В Чили избухна политически скандал, след като стана ясно, че под влиянието на дясноцентристкото правителство оценката за периода на управлението на генерал Аугусто Пиночет в учебниците е променена. Сега децата учат, че от 1973-а до 1990-а в Чили е съществувал военен режим, а не диктатура. Левите партии обвиниха правителството в опит да фалшифицира историята. Управниците обаче настояват, че само са се опитали да намерят по-общ термин. Според тях зад решението им не стоят политически мотиви. Новоназначеният министър на образованието Харолд Байер заяви пред журналисти, че препоръчаните изменения били съгласувани и одобрени без забележки от всички инстанции, включително и от Националния съвет по образованието, а в подготовката на решението са участвали много известни педагози.
Предложението за промяната идва от сегашното правителство на Себастиан Пинера, който победи на президентските избори на 17 януари 2010-а. Пинера е член на дясноцентристката партия Национално възраждане, която влиза в управляващата коалиция, и бивш сенатор. Често го наричат чилийския Берлускони, сравнявайки го с бившия премиер на Италия.
Досега управлението на Пиночет (от 1973-а до 1990-а) се квалифицираше като диктатура и военен преврат. Според доклада на правозащитната комисия Валеча, който бе връчен на Пиниера, за 17-те години диктатура са пострадали 40 хил. човека, а над 3 хил. граждани са загинали или безследно изчезнали.
От 1998-а до 2006-а Аугусто Пиночет бе подложен на наказателно преследване. Той почина на 10 декември 2006-а.
Хроника на преследването
nbsp;
Обвиненията се посипаха върху Пиночет почти веднага, след като той напусна управлението. Кулминацията обаче дойде в края на 90-те години. На 17 октомври 1998-а генералът беше задържан в Лондон по искане на испанския съдия Балтазар Гарсон. Испанското правосъдие отправи молба за екстрадирането на Пиночет, за да може да бъде изправен пред съда в Мадрид по обвинения в убийства. Въпросът бе разгледан в британската Камара на лордовете, която трябваше да реши дали съдебният имунитет на пожизнения сенатор го защитава и от международно съдебно преследване. На 2 март 2000 г. министърът на външните работи на Англия Джак Стро произнесе присъдата – да се разреши на генерала да се завърне в родината си.
Няколко дни по-късно, на 7 март, чилийският съдия Хуан Гузман се обърна към Апелативния съд на Сантяго с молба Пиночет да бъде лишен от имунитета, който ползва като пожизнен сенатор. На 6 юни съдът освободи бившия диктатор от имунитета му. На 2 август това решение беше потвърдено от Върховния съд на Чили. На 1 декември съдията Гузман официално обвини бившия диктатор в отвличане на хора, извършени в периода от 1973-а до 1990-а. А на 9 юли 2001 г. делото беше прекратено, тъй като адвокатите на Пиночет доказаха, че техният подзащитен страда от старческо слабоумие и не може да отговаря пред съда.
Финансовата нечистоплътност
nbsp;
През юни 2004-а Сенатът на САЩ публикува резултатите от независимо разследване, проведено от американци. Според документа генерал Пиночет е открил над сто сметки в редица американски банки, като неведнъж е използвал фалшиви документи. От 1994-а 2002-а бившият диктатор е извършил тайни банкови операции на сума от 4 до 8 млн. долара. Произходът на тези пари не беше изяснен. По настояване на съдия Серхио Муньоса Върховният съд на Чили прие поредното решение за сваляне на неприкосновеността на бившия диктатор.
На 16 март 2005-а Сенатът на САЩ потвърди, че Пиночет е акумулирал в сметките си в САЩ не по-малко 13 млн. долара. Съдия Муньоса заяви, че бившият диктатор има общо 28 млн. долара в нелегални сметки в Америка, Великобритания и други страни. Според него в тях са постъпвали парите, които Пиночет получавал като подкупи, комисиони от продажба на оръжие и пари, откраднати от бюджета на Чили.
На 10 август 2005-а по обвинение във финансови машинации и неплащане на данъците бяха арестувани синът на Пиночет Марко Антонио и съпругата на генерала – Лусия. Осемдесет и две годишната жена на бившия диктатор беше настанена във военна болница заради крехкото й здраве, а синът му отиде в затвора. Малко по-късно роднините на Пиночет бяха освободени срещу голяма парична гаранция.
Диктатор или спасител?
nbsp;
Биографията на Пиночет е добре известна. Той произлиза от средната класа и става професионален военен, който от командир на взвод достига до командващ на сухопътните войски. Малцина обаче знаят, че Пиночет е много образован човек, той е завършил не само военната академия на Чили, но и юридическия факултет на Чилийския университет. Работил е като преподавател, редактор на военно списание и е бакалавър на военните науки. Той обаче не остана в историята като един от най-талантливите военни на своята страна, а като човека, свалил законната власт и управлявал с желязна ръка Чили в продължение на 17 години.
Споровете за ролята на Пиночет в съдбата на родината му и целия Южноамерикански континент едва ли ще утихнат скоро. Противниците на генерала го обвиняват, че е залял страната с кръв. Привържениците му пък твърдят, че жестокостта си е предотвратил още по-голяма жестокост, доказвайки, че понякога диктатурата е жизнена необходимост, а демокрацията е възможна само когато държавата е готова за нея. И двете страни се обвиняват взаимно във фалшификации.
Известно е, че през есента на 1973-а Чили се намира на прага на сериозна икономическа и политическа криза. В страната вилнее хиперинфлация, стачките не стихват, а капиталите изтичат зад граница с невиждани темпове. Гражданите се снабдяват с хранителни продукти или на черния пазар, или с редене на гигантски опашки. Левите групировки в Чили организират терористични актове, с които правителството на Алиенде не може и не иска да се справи.
С идването си власт Пиночет отговаря на безредиците с държавен терор. Следват изтезания и разстрели, тайни убийства и концлагери. Репресивната машина на държавата успява бързо да счупи гръбнака на организираното терористично движение, като, разбира се, погазва всички човешки права.
Наред с възстановяването на реда генералът се заема с изваждането на страната от икономическия колапс. Чилийски икономисти, завършили университета в Чикаго, получават заповед да направят всичко възможно икономиката да заработи нормално, а в замяна им е обещана подкрепа на най-високо равнище. Въпреки кризите през 70-те и 80-те години икономистите успяват да възстановят нормалния живот, а след това и да изведат Чили на пътя на устойчивото процъфтяване.
През 90-те години диктаторът, когото нарекоха палачът на чилийския народ, потопил страната в кръв, напусна доброволно поста си. Преди това в държавата с нормално развиваща си икономика бяха проведени демократични избори.
nbsp;
Аугусто Хосе Рамон Пиночет Угарте идва на власт на 11 септември 1973-а след държавен преврат, чрез който е свален Салвадор Алиенде – първият социалист, избран за президент на Чили. Превратът слага край на период на обтегнати отношения със САЩ. Оглавява военната хунта, поела властта след преврата. На 27 юни 1974-а се самопровъзгласява за президент на Чили и управлява страната като диктатор до 1990-а. Напуска президентския пост на 11 март 1990-а, но остава главнокомандващ на въоръжените сили на Чили до арестуването му.
