Ветеринарната медицина е наука за произхода, развитието, лечението и предотвратяването на болестите при животните.
Първи организатори на ветеринарната медицина в България са ветеринарни лекар и от руската армия след Освобождението през 1878 г. по покана на българското правителство много от тях остават в България. Сред тях са имената на Иван Нейман, Иван Вознесенски, Ото Калнинг, Карл Расс и друге. Ветеринарната служба се формира отначало в рамките на санитарната служба.
Първият законодателен акт, с който се подсказва необходимостта от организирането на ветеринарна служба, е Временни правила за устройването на медицинско управление в България, утвърден на 11 февруари 1879 г. от Първото обикновено народно събрание. В този документ се споменава, че на медицинския съвет се възлага издаване на наставления против заразителните болести по хората и животните. Въз основа на Временните правила не са изработени конкретни правилници или наредби. В първия медицински съвет няма представител с ветеринарномедицинско образование.
През 1881-а д-р Иван Нейман е назначен за Главен ветеринарен лекар на Княжество България. Първата му задача е да организира военната ветеринарна служба. Той разработва Законопроект за положението на ветеринарната част у войската, който се приема от второто обикновено народно събрание и се утвърждава от княз Батенберг с указ от 9 ноември 1882 година. В официалния списък на лекарите от 16 февруари 1883 г. в раздела ветеринарни лекари освен Иван Нейман са посочени само още три имена. Това показва, че има сериозен проблем с кадрите. В началото на 1886 г. на мясото на д-р Нейман за главен ветеринарен лекар и ръководител на воената и гражданска ветеринарна служба в България е назначен Фортунат Игнатий Хелховски. Той разработва глава 11 от Санитарния закон, която урежда ветеринарната служба. Приет е от Петото народно събрание и е утвърден с указ №545 от 18 октомври 1888 година. Според този закон вече всеки окръг трябва да има ветеринарен лекар.
Първата ветеринарно-бактериологична станция е открита през 1901 г., а през 1923 г. е открит и Ветеринарно-медицинският факултет при Софийския университет. От 1924 г. ветеринарните служби стават държавни.
След 1944 г. се създават институти по ветеринарно дело. Постигнати са успехи в борбата с епизоотиите и паразитните болести. Провежда се научноорганизирана ветеринарно-санитарна експертиза на хранителните продукти от животински произход (Държавен ветеринарно санитарен контрол). Основател на единствения на територията на България музей по история на ветеринарната медицина (в Аксаково) е д-р. Тодор Савов Стаматаов от град Варна.
