На 8 декември през 1204 г. mdash; кардинал Лъв посещава българската столица Търново и коронова от името на папа Инокентий III българският цар Калоян за крал. Архиепископ Василий пък получава титлата примас.
Калоя̀н Асѐн (Йоаница) – Ромеоубиеца е цар на България от 1197 до 1207 година. Той е най-малкият брат на българските царе Иван Асен I и Теодор Петър.
Вероятно след обсадата на Ловеч от 1187 г. Калоян е пратен в Константинопол като заложник. Там прекарва около две години. Калоян успява да избяга от Византия към края на 1189 година. Оттогава цар Асен го държи постоянно при себе си. След убийството на цар Иван Асен I (Асен), цар Петър го назначава за помощник в управлението. Когато и той става жертва на заговор, Калоян изпреварва заговорниците и e коронясан за български цар в началото на 1198 година.
Още в края на 1199 г. Калоян получава писмо от папа Инокентий III, който се надява да присъедини България към лоното на Римокатолическата църква. По това време българският владетел води и преговори с Византия за признаване на царската му титла. Уверявайки се, че император Алексий III Ангел няма да удовлетвори исканията му, Калоян отговаря на папското писмо след около три години, като настоява за царска корона (а не кралска) и самостоятелна църква. Папството разчитало чрез България да разшири влиянието си сред православния свят. През 1203 г. Калоян настоява пред Рим не само за царска корона, но и за патриаршеска титла на търновския архиепископ.
През есента на 1204 г. кардинал Лъв потегля за България, но бива задържан от маджарския крал Имре, който заявява, че ще пропусне кардинала само ако получи областите Белград и Браничево. Папата обаче му припомня, че Калоян ще бъде коронясан не върху чужда, а върху собствена земя и го заплашва с отлъчване от Църквата, ако не освободи пратеника му. На 15 октомври 1204 г. кардинал Лъв пристига в Търново. Той миропомазва архиепископ Василий за примас на Българската църква, а от името на папа Инокентий III провъзгласява Калоян за крал (Rex Blachorum et Bulgarorum) и му връчва корона и скиптър. Калоян изпраща писмо до Инокентий III, че е коронясан за император, а първосвещеникът му mdash; за глава и патриарх на българската църква. По този начин Калоян сключва уния (от лат. mdash; съюз, обединение) и признава върховенството на католическата църква. Така и двете страни биват удовлетворени, а папската благословия и коронация придават голям авторитет на българския владетел в цяла Европа. Според архимандрит Павел Стефанов, унията на има голямо влияние върху вътрешния живот на Българската църква. Тя е отменена с решение на всеправославния събор в Лампсак през 1235 година.
