Как ще изглежда новият Инспекторат на Висшия съдебен съвет (ИВСС)? Вече започнаха разгорещени спорове около неговия предполагаем състав, след като на интернет страницата на Народното събрание тази седмица бяха публикувани предложенията на различните политически сили за попълненията в тази структура.
Десетте инспектори бяха назначени в ИВСС през 2008 г. и мандатът им изтича през януари 2012 година. Към момента общо тринадесет магистрати се борят за десетте места на т. нар. ревизори на съдебната власт. Прави впечатление, че преобладаващата част от тях са от прокурорските, а съдиите са само двама.
Най-ожесточени полемики сред юристите предизвикаха номинациите на двама от най-популярните членове на ВСС – председателите на бюджетната и на етичната комисия в съвета Иван Колев и Цони Цонев. Имената и на двамата изгряха на медийния небосклон около прословутата афера Красьо Черния.
Колев беше човекът, който стартира скандала с плевенския брокер, като на едно от заседанията на съвета обяви, че някакъв черничък човек с ланци обещавал на магистрати постове в системата срещу 200 000 евро и можел да осигури мнозинство за всеки кандидат при гласуването във ВСС. Главният прокурор упрекна Колев, че е попречил на разследването с ранното оповестяване на случая. И се оказа прав, защото нито един от магистратите не беше засечен в момент на договаряне и срещу никой не бе образувано наказателно производство. А самият Колев застана зад избора на доста скандални началници в системата като шефа на САС Веселин Пенгезов, председателя на на ВАС Георги Колев, или на шефката на СГС Владимира Янева, чийто избор може да се окаже невалиден. Преди да стане член на съдебния съвет, 59-годишният Колев бе председател на Софийския районен съд (СРС). Досега е работил още като съдия във ВКС, като адвокат, инспектор в правосъдното ведомство, военен съдия в Плевен. Сега за поста в инспектората го предложи лидерът на партия РЗС Яне Янев.
Номинацията на Цони Цонев пък идва от депутата Красимир Ципов от управляващата партия ГЕРБ. Колев даде гласност на аферата Красьо Черния, Цонев като шеф на Етичната комисия беше в центъра на събитията при налагането на наказанията за нерегламентирани контакти със съдебния лобист. А също и при санкционирането на магистрати, замесени в аферата Темида бийч за евтините магистратски имоти по морето. В тези и в други скандални случаи, каквито не липсваха през последните години, се наложи практиката те да получават дисциплинарни наказания за нарушение на Етичния кодекс на магистратите. И сега имаше санкции на множество магистрати покрай скандала Красьо Черния, но повечето бяха незначителни, а мнозина излязоха сухи от водата.
Етичната комисия не взе отношение по скандала с шефката на Софийския градски съд (СГС) Владимира Янева. Но пък нейни членове ходиха да разпитват сервитьорите в столичен ресторант дали съдия не е седял на една маса с единия от братя Галеви – Ангел Христов. Като прокурор Цонев има 34 години стаж, от които 28 години на ръководни длъжности – районен прокурор, окръжен прокурор, завеждащ отдел във Върховната прокуратури и заместник-главен прокурор.
В четвъртък (15 декември) кандидат-ревизорът заяви, че ще се справи със задълженията на съдебен инспектор, защото като член на ВСС е опознал работата на институцията. Мога да се справя и да бъда полезен с опита, който имам, заяви Цонев и призна, че доста е мислил, преди да се съгласи. Вероятно, за да вземе именно такова решение е помогнало обстоятелството, че мандатът му във съвета изтича след една година.
Същия ден Българският институт за правни инициативи предложи номинациите за инспектори да бъдат оттеглени, а правилата за изслушване да бъдат променени, за да може обществото предварително да се запознае с дейността и качествата на бъдещите ревизори. Хората от организацията определиха кандидата Цонев като олицетворение на непоследователната дисциплинарна практика на банкрутиралия сегашен ВСС.
Освен двамата дискутирани членове на Висшия съдебен съвет парламентарно представените партии са предложили само действащи магистрати за овакантяващите се места в съдебния инспекторат – осем прокурори, двама съдии и един следовател са сред номинираните. Освен Цонев управляващите предлагат членове на Инспектората да станат и съдията от столичния Административен съд Весела Николова и Янка Гочева от Окръжната прокуратура в Благоевград, в момента командирована в Софийската апелативна прокуратура (САП). БСП е номинирала Светлана Бошнакова от Върховната касационна прокуратура (ВКП) и Захаринка Тодорова от Върховния административен съд (ВАС).
Лютви Местан от ДПС е предложил двама магистрати – Албена Кузманова от Софийската апелативна прокуратура и Моника Малинова от Софийската районна прокуратура. Атака предлага трима обвинители: Петър Раймундов от Върховната касационна прокуратура , Албена Антонова (Софийската градска прокуратура) и Пламен Панайотов (Софийската градска прокуратура). Екатерина Михайлова от Синята коалиция пък е номинирала следователя от Следствения отдел към Софийската градска прокуратура Любомир Георгиев. Група независими депутати са подкрепили кандидатурата на прокурорката от Софийската апелативна прокуратура Юлиана Кацарова – Чорбаджийска.
В четвъртък (15 декември) всички кандидати представиха своите виждания за бъдещата си работа в правната комисия в парламента. Кандидатурата на единия от магистратите – Пламен Панайотов бе оттеглена , тъй като той не отговаря на законовите изисквания за стаж. Очаква се следващата седмица листата да се гласува в пленарната зала. Инспекторите се избират с квалифицирано мнозинство от 2/3 от членовете на парламента.
nbsp;
Според Закона за съдебната власт (ЗСВ) за инспектори се избират юристи с високи професионални и нравствени качества. За главен инспектор се определя съдия, прокурор или следовател, който има и най-малко 15 години юридически стаж, от които поне 10 години като съдия в окръжен или апелативен съд, във Върховния касационен съд (ВКС) или във Върховния административен съд (ВАС), прокурор в окръжна или апелативна прокуратура, във Върховната касационна прокуратура (ВКП) или във Върховната административна прокуратура (ВАП) или следовател в Националната следствена служба (НСлС) или в окръжен следствен отдел.
За инспектори се избират лица, които имат и най-малко 12 години юридически стаж. Народното събрание избира поотделно главния инспектор и инспекторите с мнозинство две трети от народните представители. Възнаграждението на главния инспектор е равно на възнаграждението на председател на отделение във Върховния касационен съд (ВКС). Заплатата на инспекторите е равна на тази, която получава съдия във Върховния касационен съд.
Депутатите трябва да оттеглят номинациите за съдебни инспектори и да променят правилата за изслушване, за да могат обществото и магистратската гилдия предварително да се запознаят с качествата на бъдещите номинации. В противен случай парламентът демонстрира, че водещо при назначенията в съдебната власт не са професионализмът и доброто име, а задкулисни сделки. Това твърди Българският институт за правни инициативи (БИПИ) в писмо до правната комисия.
Задружното участие на всички парламентарни сили в тази предварително обречена на обществено и международно порицание процедура е напът да покаже как, когато става дума за възпроизводство на порочния контрол върху съдебната власт, няма опозиция и управляващи, нови и стари, не проработва дори и завишеното изискване за 2/3 мнозинство, се казва в писмото.
Неправителствената организация изтъква, че е скандално номинации да се правят часове преди представянето и изслушването на кандидатите. Още по-скандално било сред номинираните да има само двама съдии.
Подобен подбор на инспектори от средите на прокурорската професия напълно игнорира без дискусия и препоръките на външните наблюдатели, че въпросите, свързани с кариерата на съдията, следва да се решават от съдии, пише в обръщението.
nbsp;
