Повече от половината (52%) от всички закони, гласувани от парламента, са били променени в рамките на една година. Някои от нормативните актове са направо рекордьори – депутатите ги прекрояват периодично на всеки два-три месеца. Това показа проверка на БАНКЕРЪ в сайта на Народното събрание.
През отиващата си година парламентът е приел 102 закона (без ратификациите), като само 13 от тях са нови, а останалите 89 са изменения и допълнения. През 2010 г. картината е почти същата – 13 нови нормативни акта и 111 поправки. По-малкият брой на закърпените закони през отиващата си година най-вероятно се дължи на повечето ваканции на парламентаристите и особено на тази около изборите, която очевидно е дала отражение върху законодателния ентусиазъм.
Вярно е, че динамиката на обществените отношения и необходимостта от европейски синхронизации често налагат изменения и допълнения на нормативната база. Лошото е, че зад тези неизбежности се крие вече утвърдила се практика да се налагат лобистки поправки, които уреждат проблемите на един или друг бизнес кръг. Никога през последните години не са приемани толкова много некачествени и нереформаторски закони, които прокарват частни и корпоративни интереси. Заключението е на Института за модерна политика, който прави мониторинг на законодателството. От неправителствената организация са категорични, че броят на сивите законодателни инициативи продължава да нараства и вече е достигнал над деветдесет.
Цената, която плаща бизнесът
Ефектът от това законотворчество само преди месец бе показан от една от работодателските организации – Българска стопанска камара (БСК). В неин анализ за бизнес климата у нас бе констатирано, че бизнес средата в България продължава да се влошава, а основната причина за това е непредсказуемата и нестабилна правна среда с интензивен темп на промени в законодателството.
По данни на Световната банка за 2012 г. по качество на бизнес средата България отстъпва назад – от 71-о на 73-о място. В изследването се посочва, че основна причина за недостатъчно привлекателната бизнес среда е високият размер на сивата икономика (по данни на Центъра за изследване на демокрацията, между 18 и 32%) и отливът на преки чуждестранни инвестиции. Това ограничава и пречи на реализацията на дългосрочните планове на предприемачите и инвеститорите, сочи още докладът на международната организация.
В средата на декември на конференция, организирана от Министерството на икономиката, пък станаха ясни други последици от неефективното законотворчество. Оказа се, че бизнесът би могъл да спестява по 313 млн. лв. годишно, ако се намали административната тежест. Данните са установени при прегледа на 20 закона, 239 подзаконови нормативни актове към тях и 193 свързани актове от европейското законодателство.
Констатирано бе, че бюрокрацията изправя бизнеса пред 918 задължения за предоставяне на информация, които му струват 2.7 млрд. лева. Най-много от тези задължения са по данъчните закони: Закона за ДДС – 36 на сто от всички задължения за информиране, Кодекса за социално осигуряване – 22 на сто, Закона за корпоративното подоходно облагане – 16 на сто.
За съжаление българският парламент е проекция на плачевното състояние на държавата, която се управлява ден за ден – без стратегическа визия и реформаторски постановки. Традиция стана Министерският съвет и парламентът да приемат законодателни промени на крак, а след като се окаже (или им се покаже недвусмислено), че някъде са стъпили накриво, набързо да се коригират. В много закони обаче остават такива недомислици, че онези, които трябва да работят с тях или да следят как се спазват, изпадат в сложни гадания. Защото в бързането си да угодят на едно или друго лоби, на някой осъществен или бъдещ спонсор законотворците често забравят, че са забъркали противоречия между отделните закони или не са променили съответния правилник към ремонтирания нормативен акт.
На парче
И този, и предишният, и по-предишният парламент предпочитат да работят на парче – поради професионална немощ, поради липса на визия за реформите и най-вече заради откровена защита на корпоративни или ведомствени интереси.
Има няколко любими на всяка изпълнителна и законодателна власт нормативни акта, чиито ремонти са задължителни за всеки мандат на управление. Още по-интересно е, че в рамките на всеки мандат депутатите поправят тези закони по няколко пъти. И този парламент на прави изключение в старанието си да усъвършенства следните закони: за енергетиката, за лова и опазването на дивеча, за обществените поръчки, за лечебните заведения, за собствеността и ползването на земеделските земи, за ДДС, за акцизите, за автомобилните превози ,за движение по пътищата и Кодекса на труда.
Рекордьорите
Нали никой не би се усъмнил в благородните помисли на народните избраници, когато става въпрос за поправяне на Закона за лечебните заведения? От приемането си през 1999 г. до момента той е претърпял 35 изменения. 41-ото НС е направило осем поправки – през 2011-а са две. От това обаче законът не е станал по-добър. Или ако е станал, това по никакъв начин не са го почувствали нито пациентите, нито лекарите. От 2003 г. Законът за енергетиката има 21 корекции, като последните шест са дело на този парламент.
Друг красноречив пример е Законът за обществените поръчки – ЗОП, който депутатите неслучайно наричат ЗОБ. От 2004 г., когато е приет, този нормативен акт е претърпял 25 поправки. Последните десет са направени от сегашните парламентаристи. Първите бяха мотивирани с критиките на ЕС и задействана наказателна процедура срещу България. Доклад на Брюксел ни обвини, че в 60 на сто от търговете за обществени поръчки има нередности, като при големите инфраструктурни проекти те били 100 процента. От ГЕРБ първоначално се опитаха да обяснят, че констатациите са за минало време, че последните промени вече гарантират недопускане на нарушения, но след това заявиха, че ще пишат нов закон. На тоя философията му била сбъркана. Промените продължават и малко преди ваканцията за коледните и новогодишните празници бяха внесени поредните поправки.
Лобистките капани
Още в първите дни на всеки парламент могат да се направят прогнози за приоритетите на различните лобита. В царското НС през 2001 г., когато имаше няколко ярки и силни лобита – на юристите, докторите и икономистите – никой не се съмняваше, че схватките между тях ще бъдат остри. Малцина обаче подозираха, че тези схватки ще доведат до разпадане на парламентарната група на НДСВ. В следващия парламент проблемите се решаваха по схемата за изпълнителната власт 3:5:8. Най-много лобистки поправки в законите пробута БСП, а останалите участници в управлението не пропуснаха да се възползват от тях.
Настоящият парламент не прави изключение. Опозицията и няколко неправителствени организации дори твърдят, че сегашното Народно събрание е първенец по лобистките поправки. От ГЕРБ отричат. И обясняват, че всяко изменение е или заради синхронизация с ЕС, или в името на бизнеса и инвеститорите. Последните вече казаха какъв е ефектът от кърпежите. А ако твърденията на ГЕРБ все пак са верни, това означава признание, че промените обслужват определени кръгове от бизнеса. Колкото до чуждестранните инвеститори, които нямат навик да дават пресконференции и да пишат доклади, оттеглянето им от България красноречиво показва какво мислят за законодателството ни.
След скандалите покрай Закона за автомобилните превози, в който се бе промъкнала и поправка за отпадане на категоризацията на автобусите за ученически екскурзии и промените в закона за горите на шефката на земеделската комисия Десислава Танева и на депутата от ГЕРБ Емил Димитров, които лансираха да се остави вратичка за застрояване на гори, придобити чрез заменки, в момента тези промени отново са в ход. Този път вносител е Министерският съвет.
Скандал има и с поредните промени в Кодекса на труда, който от приемането му през 1986 г. досега е ремонтиран 68 пъти. Още в първия ден след коледните празници президентът Георги Първанов наложи вето на последните промени, засягащи критериите за представителност на работодателските организации. С тези промени на практика БТПП бе изключена от тристранния съвет.
В мотивите за ветото президентът посочи, че има разпоредби на закона, които засягат сериозно трудови права на организациите на работодателите, нарушават конституционни права и задължения, както и международноправни задължения на българската държава. Тези разпоредби ограничават социалния диалог и не се подкрепят от преобладаващата част от работодателските организации, посочва в мотивите си държавният глава.
Непосредствено преди Коледа парламентът прие поредните изменения в КТ, според които работодателските организации трябва да обединяват не по-малко от 100 000 осигурени на трудов договор работници, както и да не извършват дейности, изрично възложени само на тях със закон или с нормативен акт. Промените изключват Българската търговско-промишлена палата, Асоциацията на индустриалния капитал, Стопанската камара и Съюза за стопанска инициатива от социалния диалог и гарантират участие, а съответно и монопол на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България – КРИБ. Отсега може да се прогнозира какво ще се случи при прегласуването на промените – същото, което вече гледахме с други върнати от президента промени. Мнозинството ще отхвърли и това вето.
Министерското съревнование
Законодателният хаос се подклажда и от факта, че в България всеки министър, борещ се да влезе в класацията любимец на премиера, умира да се занимава с чужда работа. МВР например твърдеше, че пише промените в Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс. Дянков се занимава със здравеопазване, наука и образование.
От 1993 г. властта се пъне да създаде нов Наказателен кодекс, но остава само с напъните си.Тогавашното правителство дори обяви, че е готово с проект. Обещанието обаче бързо бе забравено. След това и при управлението на БСП през 1995-1996 г., и когато на власт бе СДС, отново усилено се говореше, че се пишат нови НК и Наказателнопроцесуален кодекс. После Огнян Герджиков също обяви, че правителството на НДСВ непременно ще напише нов НК. Станишев обеща същото, но вместо НК парламентът прие нов НПК и веднага започна да го ремонтира. В средата на тази година стана ясно, че е готов някакъв проект на общата част на НК, но оттогава по темата не се говори. Има обещания на правителството, че до края на 2012 г. ще бъде написан цялостен проект за нов Наказателен кодекс, но и законодатели, и юристи са категорични, че до края на мандата на ГЕРБ парламентът едва ли ще стигне до гласуването му.
А Наказателният кодекс е приет в далечната 1968 г., кърпен е над 70 пъти и в момента произвежда най-вече скандали, вместо да дава резултати. На няколко пъти и Брюксел ни напомня в докладите си това. Досега всяка дошла на власт политическа сила предпочиташе да го променя на парче в зависимост от моментните обществени настроения. А защо и сегашните управляващи предпочитат да кърпят овехтелия НК, може би трябва да попитаме тях. Сигурно ще имат и някакво приемливо обяснение или оправдание.
nbsp;
Институт за модерна политика:
Наблюдаваме 31 проекта през последните три месеца
nbsp;
В периода септември-декември 2011 г., Институтът за модерна политика е взел под специално наблюдение 31 законопроекта, които засягат принципите на добро управление и/или гражданските права. Сред тях в категорията на сивото законодателство, което не съответства на принципите на добро управление са:
-Промените в Кодекса на труда, с които се изменят критериите за представителност на работодателските организации. Тези промени бяха направени без широко обсъждане с работодателските организации и доведоха до елиминирането на една от най-старите работодателски структури – БТПП – която представлява на широка основа интересите на малкия и средния бизнес. Липсата на сериозни аргументи в подкрепа на прокараната от правителственото мнозинство промяна поставя въпроса доколко целта не е да се обслужат интересите на КРИБ.
-Промените в Кодекса за задължителното обществено осигуряване, с които се увеличи пенсионната възраст. Тези промени, засягащи правата на десетки хиляди граждани бяха направени въпреки заявените в началото на годината намерения пенсионната възраст да остане непроменена. Веднага след избрите през октомври управляващите промениха коренно своята позиция. Начинът, по който беше прокарана тази промяна не съответства на основен принцип на доброто управление – че управленските и законодателни мерки трябва да бъдат предвидими за обществото; че правните норми, които засягат пряко правата и законните интереси на широк кръг граждани трябва да се приемат след ефективно обществено обсъждане.
В категорията сиво законодателство, което прокарва лобистки интереси:
-Закон за съхранение на въглеродния диоксид в земните недра, с които се предлага въвеждане на специфична технология, която по света е считана за експериментална и опасна, за извличане на въглероден диоксид от атмосферния въздух и неговото складиране в земните недра. Предлага се складирането да е в подходящи геоложки формации, като според еколози това ще бъдат райони от Северна България. Законопроектът създава сериозни рискове от екологично замърсяване.
