива сума те получават 12 100 кв. м дворно място, ведно с построената върху него административна сграда с площ от 4400 кв. м, плюс машини, съоръжения, инвентар, транспортни средства и резервни части, които са записани просто като обект. Според очевидци от това време само сградата и инвентарът в складовете са покривали стойността на цялата сделка, а огромният терен е паднал на купувачите като допълнителна екстра. Те пък са поели задължение в срок от три години да запазят предмета на дейност на предприятието и работните места в него, а също да не прекратяват наемните договори с Мото Пфое и с тогавашната Турист спорт банк.
Очевидно работническо-мениджърският колектив не е намерил сили в себе си да продължи дейността на сервиза след изтичането на буферния период за препродажба и няколко години по-късно участниците в дружеството масово започват да се разделят със собствените си идеални части от приватизирания обект. Очевидно някои от тях са решили да поспестят и данъците по прехвърлянето, защото следващият купувач на сервиза – Никола Зафиров, започва ударно да придобива части от имота по различни формули, които целят единствено да осигурят минимално плащане към държавата. Едни от работниците просто му …даряват своите идеални части (нот. акт ‘b9 50 от 24 април 2003-а), други заменят собствеността си примерно срещу… компютър (нотариален акт 47 от 23 април 2003-а). Тази сделка някък естествено минава без доплащане на разлика, макар цената на компютъра да е едва една трета дори от данъчната оценка на имота. Има, разбира се, и чисти продажби, но на нивото на данъчната оценка или под нея. Така в рамките на три месеца целият сервиз, ведно със сградите и терена, преминава в ръцете на Зафиров.
Оформянето на имота
nbsp;
продължава и с една замяна със Столичната община (решение ‘b9 759 от 24 ноември 2005-а). Столичното кметство отстъпва два свои терена, съответно с площ 345 кв. м и с площ 465 кв. м, срещу два имота с квадратури 330 кв. м и 108 кв. метра. Така чрез няколко сделки Зафиров и съдружникът му в регистрираното на 8 юли 2003-а дружество с ограничена отговорност Автосервиз Дружба 2003 – Севдалин Минчев, придобиват целия имот. На 25 юли 2003-а в тази компания се включва и небезизвестният в близкото минало банкер и бизнесмен Пламен Бонев, който пък получава части от терена (4630 идеални части от 12 100 кв. м) чрез фирмата си Нов пламък ООД срещу два автобуса Форд Транзит. Справка в търговския регистър показва, че към този момент Райфайзен банк е вписана като заложен кредитор на фирмата (т.е. извършено е т.нар. учредяване на обособен залог върху търговско предприятие).
Докато Зафиров и партньорите му са придобивали апетитния имот, интерес към него проявяват и други мераклии. При изготвянето на новия кадастър на района изведнъж като собственик на част от сградите от 2008-а се появява и регистрираното в Плевен дружеството с ограничена отговорност Бултрекс с управител Иван Попов, което е собственост на руската фирма Трансекспорт – Москва. Според предоставените в районното кметство документи тя е придобила двуетажна сграда Комплекс-технико-търговски център със застроена площ от около 2740 кв. м и разгъната застроена площ от около 3840 кв. м, заедно със склад, разположен на около 300 кв. метра. С него върви прилежащото право на строеж върху терена на, който са разположени сградите. В този документ се посочва, че те са построени именно на продадения при приватизацията през 1993-а имот. Освен доста странните за един нотариален акт формулировки – думата около съществува на няколко места – се оказва, че продавачът е руската компания Атекс ОАД. Тя от своя страна пък го е придобила въз основа на обстоятелствена проверка от 19 декември 2001-а… по давност. С други думи, плащане въобще не е имало. За да докажат, че са пълновластни владетели на сградите, като свидетели при обстоятелствената проверка се явяват трима руски граждани, които потвърждават, че сградата е ползвана много години от руската Автоекспорт, чийто правоприемник е Атекс. Допълнителен мотив в полза на признаването на новите собственици дала една спогодба (подписана още през 19974-а) между правителството на Република България и бившата вече СССР, в която страните са се договорили руската страна да предостави на нашата страна, и то само за ползване, Центъра на промишлеността в Москва, а българската страна пък се задоволява да преотстъпи терени за изграждане на технически и промишлени центрове у нас. В докладната записка, която през 1999-а изпраща съветникът в българското посолство в Москва по това време Георги Маринов, обаче изрично е подчертано, че …зданията и другите обекти от спогодбата ще са собственост на СССР и не могат да бъдат продадени и предадени на трети лица…
Не става много ясно на какво основание на 20 август 2008-а Иван Попов, който е управител на едноличното по това време дружество с ограничена отговорност Бултрекс, се явява и като пълномощник на руската Атекс и продава сам на себе си имота, който до този момент се ползва като технически и промишлен център от руското представителство на Лада у нас. На база на този документ обаче той предявява претенциите си за собствеността не само на сградите, но и на терена около тях.
Редакцията на в. БАНКЕРЪ успя да открие още по-любопитна кореспонденция. Оказва се, че месец след прехвърлянето на имота Търговското представителство на Руската федерация в Република България не е знаело нищо по случая. На 12 септември 2008-а с официално писмо търговският представител А.П. Томилов моли бившия кмет на столицата и сегашен премиер Бойко Борисов да внесе яснота по размера на терена и намиращото се върху него недвижимо имущество (сгради), както и да му предостави извлечения от кадастралния план и всички налични правни документи, потвърждаващи фактическото положение на посочения терен…
Причината за това искане на руския дипломат е предстоящото заседание на Междуправителствената руско-българска комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество, на което ще бъде обсъждан въпросът за уреждане на юридическия статус на недвижимите имоти на Русия в България, предоставени взаимно на страните по време на съществуването на СССР…, пише той. Явно руснаците хал-хабер са си нямали кой и как е търгувал имотите им у нас. Няма да е чудно, ако скоро руската страна предяви претенции към нещо, което й е било обещано и вземе, че се включи в групата на претендентите за терена…
Кашата става още по-пълна, тъй като в
цялата тази бъркотия,
nbsp;
районната администрация не може да остане безмълвна. Основание за намесата си тя намира в издаден през 2000 г. акт за общинска собственост (647 А) върху спорния терен и за още допълнителни 600 кв. метра. В този документ е посочено, че целият спорен имот е бивша държавна собственост според съответния акт с ‘b9 1111 от 16 септември 1987 година. Областната управа пък е на мнение, (според официално писмо от 28 септември 2010-а на заместник областния управител Милко Младенов), че до този момент държавният имот не е отписан от регистрите на областта и все още фигурира там. Кой, кога и как ще изясни кой на какво е собственик в случая остава доста сложен и трудно разгадаем въпрос.
Вестник БАНКЕРЪ нееднократно е поставял въпроса не само за ревизия на част от приватизационните сделки, но и за по-сериозна намеса на прокуратурата в случаи като този.
