Нови цени и обеми на някои клинични пътеки, увеличени лекарски правомощия и „замразени“ проблеми белязаха Националния рамков договор за 2012 година. Този път ръководството на Лекарския съюз и Националната здравноосигурителна каса бързо стигнаха до съгласие след почти безболезнено преминали преговори, но напрежението в някои сектори на здравеопазването ни остана високо.
Най-важните моменти в новия договор касаят промяната в правата и отговорностите на личните лекари и специалистите в извънболничната помощ. Занапред в ръцете на джипитата ще бъде
поверено диспансерното наблюдение
на пациенти с ендокринни и сърдечносъдови заболявания. Семейните лекари вече ще могат да назначават високоспециализирани изследвания на хронично болни в области като ехокардиографията. Досега направленията за скъпи изследвания бяха издавани само от лекари специалисти в доболничната помощ. Те преглеждаха хората, изпратени им от джипитата, след което при необходимост ги пренасочваха. Според ръководството на касата мярката ще бъде полезна, защото пациентът ще отива при специалист с готови изследвания. В случая обаче възниква въпросът достатъчно компетентни ли са личните лекари, за да правят например квалифицирана сърдечна диагностика?
Личните лекари получиха и по-свободен режим, като при промяна на работния си график вече ще е достатъчно да уведомят районната здравна каса по електронен път. Само че в новия договор не бе регламентирано как ще бъде организирана работата на дежурните кабинети. От следващата година джипитата ще могат да осигуряват медицинска помощ 24 часа в денонощието и 7 дни в седмицата, но само по желание. „Стимулът“ за тях ще са прословутите 0.11 лв. на прегледан болен, при все че досега не са уредени важни технически въпроси. Не се знае как медиците ще могат да организират групови практики или пък да си прехвърлят пациенти към дежурните кабинети.
Платежоспособните болни официално
получиха правото да пререждат опашката
в лечебното заведение, вместо да чакат с направление в ръка за преглед при специалист. Отсега нататък бързащите ще могат да заплащат директно цената на прегледа и да влизат с предимство в лекарския кабинет, без това да нарушава здравноосигурителните права на останалите. Медиците също вече имат право да избират дали да работят с платени пациенти. „За да не се случват злоупотреби с тази услуга, в текста на рамковия договор е записано, че само 10% от консултациите могат да са по тази схема“, изтъква председателят на Българския лекарски съюз д-р Цветан Райчинов. Здравният министър д-р Стефан Константинов обаче основателно изрази опасенията си, че ако не се заложат необходимите рестриктивни механизми, пациентите могат да станат обект на изнудване.
„Според мен за хората, които не искат да чакат, а имат здравни осигуровки, по-разумният вариант би бил да платят част от прегледа, а останалата част да бъде заплатена от здравната каса“, заяви д-р Константинов.
Рентгенолози и патоанатоми вече чакат повишение на заплатите си, защото парите за извършваната от тях дейност бяха увеличени съответно с 6 и 35 процента. Повече средства за прегледи ще бъдат отделяни и в паразитологията, както и във вирусологията.
По отношение на
цените на клинични пътеки
в договора за 2012-а типично по български е заложено подобрение, но и влошаване спрямо отиващата си година. Увеличени са стойностите на пътеки в урологията, гастроентерологията, пулмологията и физиотерапията, които бяха изостанали спрямо общия ръст през последните две години. В инвазивната кардиология, често привличаща общественото внимание със случаите на източване на касата и фаталните лекарски грешки, също има корекции. „Две клинични пътеки бяха намалени, а на други две, които засягат инфарктите и са животоспасяващи, цените бяха повишени с малко, но все пак остават по-ниски от бума през 2010-а“, добавя д-р Райчинов.
Новите цени и обеми за онкологична дейност обаче предизвикаха недоволството на пациентските организации. Фрапантното е, че лекари и каса, от една страна, пациенти и специалисти – от друга, правят коренно различна калкулация, при която нечии сметки излизат криви. Конфликтната област е клинична пътека за онкология №298, която през 2011-а струваше 603 лв., а догодина ще бъде разплащана за 470 лева.Според управителя на НЗОК д-р Нели Нешева и председателя на надзорния съвет на касата Гергана Павлова въпреки разликата реално намаление няма, тъй като са вдигнати парите за съпътстващите три клинични процедури – диспансерно наблюдение, клинични изследвания и отпускани лекарства. Нешева уточни, че през 2011-а за онкология са отпуснати 69 млн. лева. А Райчинов допълни, че парите в сектора ще останат на тазгодишното си ниво.
Националният консултант по онкология доц. Константа Тимчева е на противоположното мнение. От 37 млн. лв. за химиотерапия сумата е намалена до под 15 млн. лв., а минималният престой за пациентите е удължен от един на три дни, което означава, че легловата база в страната няма да е достатъчна да поеме пациентите, пресмята Тимчева. Директорът на столичната онкология доц. Здравка Валерианова изтъква, че цената на пътека №298всъщност е намалена с 22%, а броят на прогнозирани пациенти е понижен с 14 процента. „Ако трябва да направим една равносметка колко ще загуби онкологията през 2012-а от химио- и лъчелечението, общата сума възлиза на 27.7 млн. лева. Една трета от финансовия поток по линия на касата в нашата болница се дължи на химиотерапията. В резултат на това ще реализираме огромни загуби, ако запазим стария обем на дейност“, коментира Валерианова.
Клинична пътека №258, предназначена за високотехнологично лъчелечение при онкоболни, запазва цената си от 1890 лв., въпреки че според работещите с нея реалната й стойност е поне 4000 лева. А липсата на увеличение ще доведе до невъзможност за профилактика. Подмяната на части от апаратурата също остава невъзможно и голяма част от нея няма да функционира нормално, опасяват се специалистите.
В Националния рамков договор за пореден път не попаднаха дейностите, извършвани от актуалните напоследък хосписи. В момента пътеката за палиативни грижи поставя високи изисквания за терапевти, анестезиолози и оборудване, което я прави неизпълнима за частните стационари. А здравната каса плаща по 50 лв. на ден за тази дейност, които се оказват недостатъчни за болничен престой. В хосписа обаче издръжката на болен струва между 20 и 40 лв., което значи, че за същите пари могат да бъдат обслужени два пъти повече нуждаещи се.
ТПС: Управителят на Здравната каса д-р Нели Нешева смята, че новите моменти в рамковия договор за 2012 г. ще улеснят още повече достъпа на пациентите до здравни услуги.
каре
Общинските болници скочиха срещу НРД 2012
Управителният съвет на Сдружението на общинските болници излезе с декларация, в която определя новия Национален рамков договор като „запазващ негативното статукво“. Средствата на НЗОК продължават да се концентрират и изразходват в няколко големи града и в няколко привилегировани специалности, подчертават общинарите. Според медиците завишените стандарти и нива на компетентност, формирането на цени на исторически принцип, делегираните и прогнозните бюджети, изискуемият минимален брой легла в болничните лечебни заведения и високите изисквания в клиничните пътеки са само част от механизмите, използвани при преразпределението на финансовия ресурс за сметка на здравето на милиони българи.
В общинските болници обслужваме над 1.2 млн. души, а броят на клиничните ни пътеки е намален средно с една четвърт, недоумяват от сдружението. Управителният му съвет за пореден път категорично заявява, че не е допустимо за големи групи от населението достъпността до медицинска помощ значително да се ограничава, да се ликвидират работещи болници и да се използва рамковият договор за 2012-а като основно средство това да се случва.
