Нова европейска директива ще промени драстично единния пазар на допълнителното здравно осигуряване в страната. Съобразявайки се с нея, правителството подготвя промени в Закона за здравното осигуряване, според които частните здравноосигурителни дружества трябва да станат общозастрахователни. Текстовете вече са били обсъждани в здравната комисия към парламента, а управители на фондове коментираха пред БАНКЕРЪ, че мярката ще засегне само някои от тях, докато други ще запазят привилегировано положение.
Здравни осигурители не могат да бъдат задължавани да изпълняват европейските капиталови и други изисквания по новата директива Солвенси 2, ако годишният премиен приход на дружеството е под 5 млн. евро, или резервите му (тези на цялата застрахователна група) не надвишават сумата от 25 млн. евро. Особеностите на българския здравноосигурителен пазар обаче са такива, че има здравни фондове, които са самостоятелни, а има и други, които са част от застрахователни групи. На практика се получава така, че последните, влизащи в 7 такива групи, трябва да се прелицензират като застрахователи по общо застраховане, защото резервите им надхвърлят лимита. Тогава ще се наложи размерът на основния им капитал да бъде увеличен от 2 млн. на 4,6 млн. лв., което не е съизмеримо с управлявания от тях ресурс, възлизащ общо на 38 млн. лева. А самостоятелните здравни фондове ще останат облагодетелствани, тъй като имат премиен приход, по-малък от 5 млн. евро и той автоматично ги вади от новата регулация. Парадоксът също така е, че едни и същи по предмет на дейност дружества ще се регулират по два различни нормативи – Кодекса за застраховане и Закона за здравното осигуряване.
Учудвам се, че този въпрос е бил дискутиран по неправилен начин. Депутатите правят грешни изводи, позовавайки се на европейската директива Солвенси 2, която не прави разлика между здравно осигуряване и застраховки Заболяване. Такъв феномен като здравноосигурителен фонд в европейската практика няма, коментира за БАНКЕРЪ председателят на управителния съвет на Дженерали Закрила Здравно осигуряване АД Константин Велев.
Според председателя на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване Мими Виткова общозастрахователните компании не са компетентни да работят с пациентите и да пресмятат риска за заболяванията. Ето защо повечето европейски държави са договорили отлагателен период за това изискване, докато променят законодателството си, за да не пострада здравноосигурителният им модел. България обаче не го е направила.
Идеята да се осигуряваме здравно само при застрахователи е от края на миналата година. През януари 2011-а от Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване се обявиха срещу намерението за превръщането им в застрахователни компании. Основните им мотиви срещу прелицензирането бяха, че услугите по доброволното здравно осигуряване постепенно ще станат нерентабилни и ще бъдат ликвидирани заради липсата на предлагане.
Здравните фондове, които имат постоянна връзка с пациентите и клиниките, единствени упражняват контрол върху качеството на медицинските услуги в лечебните заведения. Те ще престанат да го правят, ако станат застрахователни дружества, изтъква Мими Виткова. По думите й така ще се увеличат кешовите плащания под масата в болниците, които у нас са от порядъка на един милиард лева годишно.
С промените в Закона за здравното осигуряване дружествата за доброволно осигуряване ще могат да оперират и на европейския пазар, пък съобщиха от здравното министерство. Промените имат за цел да премахнат неясната разлика между здравна осигуровка и застраховка, която в нашата страна сега съществува нормативно, но не и фактически. Според министерството така ще се повиши финансовата стабилност на компаниите и ще се увеличат възможностите на пациентите за избор.
nbsp;
