Генерал проф. Стоян Тонев е роден на 3 декември 1953 г. в Кърджали. Завършва медицина във ВМИ – Пловдив, работил е във Военна болница в Пловдив, в Клиниката по кожни и венерически заболявания към ВВМИ. От 1992-ра е началник на Клиниката по кожни и венерически болести при Военномедицинска академия, а от 1 септември 2002-ра оглавява авторитетната болница. Кандидат е на медицинските науки, специализирал е в САЩ, Франция и Чехия и е национален консултант по дерматология и венерология. Носител е на званието „Доктор хонорис кауза“ на Медицинския университет в Пловдив и е лауреат на орден „Стара планина“ – I степен.
Генерал Тонев е редовен член на Европейската и Американската асоциации по кожни и венерически болести, на Асоциацията по сексуално трансмисивни болести, както и на Комитета на началниците на медицинските служби на страните членки на НАТО (COMEDS). Той е и заместник-председател на Българското дерматологично дружество.
Генерал Тонев, как се вмести Военномедицинска академия в делегирания си бюджет за 2011-а, при положение че лекувате много здравнонеосигурени граждани?
– Един бюджет в здравеопазването никога не е достатъчен. Почти няма държава, в която парите да стигат. Обслужването на пациентите без здравни осигуровки касае здравната ни система в цялост, а не е въпрос от компетенцията на Министерството на здравеопазването или в нашия случай на военното ведомство. Получава се противоречието, че в България посоката на финансовия ресурс в сектора не е ясна, както отбеляза и премиерът Борисов на последното заседание на Министерския съвет. Сега Министерството на отбраната трябва да дава пари на Военна болница, а е логично те да бъдат отпускани от здравното ведомство. Министерството на здравеопазването пък е поело изцяло разходите за детските заболявания, педиатрията и ваксинациите, грижи се и за голяма част от акушерството и онкоболните. Останалото е приоритет на здравната каса. Важното е, че бе взето решението диагностично свързаните групи лека-полека да заместват клиничните пътеки. Дали ще преминем към тях в края на 2012-а, или през 2013-а е по-скоро технически момент. Така ще имаме далеч по-комплексен подход към пациента. Не можеш да сложиш природата в шаблон и да кажеш: „Ти имаш само едно заболяване“. Обикновено нещата са обвързани. Ако нямаме адекватен подход, страдат болните.
Трябва ли да се откажем от солидарния модел на здравно осигуряване и да го сменим с друг, при положение че по данни на личните лекари около 1.6 млн. души не правят вноски в системата?
– Като цяло проблемът с осигуряването в България е много сериозен. Преди няколко дни държавата наля 300 млн. лв. в Националния осигурителен институт за пенсиите, очаква се да даде още 250 млн. лв. за здравни плащания. Но не бива да се отказваме от съществуващия солидарен модел. С изключение на 7-8 богати държави, използващи смесен модел, всички други разчитат на подобна система. Дори страните с голям финансов ресурс се преориентират в кризата. Например в здравната система на Швеция всичко беше безплатно и хората бяха равни. Постепенно там започнаха да преобразуват модела си, като първо направиха здравни застраховки за стоматологията, впоследствие и за някои скъпоплатени манипулации. В Швейцария пък има много високи застраховки, но заболяванията, изискващи скъпо лечение, се поемат от държавата. От европейските страни само в Норвегия засега няма осигуряване и заплащане на здравни услуги от населението. Ако говорим за чист финансов ресурс, единствено държави като Кувейт и Катар могат да си позволят да предоставят не само безплатно здравеопазване, но и да не облагат гражданите си с данъци.
Може ли да бъде разрешен на национално ниво въпросът с огромните дългове на болниците, които по последни данни са към 400 млн. лева?
– Реално те дори са по-големи. Един от основните проблеми е този с окръжните болници или средното ниво в здравеопазването. Ясно е, че разпиляването на един ресурс води до загубата му. Затова в разумни срокове трябва да започнем да обединяваме болнични заведения. И въпросът не опира само до съкращаване на администрацията. Тя често се сочи като пример за дублиране на структури, за които се харчат излишни средства, но реално не ни излиза чак толкова скъпо. Най-големите разходи отиват за издръжка на болниците. Визирам сметките за ток, парно, вода… Току-що оправихме сметките си с общините, платихме около 4 млн. лв. данъци. Тези пари са жизненоважни за местното самоуправление в Сливен, Пловдив, Плевен или Варна, затова ги преведохме сега, а можехме да изчакаме до януари. Средствата за заплати в една средностатистическа болница са около 40%, половината пари отиват за издръжка, а останалите за специфични дейности. Със сливането на две звена на функционален принцип можем да елиминираме скъпата издръжка на част от сградния фонд. Така ще постигнем много повече, вместо да съкратим с 10% персонала си. От уволнения не печели никой. Ако изпратите един здравен работник на трудовата борса, държавата пак продължава да му плаща.
Предстои сливане на ВМА и болницата на МВР. Очаквате ли сериозен ефект от това преструктуриране?
– Въпросът вече е поставен в друга плоскост. До края на месец януари е необходимо да представим на премиера Борисов концепция за преструктуриране на ведомственото здравеопазване. В случая говорим за МВР болницата и поликлиниките на полицията, транспортните болници, Правителствена болница, както и за цялата наша система в страната. Правителството смята, че здравните реформи в тези силови структури могат да бъдат завършени бързо и без излишно драматизиране. Ако моделът проработи, ще може да се използва и в останалите сектори на здравеопазването ни. Основният проблем сега е, че държавата плаща осигуровките на военните, полицаите и част от държавните служители. Тя обаче към момента не е най-добрият платец, защото покрива разходи само върху минималната работна заплата, която досега бе 270 лева. А ако те сами заплащат реалните 8% за осигуряване, приходите ще са около 4 пъти по-високи. Финансовият министър Симеон Дянков е прав, че така към бюджета на НОИ би се вляло едно финансово „поточе“, което ще направи системата по-независима от държавата. Затова от икономическа и административна гледна точка решението би било правилно. Но не бива да се забравя, че правата на хората с пагони съществуват повече от 100 години и премахването им ще породи напрежение. В САЩ по времето на Роналд Рейгън бе решено да се закрият курортните центрове на армията. Недоволството бе огромно, а президентът бе обявен за нещо повече от комунист. Рейгън намери компромисен изход и държавата започна да заплаща по 14 дни отпуск на всеки военнослужещ, независимо дали почива в Щатите или другаде по света. Това е правилен подход – хората са изчислили, че парите за поддръжката на почивните станции са прекалено много.
Кога държавни институции като ДАНС, НСО и НСС ще започнат да плащат за лечение при вас? Главно заради тях генерирате нови дългове, а доставчици недоволстват, че им бавите плащанията…
– Интересното е, че те дори нямат заложена в бюджетите си функция „здравеопазване“. Пак опираме до въпроса откъде идва финансовият ресурс и как да го управляваме? Трябва да регулираме първичните потоци, а не да стигаме до последното ниво, в което броим болничните задължения. С всички фирми, с които работим, имаме споразумения за разсрочени плащания. Направили сме и един резервен, „шоков“ фонд, в който всеки месец внасяме по 1 млн. лв. за неотложни разходи. От него пари се вадят, ако някой от доставчиците ни има финансови проблеми или пък се развали част от апаратурата ни. В повечето случаи средствата ни стигат, за да покриваме текущите си плащания. Ние сме много голям клиент и пазарните ни партньори, независимо дали са „Софарма“, „Либра“ или някой друг, не биха искали да ни загубят заради незначителни суми, които дължим. С годините вече имаме изградени лични отношения на доверие, често се срещам с шефовете на тези компании, те имат градивен подход, не търсят само финансовия аспект. Големите звена в здравеопазването трябва да се съобразяват едно с друго в условията на криза. Така даваме пример и на малките.
Как успявате да задържите служителите си? Неотдавна казахте, че възнагражденията при вас са по-ниски от тези в другите големи болници.
– Така е, защото останалите болници са търговски дружества и сами определят основните си заплати. Нашите са зависими от класификатора на Министерството на отбраната. Като цяло, заедно с бонусите и допълнителното стимулиране, като брутен доход между нас и тях няма голяма разлика. Разбира се, в звена като инвазивната кардиология и сърдечносъдовата хирургия заплатите са два пъти по-високи. Имаме лекари и сестри, които 4-5 години преди навършване на пенсионна възраст търсят работа в други болници, за да вдигнат осигурителния си праг, но това не е масово явление.
Имате ли предвидени средства за инвестиции през 2012-а и кои са приоритетите ви в това отношение?
– За инвестиции сме подготвили 12 млн. лв., но това не е достатъчно. За една година ни е необходима сума от порядъка на 25-30 млн. лева. Надяваме се да получим допълнителна субсидия от продажбата на военни имоти. Вече сме обсъдили идеята с финансовия министър Дянков и военния министър Ангелов. Имаме болници, които бяха закрити през 2000 година. Сградите им сега се отдават под наем, но по-удачно ще бъде да ги продадем. Трябва да се запазят само тези звена, които наистина са необходими на армията. Министър Ангелов вече постигна и договорка с общините, ако те продадат военен имот, 20% от приходите да отиват за военното ведомство.
Очакват се около 100 млн. лв. от продажби на военна собственост и ако част от тях се върнат при нас, ще можем да увеличим и инвестициите. По правило поне 15% от бюджета на една болница е необходимо да отиват за това перо. Ако сумата е по-малка, значи тя не се развива. За нас това се равнява на 14 млн. лева. Например в реанимациите само обшивките на стената и пода струват по 600 евро на кв. метър, а трябва да се подновяват всяка година.
Отговарят ли клиниките и във ВМА на съвременните показатели за болнично обслужване?
– Повечето ни клиники са референтни на критериите за качество в Европейския съюз. Обучението и квалификацията на лекарите ни са съпоставими с най-високите изисквания за Европа. Ако трябва да ги изброя не по важност, а като тежест на преминал пациент, това са ендоскопската хирургия, урологията, гастроентерологията, жлъчно-чернодробната хирургия, дерматологията, УНГ. Това е реалното признание, към което е необходимо да се стреми една болница. Сградите и апаратурата сами по себе си са „мъртъв материал“, важното е екипите да са добри, а квалификацията на медиците – на необходимото ниво.
Искам да изтъкна също така, че спешната помощ при нас се различава от рутинната в повечето лечебни заведения. Ние обслужваме цялата страна, поемаме всички случаи, с които колегите са преценили, че не могат да се справят. Например само на 21 декември сме изпратили 11 екипа, които да евакуират пациенти в тежко състояние до София. Без подкрепата на министъра на отбраната Аньо Ангелов и премиера Бойко Борисов това би било невъзможно. Защото често се налага да използваме авиация – за тази година сме транспортирали осем пациенти от други държави, като, последният бе от Германия. Парадоксално, но когато използваме правителствения „Фалкон“, разходите ни са два пъти по-малки, отколкото ако летим с авиолиниите на съответната страна.
Една от най-обсъжданите теми напоследък е тази за лекарските грешки. Смятате ли, че се води предумишлена кампания срещу българските медици?
-Това е временно явление, което ще отшуми. Де Гол казваше, че ако в едно общество няма скандали, свързани с отделни гилдии, значи то е блато и няма демокрация. Но не бива нещата да се преекспонират. Лекарите са по-интелигентни, умни и работливи, но са и най-беззащитни. Хората не тръгват срещу данъчните служби, да речем, тъй като това е опасно. А медиците са „удобна мишена“, когато няма други новини. Търси се сензация, без да се отчита, че въпросът е много деликатен за обществото. Търпимостта към лекарските грешки трябва да бъде минимална, но не е редно журналистите да определят дали има грешка, или не. За това си има експертни комисии и така е в целия свят. Ние в България обаче много обичаме радикалните решения, а те обикновено са несправедливи. В САЩ или Франция наказват провинилите се медици, като ги изпращат да работят „на село“ на по-ниско ниво или им отнемат правото да извършват определена дейност. Но те остават полезни за обществото. Докато ние ги лишаваме от практика за една година при нарастващ дефицит на подготвени специалисти. Сега болниците плащат глобите на провинилите се лекари, а за тях това са жълти стотинки. Ето защо санкциите трябва да станат персонални, включително и за шефовете на лечебното заведение и за началниците на клиники, които не са създали необходимата организация и контрол. Не отчитаме, че и лекарите са хора, и те са уморени, имат неприятности вкъщи или не им стигат парите…
Бяхте избран за мениджър на годината в болничния сектор, какво си пожелавате за 2012-а?
– Бяхме отличени, тъй като от няколко години подобряваме качествените показатели на лечение. През 2005-а и 2006-а приключихме с количественото разширение и сега се развиваме интензивно. Независимо от кризата и големия процент неосигурени, които лекуваме, успяваме да следваме плановете си. Превърнахме се в мерило за обслужването на тежките и сложни случаи в държавата. Надяваме се да вървим във възходяща посока, като използваме възможностите за функционално обединение с други звена.
ТПС: Според генерал Тонев не сградите и апаратурата, а квалифицираните лекари правят успешна една болница.
