Новият министър на правосъдието Диана Ковачева ще изложи идеите си за новата си работа най-рано догодина. Това ни съобщи пресцентърът на правосъдното министерство по повод на предварително изпратени от Параграф 22 въпроси и теми за разговор с министъра. Пиардирекцията на министерството ни уведоми, че тя още няма какво да каже и ще избягва медийни изяви до края на годината. През януари щяла да преценява има ли за какво да говори.
Странната сдържаност на Ковачева към прояви на обичайната за подобен пост публичност идва след няколко отчаяни и съвършено безуспешни опити на медии да узнаят какво мисли да прави тя вече като правосъден министър. Все още не е прозвучал нито един конкретен отговор. Ако имала такъв, нямало да го сподели сега, защото не бил дошъл моментът. Довчерашният изпълнителен директор на асоциацията Прозрачност без граници избягва да заеме категорична позиция по който и да било проблем и повтаря, че ще предизвика дискусии и дебати, ще сближава позиции и че не е нейна работа да реформира съдебната власт.
С все същите обещания за дискусии и дебати Ковачева посрещна дори изразените от нейни колеги от неправителствения сектор подозрения, че няма никаква позиция по ключовите въпроси на съдебната реформа и че е инсталирана в министерството, за да не пречи, а не за да върши някаква работа. Паметни остават и обясненията й за това как се е оказала в министерското кресло – животът бил шарен и понякога ироничен, изправяйки я пред такова голямо предизвикателство. Очевадна е и промяната на тона на Ковачева и по отношение законността на изборите – тя отказа да ги коментира, тъй като позицията й в момента не била адекватна, за да коментира.
Новият правосъден министър може и да няма мнение по съдебните въпроси, но вече представи българския кабинет в Брюксел. През седмицата ведомството най-сетне даде признак за деятелността на новия си шеф със съобщение на своята интернет страницата, че Ковачева ще участва в редовното заседание на Съвета на Европейския съюз Правосъдие и вътрешни работни на 13 и 14 декември. Сред темите, които ще бъдат дискутирани, е инициативата на няколко страни членки на ЕС, включително и на България, за съставяне на директива за Европейската заповед за разследване в наказателноправната област, за признаването и изпълнението на решенията и автентичните документи в областта на презграничните наследствени правоотношения, както и за определянето на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертви на престъпления.
Междувременно ключови законопроекти отлежават, а Синдикатът на служителите в затворите чака Ковачева за разговор, преди да реши дали да предприеме протестни действия в местата за лишаване от свобода. Заради недоволството на профсъюза преди десетина дни оставка подаде ресорният заместник-министър Христо Ангелов. Напускането му обаче съвпадна с появилите се слухове, че Диана Ковачева ще сменя цялото ръководство на министерството. За нови заместник-министри на правосъдието на мястото на Ангелов, Жанета Петрова и Даниела Машева се спрягат председателят на Административния съд – София-град Лозан Панов и прокурорът от Софийската градска прокуратура Пламен Георгиев.
Докато Ковачева заседава в Брюксел, някои вече напират за мнението й. Преди дни новият председател на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, Тодор Коларов поиска оглавяваният от него орган да бъде закрит и да бъде конституиран нов. На пръв поглед необяснимо искане, тъй като, изглежда, че Коларов реже клона, на който седна преди няколко месеца. А става въпрос за невъзможност ръководената от него комисия за отнемане на необясними богатства да работи в този си състав. Председателят й влезе в открит конфликт с трима от останалите членове, след като те отказаха да получават по-малки заплати и от различни финансови привилегии, както и да поискат допуск до класифицирана информация. Според Коларов сега няма равнопоставеност в комисията, тъй като тричленната парламентарна квота доминира и спъва работата на петчленната комисия.
Коларов явно се е хванал за единствената фраза на Ковачева, в която има някаква конкретика – че приемането на нов закон за гражданска конфискация на необяснимите богатства ще бъде нейн абсолютен приоритет. Той каза, че е изложил концепцията си пред новия правосъден министър, но не спомена каква е била ответната реакция – приемат ли се идеите му, или не. Най-радикалната от тях, споделена за пръв път от Тодор Коларов в интервю за Параграф 22, е да се вдигнат праговете на несъответствието на притежаваното имущество със законния доход. Коларов предлага комисията да може да проверява всеки, срещу когото е повдигнато обвинение, и притежава имущество на стойност над 1 млн. лева. Аргументът му е, че така ще се успокоят страховете, че комисията ще действа срещу онези български граждани, които са работили в чужбина или на черно и са придобили по един-два имота, както и че няма смисъл да се ловят дребните риби.
За да няма обаче упреци, че комисията гони всички богати хора, Коларов предлага праг на несъответствие от 300 хил. лева. Председателят на комисията иска още тя да се самосезира, както и да не подлежи на текущ контрол от Народното събрание, за да не се застраши независимостта й. Коларов предлага компромисен вариант за продължителността на периода за проучване на имуществото назад във времето – 15 години. Настоява и за значително разширяване на периметъра за проучване на имуществото по отношение на свързаните лица и фирми, както и за въвеждане на концепцията за смесените активи – ако едно имущество е придобито от смесването на легални и нелегални доходи, да подлежи на конфискация.
Докато Коларов споделяше с медиите какво е казал на Ковачева, стана ясно че ДПС ще внесе свой законопроект за гражданска конфискация, подписан от Христо Бисеров. Както може да се очаква, той явно ще е силно ретрограден и би обезсмислил и блокирал дейността на комисията. ДПС винаги е била против засилването на правомощията й и депутатите й гласуваха като един против проекта на правосъдното министерство, провален в началото на юли с дружните усилия на опозицията и управляващите. От това, което се знае за проекта, личи, че целта му е не да засили, а да отнеме правомощия от комисията. Вместо да започва проверка и да налага запори при наличие на законовите основания, според проекта на ДПС тя ще може да започва работа едва след шестмесечно финансово разследване, извършено от НАП, и то само при изрично искане от прокурор. За капак финансовото разследване ще може да започва само срещу обвинени в конкретни престъпления като поръчково убийство, отвличане, склоняване към проституция, порнография. С други думи, ДПС иска да насочи закона единствено към редовите мутри и да изключи прилагането му спрямо босовете в политиката, бизнеса, висшата администрация и съдебната система.
Колкото и да отлага момента, Диана Ковачева ще трябва скоро да проговори по тези теми. Внасянето на законопроект от ДПС бие на постановка. Логичният вариант, очакван от всички, беше управляващите да коригират отхвърления вече техен проект или да изготвят нов, който развива идеите в него. Напълно естествено беше водещи фигури в тази дейност да бъдат новият правосъден министър и новият председател на комисията, която ще го прилага. След избора на Ковачева Тодор Коларов очакваше точно това, призовавайки всички да изчакат да видят проекта, който министърът ще изготви. Тримесечният срок, в който трябваше да стане това, обаче отдавна изтече, без никой от ГЕРБ да обели и дума прави ли се нещо по въпроса. Сега и министърът мълчи. Във всеки случай Ковачева ще трябва да внесе нещо. Засега тя само даде уверение, че гражданската конфискацията не трябва да се базира на влязла в сила присъда. Твърде малко с оглед на обстоятелството, че този принцип се прилага отдавна в цял свят и никъде освен у нас не го оспорват.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
Диана Ковачева още не е дала смислено обяснение за участието на Прозрачност без граници в схема за усвояване на пари по европейски проекти, нямащи елементарна връзка с дейността на неправителствената организация, а вече се появи информация за завидното имотно състояние на семейството й. Според публикации в Интернет Ковачева и мъжът й Венцислав Караджов, член на ЦИК от квотата на БСП, са придобили скъпи имоти, след което дарили някои от тях на родителите си. Караджов купил 400 кв. м земя с къща във витошкото село Рударци през 2002 г. и пет години по- късно продал имота на тъста си Петър Ковачев.
През 2003 г. съпрузите купуват апартамент от 96 кв. м на скъпата софийска улица Денкоглу. Жилището е придобито срещу ипотека от 96 хил. лв., която отпада след изплащането му през 2010 година. През 2005 г. Караджов получава от община Бургас златен парцел в Банево, наричано местния Ориндж Каунти. Имотът с площ около един декар до бургаските минерални бани бил купен за 2800 лв. във време, когато квадратният метър в района се търгува за 20-30 евро. Това означава, че пазарната стойност на парцела на Караджов е била 20-30 хил. евро. Три години по-късно Караджов продава имота на баща си за символичната сума от 2700 лева. Същата година Диана Ковачева пък дарила майка си с апартамент на централната софийска улица Неофит Рилски. Дарението е оценено на 56 298 лева.
Според някои публикации наред с участието си в антикорупционното НПО Прозрачност без граници Ковачева членува и във фондацията Конференция на асоциацията по международно право – България. Тя е регистрирана в столичния кв. Белите брези, а неин изпълнителен директор е бившият заместник-министър на правосъдието в кабинета на НДСВ Маргарит Ганев, запомнен най-вече със скандалите в ресора, за който отговаряше – международните осиновявания. Показателно е, че на същия адрес е регистрирана и масонската ложа Братство и чест, в която Маргарит Ганев членува редом с други популярни имена. Според Търговския регистър Диана Ковачева участва и в дружеството Дес консултинг, чийто предмет на дейност също няма нищо общо с целите на Прозрачност без граници. Предметът му на дейност е широк и изцяло в сферата на бизнеса – от посредничеството за работа в страната и чужбина до консултиране на сделки с недвижимо имущество.
За дядото на Ковачева по бащина линия пък се говореше, че бил шофьор на висшия номенклатурен кадър от живково време Цола Драгойчева, а баща й също просперирал като партиен функционер. Венцислав Караджов пък го спрягат за приближен до бившия вътрешен министър на тройната коалиция, сега депутат от БСП, Михаил Миков.
