На интернет страницата на екологичното министерство неотдавна бе публикуван докладът за Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на нефтопровода Бургас – Александруполис за участъка на българска територия. На следващ етап ведомството ще публикува и разширеното нетехническо резюме за целия нефтопровод, както и доклада за ОВОС за участъка му на гръцка територия, след като двата документа бъдат предоставени от възложителя Транс Болкан Пайплайн Б.В.-клон България и от гръцката страна.
От министерството на Нона Караджова определят като засегнати всички общини, през чиято територия се предвижда да премине тръбата (Несебър, Поморие, Бургас, Созопол, Камено, Средец, Болярово, Елхово, Тополовград и Свиленград) и съвместно с които възложителят трябва да организира срещи за обществено обсъждане. Задължение на компанията е да предостави на местните власти екземпляри от доклада за ОВОС с всички приложения към него и окончателния вариант на нетехническото резюме за цялото трасе на нефтопровода за българска и гръцка територия.
nbsp;
nbsp;
Разсейват ли се облаците над петролопровода Бургас-Александруполис след прословутата положителна оценка на качеството на документацията по Оценка за въздействие на околната среда за частта му на българска територия, дадена от Министерството на околната среда и водите? Правейки коментари по енергийни теми, българските политици рядко познават проблематиката в детайли и обикновено нямат представа за международните измерения на отделните проекти. Това важи в пълна сила и за Бургас-Александруполис, който се натъква на силна опозиция в българското общество. Истината обаче е, че изграждането на този петролопровод е изправено пред много по-сериозни предизвикателства извън пределите на България, които правят проекта неосъществим. И за последното българската страна няма никаква роля. За да преценим дали Бургас-Александруполис има някакви шансове, първо, трябва да знаем дали за тръбата има суровина, второ – дали въобще има начин тази суровина да бъде транспортирана до Черноморския бряг на Русия и трето – какви геополитически съображения работят против изграждането на петролопровода на българска територия?
Суровината
nbsp;
Отговорът на въпроса дали са налични необходимите количества нефт за Бургас-Александруполис , е по-скоро отрицателен. Голяма част от добивания в Русия петрол (около 1/3) е за вътрешно потребление, а в началото на 2011-а бе открит нов мащабен нефтопровод до Китай, чийто капацитет още до края на тази година ще достигне 300 хил. барела на ден. Това е в добавка към съществуващия вече петролопровод, транспортиращ суровина до Тихоокеанското пристанище Находка. Една от целите на Руската федерация е насочване на част от експорта на енергийни ресурси към азиатския пазар с идеята за търговска диверсификация. През 2009-а едва около 12% от руския износ на нефт е за Азия, а над 80% за Европа, като в топ 3 на най-големите вносители са Германия, Холандия и Полша.
С оглед на черноморските експортни маршрути известно повишение на руския експорт може да се очаква единствено от все още неразработените находища в Каспийския басейн. През 1993 г. Москва лансира програма за проучване и усвояване на въглеводородните ресурси в този регион. Според изявления от Лукойл (компанията, която има права за проучване и добив на нефт в Северния Каспий) в руския шелф има запаси от около 1.2 млрд. т нефт. От друга страна обаче, реален нефтодобив в Каспийско море започна едва през април 2010-а, което може да бъде прието като косвено доказателство, че Лукойл не смята въпросните находища за толкова перспективни. Максималният капацитет на полето Юрий Корчагин например е 2.3 млн. т нефт годишно, което е много далеч от коментираните 35 млн. т капацитет на Бургас-Александруполис. Освен това трябва да се има предвид, че не цялото това количество би поело по черноморските експортни маршрути, защото Лукойл възнамерява да построи в района голям завод за преработка на нефта. Всички тези факти водят до извода, че съществуват твърде ограничени възможности за експорт на наистина големи допълнителни количества руски петрол през Черно море, както и други държави. Във всеки случай коментираните 35 млн. т нефт (и то годишно) поне към този момент ги няма.
Трасето
nbsp;
Следващият важен въпрос, на който следва да бъде даден отговор, е има ли тръба с достатъчен капацитет за отвеждане на петрол до черноморския бряг на Русия (до пристанището Новоросийск)? Тръбата, която днес може да транспортира суровина до Новоросийск , е с капацитет от 33-35 млн. тона годишно (между другото – това прави заявките за транспортиране на същото количество суровина през Бургас-Александруполис нереалистично високи). Въпросният тръбопровод, простиращ се на 1510 км от Западен Казахстан до руския бряг на Черно море, е собственост на т.нар. Каспийски тръбопроводен консорциум (КТК). Собствеността в него е поделена, като Русия притежава 31%, Казахстан – 20.75%, американската компания Шеврон – 15%, Лукойл (чрез ЛукАрко) – 12.5%, Мобил – 7.5%, смесено дружество на Роснефт и Шел държи – 7.5%, италианската компания Ени – 2%, и т.н. Поради твърде малкия капацитет на съоръжението от няколко години се водят тежки преговори за удвояването му, но независимо от официални изявления досега въпросът остава нерешен. Тоест напълно сигурно е, че в близките години КТК няма да бъде разширен, което означава, че до брега на Черно море няма да има достатъчен преносен капацитет поне до 2014 година.
Геополитиката
nbsp;
Това, което окончателно може да реши съдбата на Бургас-Александруполис, са геополитическите съображения и най-вече развитието на руско-турските отношения. Защото всички факти водят към извода, че от средата на 2009-а започна постепенно преориентиране на Русия от тръбопровода Бургас-Александруполис към неговия конкурент – турския петролопровод Самсун-Джейхан.
Особено през последното десетилетие Анкара се наложи като първостепенен партньор на Москва. Турция вече е ключова страна при транзитиране на руски енергоресурси и това определя голямата й важност за Русия. В тази връзка турците се опасяват, че част от газа, който сега минава през турска територия, може да бъде отклонен към бъдещия газопровод Южен поток. За да успокои страховете й и за да получи разрешение за изграждането на газопровода през изключителната икономическа зона на Турция в Черно море, Москва вече направи някои отстъпки на Анкара. Така руският петролопроводен оператор Транснефт и петролната компания Роснефт се споразумяха да формират консорциум с италианската Eни и турската Calik Enеrgy за изграждането на нов петролопровод от турското черноморско пристанище Самсун до петролния терминал Джейхан на Средиземно море. Това кара анализаторите да смятат, че изграждането на Бургас-Александруполис става безсмислено, тъй като не биха могли да съществуват много трасета, пренасящи ограничено количество суровина. Твърде възможно е при това положение Русия де факто да се отказва от проекта на Балканите и отношенията с България и Гърция за сметка на Самсун-Джейхан и отношенията с Турция.
Има и нещо друго. В крайна сметка засега Бургас-Александруполис може да разчита само на руски нефт. Самсун-Джейхан пък се е подсигурил с казахстанска суровина чрез италианския енергиен гигант Ени. Влизането на руснаците в Самсун-Джейхан дава предимство именно на този проект, защото така той става интересен и за двата възможни доставчика на нефт в Черноморския регион, а Бургас-Александруполис ще си остане само с един, и то потенциален източник на доставки, заради вече споменатия недостиг на суровина в Русия.
Следващото съображение е, че ключови играчи в Каспийския нефтодобив са Шеврон и Eни. Включването на поне една от тези две компании или на държавната газово-петролна компания на Казахстан като акционер в Бургас-Александруполис би дало по-голям шанс за реализация на тръбопровода, тъй като те могат да насочат към него собствена суровина. Това обаче не се е случило досега и не е известно да е обсъждано. В този смисъл голямото предимство на Самсун-Джейхан пред българското трасе е, че в този проект Eни днес държи 50%, а по този начин гарантира и наличието на суровина.
Изводите
nbsp;
Интересно е да се отбележи как темата за Бургас-Александруполис може да се анализира, без въобще да се обръща внимание на случващото се в България, а само на базата на събития и отношения, протичащи в международен план. Истината е, че гореизложените факти са в огромната си част непознати или слабо познати, включително и на отговорни фактори, формиращи националната ни енергийна политика, или поне на изказващи се компетентно по темата. Това е показателно и за относителната липса на адекватност от българска страна.
Бургас-Александруполис не е имал, а и сега все още няма реални перспективи. Причините са комплексни, но може би основната е геополитическа. Проблемни са и самото подсигуряване на петрол за тръбата, както и транспортирането му до Черноморското крайбрежие на Русия, за да бъде насочен с танкери към България. Възможно е в по-далечно бъдеще да има развитие във всяка от тези три насоки, но е и твърде вероятно именно тогава твърдата опозиция на българското общество окончателно да заличи изгледите за реализиране на този енергиен проект. От тази гледна точка оценката на МОСВ е ирелевантна.
Валентин Стоянов, главен експертен сътрудник в парламентарната Комисия по икономика и енергетика
*Заглавието е на редакцията
nbsp;
