С малко повече от 2 млрд. лева са нараснали лошите и преструктурирани кредити за година. Според публикувания на 23 декември Паричен отчет на БНБ, през ноември 2010-а общият обем на проблемните заеми е бил 7.11 млрд. лв., а година по-късно вече надхвърля 9.1 млрд. лева. Съответно рязко е нараснал делът на лошите и преструктурирани вземания на банките спрямо общия обем на вземанията им от граждани и фирми. В края на ноември 2011-а той е 22.1%, докато година преди това е бил 14.05 процента. Основна заслуга за този резултат имат фирмите, при които проблемните кредити са се увеличили с близо 1.34 млрд. лв. и в края на ноември 2011-а са 5.62 млрд. лева.
Важно е да се знае, че тези заеми не са изцяло необслужвани. По-голяма част от тях, макар и несъвсем редовно, сrплащат лихви, а често и главници. Освен това, както подчерта управителят на БНБ Иван Искров по време на церемонията за връчване на наградите на вестник БАНКЕРЪ, съвсем нормално е по време на криза обемът на проблемните кредити да расте.
Неприятни и тревожещи в случая са изводите, които се натрапват от създалата се ситуация: значителното увеличаване на лошите и преструктурираните вземания на банките от фирми показва тежкото състояние, в което се намира цялата ни икономика. Ръст от 28% на проблемните вземания за период от дванадесет месеца въобще не е за пренебрегване. Още повече че той и като абсолютна, и като относителна стойност надхвърля ръста на самото кредитиране. Което означава, че банките не могат да заменят загубените платежоспособни клиенти с нови. А това между другото личи в намалелите им печалби. Изходът, който те намират от тази неблагоприятна ситуация, е да увеличават таксите и комисионите , които събират от редовните си клиенти. А това на свой ред предизвиква допълнителен финансов натиск върху работещата част от икономиката и създава допълнителни затруднения за нея.
Все пак засега проблемните кредити не застрашават стабилността на сектора. Показателен в това отношение е не само фактът, че той отчита печалба, а най-вече високата му капиталова адекватност – 17% и голямата му ликвидност – 26 процента. Не бива да се забравя, че при изчислението на тези показатели БНБ взема предвид и не напълно провизираните проблемни вземания, както и че намалява с размера им капиталът на кредитните институции. По този начин Централната банка обира някои (макар и не всички) луфтове, които отварят Международните счетоводни стандарти при отразяването на лошите кредити. Дори и след тази центрофуга, през която БНБ прецежда отчетите, изчисленията показват, че банковата ни система като цяло разполага с капитал, който й позволява през следващата година да издържи още едно увеличение на лошите и преструктурирани кредити с около 2 млрд. лева. Така че поне още дванадесет месеца стабилността на сектора е гарантирана. Стига, разбира се, безумните закачки на някои корпоративни групи с една или друга банка да не подплашат вложителите…
