С оптимистични думи започва докладът на министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова по проектобюджета на ведомството й за следващата година. Детайлен преглед на дългия цели 144 страници документ обаче показва, че отново ще се залага най-вече на пътищата и магистралите, а много други важни сектори ще останат на заден план.
Общо за 2012-а строителното министерство е заявило
разходи за над 2.221 млрд. лева
по шестнадесет програми (виж. таблицата). Над половината – 1.331 млрд. лв., или с 50 млн. лева повече, отколкото през тази година, ще отидат за магистрали и пътища. С тях ще се строи и ще се отчуждават земи за „Струма“, „Тракия“, „Хемус“ и „Марица“, за първокласните пътища Видин – Монтана, Мездра – Ботевград и т.н. В сметката влизат и парите за обезопасяване на републиканската пътна мрежа, както и текущото поддържане и ремонт.
Съществуват обаче и съвсем реални спънки, които могат да попречат на реализирането на тези приоритетни за правителството начинания в пътния сектор. Първата от тях са годишните разходни тавани, които Министерството на финансите определя за държавните инвестиционни заеми. Освен, че размерите им се ограничават, за да не се товари прекалено бюджетът, те често не съвпадат с параметрите и сроковете на финансовите договори за съответните проекти, които се съфинансират с тях. Затова през миналата седмица се наложи кабинетът да променя в движение определения размер на усвояванията по външните държавни инвестиционни заеми за 2011-а, изпълнявани от регионалното министерство, като таванът бе вдигнат от 126.935 млн. на 137.336 млн. лева.
Другият
изключително голям проблем
е утвърждаването на апликационните форми и предоставянето на пари по проекти, кандидатстващи за финансиране със средства на Европейският съюз. Достатъчно е да споменем, че изграждането на магистрала „Тракия“ в момента се заплаща изцяло от бюджета и все още не сме получили нито едно евро от Брюксел за нея. Същото е положението и при „Струма“ и „Марица“, както и при част от жп проектите по програма „Транспорт“. Ако към това добавим и обезпокоителните сигнали от Еврокомисията, че България има твърде много проекти, които няма възможност да се реализират с парите, предвидени за транспорт до края на 2013-а, е много вероятно да се издъним сериозно и с парите за пътищата още идната година.
От доклада към бюджета на строителното министерство става ясно също така, че за създадената по време на управлението на Росен Плевнелиев Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти“ се предвижда да бъдат отпуснати 1.2 млн. лв., или с 300 хил. лв. по-малко, отколкото е поискало ведомството. А на въпросната структура се възлагат големи надежди да се концентрира върху ключовите за страната магистрали, като привлече с високи възнаграждения качествени експерти. Дали поокастреното финансиране ще позволи това наистина да се случи?
Борбата с незаконните строежи
май също няма да върви по вода. Противозаконно изградените може и да си останат по местата, просто защото Дирекция „Национален строителен контрол“ (ДНСК) няма да има пари да плати на фирмите, които е наела да ги събарят. През 2006-а сумата за издръжката й е била 1.855 млн. лв., година по-късно е 1.918 млн. лева, след което постепенно намалява, за да достигне през последните две години до едва 889.7 хил. лева. Предоставените средства през 2011-а дори са намалени с 55% в сравнение с 2010-а. „Тази сума служи за база за изчисление на проекта за бюджет за 2012-а и е изключително недостатъчна за покриване на основните разходи за издръжка, което влияе пряко и негативно върху дейността на дирекцията. От 2006-а досега са повишени цените на ток, вода, парно, гориво, данъци и такси, което представлява по-голямата част от изразходваните средства на ДНСК по това перо“, не крият подчинените на Лиляна Павлова.
Ситуацията става още по-неприятна за строителния контрол и поради факта, че само за периода от 1 януари до 31 август 2011-а са били сключени 469 договора за премахвана на незаконни строежи за общо 816 хил. лв., които трябва да се изплатят. С тях недостигът на пари за ДНСК за 2012-а става над 870 хил. лева.
Модерните кадастрални карти
също ще са утопия през следващата година, макар че ползите от тях са безспорни – усъвършенстване на управлението и разпореждането с недвижими имоти, стимулиране на чуждестранните инвеститори, улесняване на сделките,подобряване на пазарите на земеделска земя и т.н.
От Агенцията по кадастъра са поискали за 2012-а да им бъдат отпуснати 31.2 млн. лева. Реално обаче те ще могат да разчитат на едва 10.6 милиона. Липсата на средства ще „удари“ изработването на ортофотоплановете, на кадастралната карта и на специализираната кадастрална карта на Черноморското крайбрежие, на част от административните райони на София. Сериозно ще бъде затруднено и цифровото очертаване на големите инфраструктурни проекти – трасетата на газопроводи, пътища и др. Проблем за работата на Агенцията се оказва и липсата на достатъчно добре подготвени специалисти.
Впрочем на Министерството на регионалното развитие и благоустройството през следващата година ще са необходими още 119 200 лв. за разработване на мерки и планиране на средства за общините, попадащи в районите за целенасочена подкрепа от държавата, т.е. икономически и демографски изоставащи от останалите. Това е ангажимент, разписан в Закона за регионалното развитие още през август 2008-а, но всички досега управляващи се правеха, че не знаят за него.
„Планираните средства биха осигурили възможността да се реализира механизъм за подкрепа на местни инициативи и конкретни проекти за развитие на тези райони с пари от държавния бюджет. Ако и през 2012-а не се планират ресурси за създаването на такъв механизъм, процесите на задълбочаване на вътрешнорегионалните различия ще се засилят още повече, което ще доведе до обезлюдяване на някои периферни територии и изоставане в икономическото, социалното развитие и доходите на населението“, отбелязва строителното министерството.
Голямата ножица е играла
и в сектора „Водоснабдяване и канализация“. От общо 36.2 млн. лв., предвидени за него през 2011-а, за следващата сумата се свива с близо 27 млн. лева. Най-сериозната причина за това е приключилото финансиране по предприсъединителната програма ИСПА.
„Прави впечатление, че по капиталната програма на министерството са необходими по моя груба сметка поне 40-50 милиона лева, защото държавното финансиране за водния сектор е спряно изцяло. А по поречието на Марица трябва да се изградят няколко пречиствателни станции за питейни води. Там положението е трагично и от Димитровград надолу всички общини пият вода с много лоши показатели“, смята депутатът от БСП и бивш министър на регионалното развитие Асен Гагаузов.
Единствените пари, на които водоснабдяването и канализацията ще могат да разчитат догодина, са от заема, сключен със Световната банка по проекта „Развитие на общинската инфраструктура“. Той е за общо 158.4 млн. лева, като близо 32 млн. лева са предвидени за подготовката на Генерални планове за системите за водоснабдяване и канализация в редица големи градове в страната.
Поради липсата на средства и редица други сектори, попадащи под шапката на строителното ведомство, също ще останат извън светлините на прожекторите. И за пореден път ще им се наложи да чакат по-добрите времена.
Стефан Савов
каре 1 – ГРАО
Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ се нуждае от 363 хил. лева през 2012-а за частично обновяване на компютърното и комуникационното оборудване, както и за подновяване на изтичащи лицензи на част от софтуера, с който работи. Отговорниците за стопанисването на ЕГН-тата обаче се оплакват, че през последните години има сериозен недостиг на планираните средства за издръжка.
Всяка година „ГРАО“ има задължителни разходи, които не могат да бъдат намалени или съкратени. Те са свързани с поддържането и експлоатирането на автоматизираните информационни фондове на национално равнище, с хардуерното и софтуерното поддържане на компютърната, сървърната и комуникационната техника и системните продукти, използвани в Информационните системи на дирекцията. Минималната необходима сума е приблизително половин милион лева.
каре 2: ТОЛ системата чука на вратата
През 2012-а се предвижда да започне Проектът за внедряване на система за събиране на такси за ползване на пътната инфраструктура на базата на изминато разстояние (т.нар. ТОЛ система). Засега усилията ще са насочени основно към осигуряването на консултантски услуги за въвеждането на интегрирана електронна система за предоставяне на услугата.
Обхватът на дейностите и поетапното им изпълнение вече са разписани подробно в подготвен проект на технически спецификации, който е минал междуведомствено съгласуване. По него през следващата година ще бъдат разплатени авансово 350 хил. лева.
ТПС – Лиляна Павлова се чуди колко голяма ще е дупката в бюджета на нейното министерство.
табл. – U:\stefan\бюджет-мррб.xls
