Ирина Савина е родена през 1977 г. във Видин. Завършила е специалност Икономика на социално-културната сфера в Университета за национално и световно стопанство, притежава и магистърска степен в областта от Софийския университет Връзки с обществеността. Савина е специализирала и политически мениджмънт в Училището за политика към Нов български университет.
Преди да стане заместник-кмет на София, е работила три години като PR-мениджър в Майкрософт България, а в периода 2001-2003 г. е била старши експерт по Човешки ресурси в областната администрация във Видин. Ирина Савина е работила и като радио- и телевизионен журналист в родния си град.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
Г-жо Савина, успешна ли беше по Ваша преценка 2011-а за София? Какво постигнахте и какво остава да се направи?
– Мога да кажа, че годината беше изключително успешна, но винаги има какво още да се желае, особено по отношение на реализираните проекти. Смятам, че изпълнихме на 100% целите, които си бяхме поставили. Разбира се, ако трябва да говоря конкретно за направлението Инвестиции и строителство, което ръководя, все още има неща, за които сме длъжници на софиянци – например по отношение на канализацията и пречистването на водите. Или в строителството на детските градини – по този проблем мисля, че през последните четири-пет години се направи много, но за съжаление още има чакащи деца. Плановете ни са през следващата година да разкрием около 2000 допълнителни места, което ще стане както чрез изграждането на нови сгради, така и чрез реконструкция и разширяване на старите.
Как администрацията решава къде да се строят нови детски градини? Питам ви, защото в повечето т. нар. нови квартали на София, които изникнаха през последните години, въобще няма такива детски заведения. А там живеят преди всичко млади хора, които ще трябва да водят децата си другаде?
– Когато назря проблемът с броя на местата в детските градини през 2007-а, ни упрекваха, че строим предимно в крайните квартали като Панчарево и Кремиковци. За съжаление към онзи момент общината разполагаше само с тези свободни терени, тъй като голяма част от имотите й вече бяха реституирани или приватизирани. Беше необходимо време да придобием отново въпросните терени, а за новите квартали, за които говорите, трябваше да направим и градоустройствен план.
Сега вече имаме около 40 проекта, по които вече работим, и трябва да ги реализираме в рамките на този мандат. Тук искам да кажа, че за да не възникне след време същият проблем и с училищата, сме създали специална програма за разширение на сградния фонд. Вече построихме две нови училища – в Нови Искър и в кв. Стрелбище.
Казахте, че общината е длъжник на софиянци и по отношение на водната инфраструктура…
– Истината е, че това е проблем, който няма как да бъде напълно решен. Общината има стратегия за развитие на ВиК мрежата до 2020 г. и в нея сме заложили проектите, които трябва да реализираме дотогава. Целта ни е до почти всеки дом в София да бъдат изградени канализация и водопровод. През 2006-а, когато започнахме да пишем тази стратегия, се оказа, че в една трета от територията на столицата въобще няма канализация. Вече сме готови с проектите за повечето критични райони, предимно в северните и южните части на града. По някои от тях като Модерно предградие, Илиянци, Горубляне, Симеоново и Драгалевци започна и същинското строителство.
За да се случи всичко, както го искаме, обаче ще са ни нужни много средства. Грубите сметки показват, че само за довършването на цялата канализационна мрежа са необходими около 1 млрд. лева. Още толкова пари трябват и за подмяната на водопроводите.
За да се реализират тези проекти, ще трябва да се отчуждят и немалко терени, а от опит знаем, че понякога това излиза дори по-скъпо.
– Така е, придобиването на имотите минава през сериозни трудности и често се явява основна спънка. Всяка година заделяме около 20 млн. лв. за отчуждаване и макар че параметрите на бюджета за 2012-а все още се уточняват, мисля, че сумата няма да е много по-различна.
А какво се случва с проекта за водният цикъл на София, който се финансира с пари от програма ИСПА? Той трябваше да е напълно завършен в края на тази година. Има ли опасност да загубим европейски средства?
– В рамките на този проект попадат пет главни канализационни колектора, пречиствателната станция в Кубратово, помпена станция с тласкател в Нови Искър, както и рехабилитация на Рилския водопровод. Всички тези обекти са завършени с изключение на десен перловски колектор – за него чакаме акт 16 до края на годината, така че ще се вместим в крайния срок.
До голяма степен през 2012-а държавата ще разчита на европейските пари. Как стои въпросът за София – какви проекти подготвяте по оперативните програми за догодина?
– Може да се похвалим с изключителен успех при подготовката и управлението на европейските проекти, което е голям плюс при сегашната икономическа ситуация. Знаете, че бюджетът на общината е ограничен, а нерешените проблеми в транспорта, в екологията, образованието, социалните дейности, туризма и др. са твърде много, така че привличането на допълнителен ресурс е от огромно значение.
Имаме общо 33 проекта по оперативните програми, от които седем са приключили, десет са в процес на реализация, а за останалите очакваме да получим одобрение най-късно до април 2012-а. Най-много са проектите по програма Регионално развитие, следвани от Околна среда, Човешки ресурси и Транспорт. Най-големите от тях са известни на всички – метрото, модернизацията на градския транспорт, заводът за отпадъците. Но имаме и такива, които не са за толкова големи суми, обаче са изключително важни. Става въпрос за укрепване на свлачища, за превенция срещу наводнения, изграждане на нова канализация в кв. Овча купел и Горна баня, превръщането на Централната баня в музей и други.
В следващите месеци очакваме да получим одобрение и на проекти за изграждане на канализация в кв. Суходол, дубльора на левия владайски колектор, както и водопровода Сливница-Люлин. Повечето от тези, които сега подготвяме и ще представим в Брюксел догодина, също са в сферата на екологията. Общата им стойност е над 200 млн. лв. и обхващат районите Кремиковци, Банкя, Бухово и Сеславци, Владая, с. Волуяк и други.
Винаги сте твърдели, че общината трябва да залага повече на енергийната ефективност. Доколко обаче това се случва наистина?
– Ако трябва да степенувам по важност дейностите, за които отговарям, то енергийната ефективност определено е на едно от челните места. Дори за следващите две години това ще един от ключовите приоритети на общината. Ще се опитаме да санираме изцяло почти всички детски градини, както и да проведем една широка информационна кампания сред гражданите за възможностите, които дава схемата Жилищна политика по оперативна програма Регионално развитие. Очаква се тя да бъде открита идната пролет.
Иначе сега довършваме един проект за санирането на девет училища, както и този за двата блока по Програмата за развитие на ООН. Най-новият проект, по който работим, е за 20 млн. лв., които ще отидат за санирането на 61 детски градини до края на 2013-а. Става въпрос за панелни сгради, в които са въведени частични мерки за енергийна ефективност – като подмяна на дограма, но имат нужда и от цялостен ремонт. Изчисленията ни показват, че след извършване на реконструкциите общите разходи за отопление ще паднат с около 1 млн. лв. на година.
Как ще се финансира този проект?
– Освен общински средства ще ползваме заем от Европейската банка за възстановяване и развитие.
Може ли да кажете колко напълно санирани жилищни сгради има в София?
– От 2007-а досега изцяло обновени са 11 блока по проекта на Министерството на регионалното развитие Демонстрационно обновяване на многофамилни жилищни сгради. Догодина се очаква да приключи последната фаза на проекта с още два блока.
Причината да имаме толкова малко успешни примери в тази насока е изискването да бъде учредено сдружение на етажната собственост, което реално да кандидатства за финансирането. Затова трябва да убедим хората колко е важно всички заедно да участват в санирането на кооперацията си, тъй като само тогава се постига желаната икономия на топло- и електроенергия. Не по-малко важно е, че по този начин се увеличава значително пазарната оценка на имота и се удължава животът на сградата.
Подготвили сме предварителен план за мерките, които трябва да предприемем през следващата година, така че да мотивираме повече хора да се включат в програмите за енергийна ефективност. Едно от нещата, които ще направим, е да назначим по един специалист в районните администрации, чиято работа ще е да помага на гражданите и да дава разяснения. Дирекция Архитектура и градоустройство пък ще разработи типови проекти, за да може дори и хора, които искат да си санират сградата самостоятелно, безплатно да се възползват от тях.
Трябва да имаме предвид обаче, че във време на криза хората трудно отделят пари за такива цели и няма как да очакваме някакъв бум в санирането. Разбира се, регионалното министерство най-вероятно ще предложи някакви възможности за нисколихвени кредити. Ние също, на местно ниво, обсъждаме опциите за отпускане на такива заеми от Общинска банка, така че да облекчим гражданите.
