Най-печелившата валута през 2011-а е била японската йена. Валутните стратези очакват тя да продължи нагоре въпреки заканите на японския кабинет да интервенира отново на валутните пазари и да увеличи дълговото бреме на най-задлъжнялата в света икономика, за да спре възхода на националните пари.
Йената е поскъпнала към всеки един от най-активно търгуваните й валутни конкуренти, включително – спрямо щатския долар с 4.1% и спрямо еврото с 6.6 процента. Това е ярка илюстрация за несигурната обстановка на световните пазари в условията на продължаващата вече втора година криза на държавните дългове в еврозоната, последвала фалита на инвестиционната банка Лиймън брадърс холдингс и краха на ипотечния пазар в САЩ.
Второ и трето място заемат английската лира и швейцарският франк, приключили 2011-а съответно без промяна и с 0.1% спад спрямо 2010-а на коригирана, съобразно риска, база.
Най-губеща е била валутата на Южна Африка, отслабнала с 1%, следвана от мексиканското песо – 0.7% спад.
Японските власти са продали най-малко 14.3 трлн. йени през 2011-а, за да ограничат подема на валутата си, която ограничава печалбите на местните износители. Правителството обещава още мерки през 2012-а, макар че пазарните намеси вероятно отново ще претърпят провал, защото финансовите трусове стимулират инвеститорите да влагат пари в йената заради ниските й колебания.
БВП на Япония (в номинално изражение) е с почти същия размер, както и през 1992-а, след краха на местния пазар на недвижими имоти и активи. Бенк ъф Джъпен прогнозира 2.2% икономически растеж през 2012-а. Ако националната парична единица се задържи на сегашните си равнища (около 77.5 йени за един щ. долар), страната може да загуби 600 хил. работни места, защото автомобилните компании ще бъдат принудени да прехвърлят производството си зад граница.
Японската йена поскъпна до най-високата си стойност след Втората световна война от 75.35 йени за един щатски долар на 31 октомври и така принуди финансовото министерство да интервенира на валутните пазари за трети път през 2011 година. Ведомството заплаши да увеличи размера на интервенциите си до 65 трлн. йени през 2012-а. За сравнение, Националната банка на Швейцария постигна по-голям успех в контрола на местната парична единица, след като на 6 септември определи таван от 1.20 шв. франка за едно евро и обеща неограничени по обем интервенции, за да защити този праг. Основната причина за крутите мерки е, че надценената валута представлява остра заплаха за местното стопанство. Оттогава насам швейцарският франк спазва дистанция от фиксираната кота към еврото (грубо 1.22 франка за едно евро в края на 2011-а).
За разлика от Швейцария, японските власти ще трябва да емитират неограничени количества държавни облигации, ако искат да провеждат безпределни интервенции, смята главният валутен стратег на Джей Пи Моргън Чейз в Токио Джуная Танасе. Просто защото историята показва, че едностранната намеса на световните валутни пазари има ограничен и временен ефект. А липсата на алтернативни сигурни убежища принуждава инвеститорите да купуват и да държат придобитите активи, което ограничава до минимум размаха на колебанията и привлича още повече кандидат-купувачи.
Тази идилия не се помрачава дори от влошения фискален климат на Япония. По сметки на правителството публичният дълг на страната ще надхвърли 1 квадрилион (хиляда трилиона) йени през тази фискална година (над два пъти повече от БВП) срещу около 10 трлн. щ. долара на САЩ. Добрата новина, която успокоява инвеститорите и подкрепя търсенето на йени, въпреки огромната задлъжнялост, е излишъкът по текущата сметка на Токио. В резултат Япония не разчита на чуждестранен капитал за обслужване на дълговете си. Продължилият повече от десет години период на дефлация насърчава японските кредитори да купуват правителствени облигации, вместо да вземат заеми – местните банки са притежавали 44% от общия размер на публичния дълг към 30 юни, по данни на финансовото министерство. Бенк ъф Джъпен пък държи базовата лихва, равна на или под 0.5% от 1995-а насам, което възпира ръста на доходността на държавните облигации, която е малко под 1% за десетгодишния дълг.
Задграничните парични мениджъри са увеличили инвестициите си в японски ДЦК със 17.2 трлн. йени от началото на 2011-а до края на октомври и очакванията са годишният им ръст да е най-висок за последните четири години. Чужденци са притежавали 8.2% от общия размер на публичния дълг на Япония към края на септември, сочат последните данни на Бенк ъф Джъпен. По информация на министерството на финансите японски инвеститори са купили чуждестранни акции и облигации едва за 5.4 трлн. йени от 1 януари до 30 ноември – най-малко за последните четири години.
