С идеята да подобрят градската среда софийските управници са обсъждали през 1887 г. различни варианти за улично осветление. Едно от официалните предложения било целият град да се осветява само с една мощна лампа, окачена на балон над София. Тази идея може и да изглежда налудничава от съвременна гледна точка, но и днешните абсурди по нищо не й отстъпват. Типична гледка е лампите по цели улици и дори квартали да светят през деня, а нощем да е непрогледен мрак. В парковете пък изобщо не може да става дума за осветление, поради което след залез слънце повечето хора не смеят да припарят до тях, камо ли да се разхождат. Но най-неприятното е, че по нищо не личи местните власти да са се заели сериозно с този проблем, макар да е доказано, че светлината повишава икономическата активност и драстично намалява криминалните прояви.
Показателни за качеството на уличното осветление в столицата са и резултатите от проведеното през ноември проучване на Асоциацията за развитие на София. Само 9% от запитаните смятат, че градът е добре осветен, като за конкретните квартали делът на доволните пада до 3 на сто. Подобно е положението и когато става дума за пешеходните зони. За парковете и градините положителни мнения напълно липсват – според 84% от анкетираните те са изключително слабо осветени, а според 16 на сто – би могло да е по-осветено. Колкото до стила на уличните лампи, над две трети от столичани не го харесват и смятат, че не отговаря на съвременните изисквания нито от естетична, нито от техническа гледна точка.
Поне на думи тези констатации се подкрепят и от заместник-кмета по транспорта Любомир Христов. Според него имаме добро ниво на осветеност на главните пътища и в центъра, но в кварталите то е слабо, а най-недостатъчно е в парковете. Всяка година инвестираме по 15 млн. лв. в това направление. Поставили сме 500 нови осветителни тела по Околовръстния път и булевардите Цариградско шосе и Ботевградско шосе, изцяло сме подменили системите в 30 улични карета, а над 300 светофарни уредби са със светодиоди. Вече са осветени и 200 пешеходни пътеки, а върху общо 300 са положени нови материали за по-добра видимост през цялото денонощие, обясни Христов. По негова информация сега в столицата има около 60 хил. улични стълба с повече от 83 хил. лампи, като само в парковете осветителните тела били 18 хиляди.
За сведение, това изобщо не е повод за гордост. В страните от Западна Европа броят на осветителните тела е средно 110 на 1000 души, което ще рече, че ако следваме този стандарт, в София би трябвало да има около 150 хил. лампи. Да не говорим, че голяма част от крушките са стари, светят слабо и то в жълто-оранжеви нюанси както преди десетилетия. Мощността на уличното осветление у нас е в пъти по малка – 3.5 вата на жител при над 13 вата в Германия. Въпреки това общината харчи купища пари за електроенергия поради слабата ефективност на лампите. Данните за консумацията на енергия показват, че уличното осветление потребява близо 39 млн. киловатчаса на година. Пресметнати по тарифите, които плаща кметството (дневна – 0.215 лв./kWh и нощна – 0.125 лв./kWh), това прави над 6 млн. лева.
Истината е, че през последните години осветителните технологии постигнаха съществена еволюция и вече предлагат много по-добри и ефективни възможности. Инвестициите в ново икономично осветление могат да спестяват между 30 и 50% от разходите за ток, което е изключително изгодно в дългосрочен план. Но в България не е реализиран нито един значим проект в тази област. Всичко продължава да се прави на парче, без концепция, стратегия или прилагане на съвременни технологии. Хубавото е, че тази мрачна картина може да се промени с новата директива за енергийна ефективност, която сега се обсъжда в рамките на съвета на Европейския съюз. Тя въвежда много строги изисквания за публичната инфраструктура, като общинските сгради ще трябва да се модернизират всяка година, да се закупуват единствено продукти с много висок коефициент на енергийна ефективност и т. н.
След като тази директива бъде приета в ЕС и транспонирана в нашето законодателство, общините ще бъдат задължени да поставят енергийно ефективно осветление. Иначе може да бъде открита наказателна процедура срещу страната ни, отбеляза заместник-министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев. За изостаналите като нас от октомври 2010-а дори има специална стратегия – PLUS (Public Lighting Strategies for Sustainable Urban Spaces), която се финансира от европейската програма INTERREG IVC и цели да подпомогне градовете в прилагането на енергийно ефективни решения. Друга възможност за финансиране дава Международният фонд Козлодуй. Сега дори има отворена процедура, по която се извършва оценка на готовността на общините, и до края на януари 2012-а трябва да започне същинското разглеждане на проекти.
По тази схема се възнамерява да кандидатства и София. Преди седмица градоначалникът Йорданка Фандъкова съобщи, че до два месеца общинските съветници ще одобрят документацията за провеждане на обществена поръчка за избор на нов оператор на уличното осветление. Победителят ще получи около 5.5 млн. лв., за да постави енергоспестяващо осветление и да изгради интелигентна система за контрол. Най-оптимистичният срок за подписване на договор, според заместник-кмета Христов, е краят на следващата година. Дотогава с поддръжката ще продължи да се занимава регистрираното по Закона за задълженията и договорите дружество Улично осветление – София. Негови собственици с 90% са Улично осветление ЕООД (бел. ред. – бившето общинско предприятие, което през 2007-а бе приватизирано от Елаците – мед АД срещу 8 млн. лв.) и Елаците – мед АД с 10 на сто от капитала.
По-вероятно е обаче до промени да не се стигне. Справка в регистъра на обществените поръчки показва, че още в края на юли Столичната община е обявила конкурс за избор на фирма, която да извършва техническа поддръжка и ремонтно-възстановителни дейности, както и да прави основен ремонт на уличното и художествено осветление в продължение на 12 месеца. Процедурата все още не е приключила, тъй като един от кандидатите – софийското дружество Асеновци, заведе жалба в Комисията защита на конкуренцията, с мотива, че изискването за поне 15 млн. лв. общ оборот за последните три години е дискриминиращо и стеснява до минимум броя на участниците. Междувременно, докато антимонополният орган разглеждаше случая, общината реши, че не може да чака и в средата на септември се договори (чрез покана) не с кой да е, а именно с ДЗЗД Улично осветление – София. Мотивите за прескачането на откритата процедура са, че неосигуреното функциониране на управлението и поддръжката на уличното осветление в тъмната част от денонощието крие крайно нежелателни и опасни последствия за всички граждани и участници в движението.
Всъщност споменатото дружество е сред малкото, които покриват изискванията за оборот и налична техника и е почти сигурно, че ще спечели обществената поръчка. Още повече че при предишния търг от 2008-а със същите условия, за победител отново е избрано то. Поради това е доста пресилено да се говори за смяна на оператора и да се очаква някакво драстично подобряване на осветлението в столицата. Така остава да чакаме европейските разпоредби.
nbsp;
Челен опит
През 2005-а община Сливен е отчитала годишна консумация на електроенергия за улично осветление от порядъка на 5.56 млн. kWh и то при 60% функционалност на съоръженията. В края на 2010-а това число е било значително по-ниско -3.52млн.kWh, при почти пълна функционалност на мрежата. Икономията на електричество енад 62процента.
Причината да се случи това е проектът за модернизация и управление на уличното и фасадното осветление, изпълнен от Сименс. Компанията е подменила 9147 осветителни тела по улиците и в парковете на територията на общината с енергоспестяващи, реконструирала е 821 стълба и изцяло е подновила 192 електроразпределителни табла, които безжично предават информация до новоизградения диспечерския център. Оттам пък се управляват и контролират всички съоръженията. Това позволява на дежурния в центъра да регулира силата на осветлението, да получава информация за възникнала авария във всеки един момент и да я отстранява дистанционно, освен ако не се налага физическа подмяна на части.
