За политиците най-важното събитие на 2011 г. са изборите – този път проведени по формулата две в едно – местни и президентски. Управляващите ги определят като поредната своя победа, която разшири позициите им във властта, добавяйки и президентството. За опозицията вотът е опорочен от фалшификации, купуване на гласове и полицейщина.
Повечето от лидерите са убедени, че политиката е белязана от кризата в Европа и че правителството на ГЕРБ трябва незабавно да започне отлаганите реформи, независимо от високата рейтингова цена, която ще платят заради непопулярните мерки.
Представително социологическо проучване на Алфа Рисърч, публикувано във вторник, показа, че българите оценяват 2011 г. като най-лошата от 1997-а насам.
Доминиращата част от българите ще посрещнат 2012 година със страхове от задълбочаване на кризата, повишаване на инфлацията и на безработицата, и свиване на доходите.
БАНКЕРЪ събра мненията на политици от парламента за политическите събития на отиващата си година и прогнозите им за следващата. Ето какво казаха те:
Сергей Станишев: БСП получи най-високо международно признание
Най-голямото политическо събитие за 2011 г. бяха изборите. В България за 22 години такива избори не е имало – проведени с толкова много нарушения, съзнателно организирани от ГЕРБ и лично от министъра на вътрешните работи, с такъв мащаб на купуване на гласове и контролиран вот и с толкова много фалшификации и манипулации. Това е много опасно явление за българската демокрация, защото ако ни се отнеме и правото свободно да избираме кметове, президент и Народно събрание – за какво е политическият живот? Тогава да възстановим чл.1 от конституцията (за ръководната роля на управляващата партия – б.ред.) и да запишем, че ГЕРБ ще ни управлява до смъртта на техния лидер.
Второто събитие е задълбочаването на икономическата и социалната криза в България. Мащабът на кризата в страната ни се дължи на политиката на ГЕРБ, която е непоследователна и крайно дясна – цялата тежест се прехвърля върху гражданите. Съвсем целенасочено във всеки сектор на икономиката се създава кръг от фирми, приближени на управляващите, и се нарушава нормалното функциониране на пазара. Следствието е икономическа стагнация, все по-лоши условия за реалната икономика, смазване на малкия и средния бизнес и безработица, която за времето на управление на ГЕРБ нарасна два пъти. За съжаление не се вижда и изход от тази ситуация, тъй като бюджетът за следващата година предопределя провеждането на същата политика, няма нищо ново и няма условия за растеж.
За БСП и левицата двете най-важни събития са, че ние показахме, че партията ни устоя на безпрецедентния натиск, на който беше подложена. Доказателство са резултатите и на местните, и на президентските избори. Ние се доказахме като единствената ясна алтернатива на ГЕРБ.
Моята партия получи и най-високото международно признание в историята си с моето избиране за президент на Партията на европейските социалисти.
Би ми се искало да съм оптимист по Коледа, но политиката на управляващите ще задълбочи кризата. В политически план за БСП ще е важно да бъде още по-ясна и категорична и в своята опозиционност, и в алтернативите, които предлага. Единственият изход за страната е радикална политическа промяна.
Иван Костов: ГЕРБ само ще говорят за реформи
Политическото събитие на 2011 г. безспорно бяха изборите и изграждането на постоянен, траен и опасен механизъм за компрометиране на вота на хората и за манипулиране, рекетиране и заграбване. Това е най-лошото събитие за България и за съжаление то слага печат върху страната и я маргинализира на Запад. Това е вън от всякакво съмнение.
2012 година ще бъде година на борба за еврото. Година, в която двата проблема – дълговият и този за удържане на еврото, ще се преплетат и към септември ще стане ясно какво точно се е случило.
Не мисля, че ГЕРБ ще започнат обещаните реформи. Очаквам да се девалвират още повече думи – като думата реформа, в представите на българина. Този, който не може да прави реформи, предпочита да говори за тях и ги изпразва от съдържание.
Камен Костадинов: Следващата година ще е още по-тежка
Проведените президентски и местни избори бяха безспорното събитие на 2011 година.
Във финансово-икономически план следващата година ще бъде доста тежка и ще се провери зрелостта на управляващите – дали ще потърсят широк политически консенсус за извършване на реформите, или ще продължат да управляват самостоятелно и ще изпаднат в изолация.
Управляващите би трябвало да засилят чуваемостта си за критиките на опозицията, защото те най-често не са самоцелни политически заяждания и целта им е да направят по-добро законодателство и решенията на изпълнителната власт.
Очевидно е, че са необходими реформи и ако такива не се проведат, това ще доведе до блокиране на много системи в държавата. За да бъдат направени такива реформи, чиято цена ще е много висока, трябва да се привлекат всички политически сили, да се потърси максимално широк консенсус. Това е условие за провеждане на качествени реформи.
Мартин Димитров: Управляващите станаха част от кризата
През отиващата си 2011 г. кризата се задълбочи и придоби и политически измерения, защото ГЕРБ, забавяйки реформите, стана част от кризата. Опитът да се правят реформи две години и половина след началото на мандата на ГЕРБ е по-скоро жест на отчаяние и безпомощност.
Второто политическо събитие е отказът от петролопровода Бургас-Александруполис, за който ние настоявахме още от самото начало. Това бе проект, който е изключително опасен за българския туризъм и в крайна сметка бе спрян.
За 2012 г. остана още един ключов въпрос – АЕЦ Белене. А знаем, че БСП и ГЕРБ са в тайни договорки за строежа на тази централа, която е изключително неизгодна за България.
Очаквам и през следващата година ГЕРБ да се колебаят как да се справят с обществения натиск, който всеки ден ще се излива, защото икономиката е в много тежко състояние. Фалитите ще се увеличават още, доходите ще продължат да намаляват, безработицата ще расте и при това положение ще има огромно обществено недоволство.
Проблемът е, че ГЕРБ закъсня с реформите и вече не могат да ги направят. Подобни непопулярни мерки се предприемат в началото на мандата, когато общественото доверие е най-голямо, а хората най-търпеливи. ГЕРБ в 2009 г. получи огромно доверие. Тогава имаше и мандата, и възможността, и общественото търпение да направят реформи. Това бе пропуснато и не смятам, че сега може да бъде компенсирано.
Яне Янев: Нямаше нито един истински протест
Събитие №1 е сриването на еврото и респ . на ЕС. Това влияе на България много по-тежко, отколкото всякакъв вид вътрешни политически събития.
В национален план важно събитие бяха местните и президентските избори. Местните показаха, че има четири съществуващи партии – ГЕРБ, БСП, ДПС и РЗС, а всичко останало е в тотален разпад. Броят на избраните местни депутати показва какво е влиянието на политическите партии.
За съжаление българският народ отново показа, че не е в час със световните тенденции. В света класираха за събитие №1 Протестиращият, а в България тази година нямаше нито един истински граждански протест.
Очаквам през 2012 г. управляващите да продължат реформите, но не зная дали ще намерят силата да направят истински реформи.
Анастас Анастасов: Не можем да си позволим съд и прокуратура на всяка керемида
За първи път в България след две години управление ГЕРБ показа на изборите, че доверието в партията на власт в обществото е запазено. Вярно е, че е понамаляло, но в условия на икономическа и финансова криза това е закономерно. Досега винаги след втората година на управление, независимо коя партия е на власт, има сериозен спад на подкрепата. ГЕРБ доказа, че има влияние върху обществото и че доверието към нас продължава да е високо.
Вотът на доверие, който получихме на местните и президентски избори ни дава възможност за непопулярни, трудни решения и съм убеден, че ще направим необходимите реформи.
Още в началото на мандата казах, че едва ли четири години ще са достатъчни за съдебната реформа. Процесът е изключително сложен и продължителен, защото не става въпрос само за законова рамка, а за хората, които работят в тази система и чието съзнание трябва да се промени. Мисля, че реформата на тази система трябва да започне отдолу, от работещите в системата, чиито предложения дълго време бяха неглижирани от Висшия съдебен съвет. Мисля, че преоценката, която започна ВСС на съдилищата и прокуратурата е стъпка в правилна посока. Не сме толкова богата държава да си позволим на всяка керемида съд и прокуратура.
