На 4 януари през 1878 г. София е освободена от турско робство.
София (от гръцки – Премъдрост Божия) е столицата и най-големият град в България. Тя е 13-ят по големина град в Европейския съюз с население 1 270 284 души (преброяване 2011), което представлява 17.2% от населението на България. Разположена е в централната част на Западна България, в Софийската котловина, заобиколена от планината Витоша на юг, планината Люлин на запад и Стара планина на север. Общата й площ е 492 кв. км, а средната й надморска височина e около 550 метра. Това я прави четвъртата по височина столица в Европа. Изградена е върху четирите тераси на река Искър и притоците й – Перловска и Владайска (Елешница). В централната градска част, както и в кварталите Овча купел, Княжево, Горна баня и Панчарево, има минерални извори. Климатът на София е умереноконтинентален.
Тя е основен административен, индустриален, транспортен, културен и университетски център на страната, като в нея е съсредоточено 1/6 от промишленото производство на България. Тук се намират също така Българската академия на науките, много университети, театри, кина, както и Националната художествена галерия, археологически, исторически, природонаучни и други музеи.
София носи името на късноантичната катедрала на града Света София. Това се допълва от всенародната почит към светата мъченица София, майка на трите свети мъченици – Вяра, Надежда и Любов. И тъй като Божествената премъдрост, т.е. Христос, е предмет на постоянно преклонение, неподвластно на определен ден от годината, то празникът на светиците – 17 септември, е приет за Ден на София. Чества се и 4 януари, когато градът е освободен от турско робство през 1878 г. от руските войски.
София е обявена за столица на 3 април 1879 г. от Учредителното събрание по предложение на проф. Марин Дринов, като стар български град, отдалечен от турската граница и средищно разположен в българските земи според тогавашното разбиране.
На много места в центъра на града са запазени видими археологически паметници от римско време. Девизът на столицата е Расте, но не старее.
