Трябва да се откажем от малко, за да не загубим много, предупредил на 4 януари лидерите на профсъюзите и на бизнеса гръцкият премиер Лукас Пападимос. Той се опитва да убеди сънародниците си, че още едно орязване на доходите им е единственият начин да останат в еврозоната и да получат ново финансиране от международните кредитори, за да бъде предотвратен фалитът на държавата. Атина трябва да изплати 14.4 млрд. евро на 20 март за облигации на падеж.
През следващите седмици предстоят трудни разговори на Пападимос и неговия икономически екип с официални представители на Европейската комисия, Европейската централна банка и МВФ, които ще акцентират върху надежден икономически план за периода от 2012-а до 2015-а. Ако тройката кредитори бъдат убедени, че той е работещ, страните могат да подготвят до март и втория спасителен финансов пакет за южната ни съседка в размер на 130 млрд. евро. В него обаче е предвидено и участие на частните инвеститори, които ще поемат доброволно 50% загуба от вложенията си в гръцки държавни облигации с общ номинал 206 млрд. евро.
Експертите на ЕК, ЕЦБ и МВФ не са доволни, че гърците не провеждат ефективно или достатъчно категорично онези реформи, които ще направят икономиката им по-конкурентна и ще я върнат към растеж. Продължава да се бави законодателството, което да отвори за равен достъп т. нар. затворени професии, включително и на таксиметровите услуги, както и за уреждане на дължимите данъци. Трябва също да се направят корекции на минималната заплата, да се отмени изплащането на 13-а и 14-а заплата (за летните отпуски и за Коледа) и да се премахне автоматичното увеличение на трудовите възнаграждения.
Въпреки двете години на орязване на заплащането и на увеличение на данъците МВФ е пресметнал, че Гърция е приключила 2011-а с бюджетен дефицит около 9% от БВП (след 10.6% през 2010-а) и 6% икономически спад.
Политическите лидери пък притискат Пападимос да приключи сделката с частните кредитори и да свика предсрочни избори. Водачът на Нова демокрация Андонис Самарас иска избори в края на март, докато финансовият министър Евангелос Венизелос твърди, че те ще са в края на април. Успешен финал на преговорите с частните инвеститори по преструктуриране на държавните задължения на южната ни съседка пък ще помогне за намаление на дълговото й бреме до 120% от БВП до 2020-а и до бюджетен дефицит на стойност 5.4% от БВП през тази година.
Междувременно говорителят на Европейската комисия Оливие Бейли съобщи на 5 януари, че изплащането на поредния транш от първия пакет от спасителни заеми за Гърция се отлага с три месеца и ще бъде осъществено през март, ако Атина изпълни поетите ангажименти към донорите.
Както е известно, този спасителен план бе договорен през май 2010-а и е в размер на 110 млрд. евро. Съгласно меморандума за разбирателство между Гърция и официалните й кредитори тя може да получава само по едно плащане по него на всеки три месеца. Последното беше направено от Европейския съюз на 14 декември 2011-а и от МВФ в края на декември вместо през септември 2011-а. Затова поредната вноска от 5 млрд. евро ще отпътува за Атина през март, а през юни ще има още 10 млрд. евро. Досега тройката кредитори са превели 73 млрд. евро по първия спасителен план.
Германското издание на Файненшъл таймс пък съобщи на 6 януари, без да цитира източника на информация, че вторият пакет от неотложни кредити, гласуван от ЕС на 26 октомври 2011-а, ще трябва да се увеличи над договорените 130 млрд. евро заради по-слабите от очакваните бюджетни числа на Гърция.
