Относителният дял на бедното население в България се задържа на нива средно около 21%. Това съобщиха от Националния статистически институт по последните данни, изпратени и потвърдени от Евростат, които се отнасят за 2009 година. Страната ни попада сред държавите с най-висок относителен дял на бедност в ЕС, заедно с Латвия (21.3%), Румъния (21.1%), Гърция (20.1%), Литва (20.2%) и Испания (20.7%).
Линията на бедност у нас е 295 лв. средномесечно на лице. При този размер през 2009 г. под прага на бедност са живели 1 564.8 хил. лица, което представлява 20.7% от населението в страната.
През периода 2005 – 2009 г. размерът на линията на бедност в абсолютно изражение нараства повече от 2 пъти (от 135 лв. през 2005 г. на 295 лв. през 2009 г.). Основният фактор, увеличаващ риска за изпадане в бедност на преобладаващата част от населението, е неговата икономическа активност и участие на пазара на труда. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица Икономически неактивните лица като цяло също са сред онези групи, за които рискът да живеят в домакинства с доходи под прага на бедност е особено висок.
През последните години в анализите и политиките за бедността и социалната изолация все по-често се говори за явлението bdquo;работещи бедниrdquo;. Работещите бедни се определят от две фактически състояния – това, че работят и че са членове на бедни домакинства, т.е. дефиницията се основава на две статистически единици – индивида и домакинството. Индивидът е отправната точка за класификацията на bdquo;заетиrdquo; и bdquo;незаетиrdquo;, а домакинството е основата за класификацията bdquo;бедниrdquo; и bdquo;небедниrdquo;. В този смисъл съществува категория лица, които живеят в бедни домакинства, но чиито индивидуален доход е над прага на бедността. По същия начин има друга категория лица, чийто индивидуален доход е под този праг, но те не живеят в бедни домакинства. Данните показват, че над 7% от заетите лица живеят в домакинства с доходи под прага на бедността, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е почти 5 пъти по-висок от работещите на пълно работно време.
