Кредитите предлагани от българските банки нито са най-скъпите, нито най-неизгодните в ЕС независимо какво е широко разпространеното мнение по въпроса. И това се вижда от сравнителните статистически данни на Европейската централна банка. Те бяха изнесени от УниКредит Булбанк през седмицата и дават сравнителна информация за осем държави в ЕС, сред които са всички страни от бившия източен блок плюс най-силната икономика в евросъюза – Германия. Например при ипотечните заеми средната лихва в България е 9.36% годишно и е по-ниска от тази в Румъния – 9.46% и в Унгария -11.02 процента. Най-изгодни като цена са ипотечните заеми в Словения – 4.14% годишно и в Германия -4.54 процента. Чехия, Словакия и Полша са по средата.
При потребителските кредити със срок на погасяване до една година отличници отново са словенците със средна годишна лихва от 7.24%, следвани от Германия – с 8.59 процента. При всички останали държави процентите са над 13.5, като за България цената е 14.94%, но отново не сме в числото на страните с най-скъпи заеми. Преди нас са Унгария, Румъния и дори Чехия. Подобна е и ситуацията при потребитеските заеми със срок на погасяване над пет години.
Грешка е обаче да се вглеждаме само в лихвите по заемите за граждани без да виждаме, доходът по депозитите, които банките предлагат в отделните държави. Едва ли някой нашенец ще се чувства щастлив, ако по депозита си получава 1.59% годишно, докато за потребителски заем до една година банката му събира 16.57%, така както е в Чехия. Вярно е, че при нас краткосрочните потребителски кредити също не са евтини – годишната лихва е 14.94%, но поне по депозитите средната доходност е 5.5 процента. Всъщност именно цената на привлечените средства, чиято основна маса у нас се формира от депозитите на граждани, е най-важния елемент при определянето на лихвените равнища, при които се отпускат заемите.
Отговор на въпроса: дали банките у нас дерат клиентите си със скъпи заеми дава така наречения лихвен марж – разликата между лихвата по заема и тази по депозита. От съпоставката на данните се вижда, че въпросния марж у нас е по-нисък от този в Чехия и Унгария. От потребителските заеми банките в Словакия също печелят повече от тези в България – лихвите им може и да са по ниски, но маржът им е по-висок. Казано по друг начин, ако в България при предоставянето на едногодишен кредит от 10 000 евро банката има чист лихвен приход от 944 евро годишно, в Словакия той е 1064 евро, в Полша – 964 евро, в Унгария – 2170 евро, а в Чехия 1498 евро. Така че и по тези показатели кредитните институции у нас са някъде в златната среда на класацията.
Има още много други сравнителни данни, по които може да се види, че банките не са злите обирджии на българските граждани и фирми. Например за периода на управление на правителството на Бойко Борисов от септември 2009-а до края на 2011-а така наречения кредит дефлоут суап (с него международните пазари определят риска една държава да фалира), за България е нарастнал повече от един път и половина – от 2.12% на 3.38 процента. И това се случило независимо, от подобряването на кредитните ни рейтинги. В същото време независимо от вариациите нагоре-надолу лихвените равнища по кредитите не са се покачили с повече от една пета от равнището си септември 2009-а. Това означава че банките не са прехвърлили на гърба на длъжниците целият, натрупан през управлението на това правителство финансов риск, а една част от него са поели за собствена сметка.
