Внезапно, без конкретен повод (въпреки че общи такива има предостатъчно), в българското публично пространство се заговори за предсрочни парламентарни избори. Какво е това – поредната доза словесна пушилка, предизвикана от някой, който иска да привлече вниманието към себе си (или точно обратното – да го отклони)? Или индикация за сериозни намерения, която не бива да се подминава с лека ръка? Нещо като пушката на стената в пиеса на Чехов, която е закачена там неслучайно, а защото трябва да гръмне в трето действие?
Ако разглеждаме нещата по същество, ясно е, че предсрочни избори не могат да бъдат предизвикани от фактори извън властта и против нейната воля. Официалната опозиция е слаба и разединена, неофициалната (гражданска) – тепърва ще кристализира и предстои да намери обединяваща идея и лидери. Недоволството от
слабото и хаотично управление
е голямо и ще нараства, но е хванато в клещите на обладаната от управляващите административна и медийна власт.
Каре
Следователно (елиминираме теоретичната възможност за някакъв голям политически скандал, който да взриви фундамента на властта) предсрочни избори може да има само при две възможности – ако управляващата партия ГЕРБ се самосвали или ако реши умишлено да предизвика такива. Или – което не е за пренебрегване – ако се изхитри да направи второто, а като краен резултат постигне първото.
В интерес на истината начинът, по който управлява ГЕРБ, неминуемо води към падане от власт. Не знам защо всички там, дори и някои образовани и интелигентни хора, постоянно твърдят, че правителството не само е стабилно, но и постига все по-добри резултати и реализира своя потенциал. Може би им се иска да е така, може би вече са в капана на кривото огледало на властта. Постоянно забъркваната каша от внезапни и непремислени ходове, брутални отстъпления от вчерашни обещания и откровени глупости неотклонно ерозира социалната и електоралната база на правителството. Но този процес се развива бавно и поне засега не се проявява в симптоми, които да взривят илюзиите на властниците. Победата на изборите и особено безнаказаността на грубите нарушения, с помощта на които тя бе осигурена, подсили заблудите на ГЕРБ. Разочарованието ще бъде жестоко, но ще се усети след време, най-вероятно при следващите редовни избори.
От друга страна,
вътрешни напрежения в ГЕРБ
има и те съвсем не са за подценяване, главно защото основните играчи имат различни стратегии и планове. Тук основното противоречие е между Дянков и останалите министри – самият финансов министър не крие, че бъдещите му планове не са свързани с България. Неговата все по-активна позиция и постоянните му намеси в суверенни територии на колегите му от правителството са в противоречие с българската нормативна рамка и институционална система, но имат солидна политическа логика. Ако премиерът непрекъснато изтъква колко важни и престижни постижения са икономическата стабилност и финансовата дисциплина, това неизбежно предполага засилване на фактическата власт на основния им гарант – финансовия министър. В същото време и министрите, и самият Борисов са все по-изнервени, което намери ясен израз в избухването на премиера по повод поредния скандал Дянков – Найденов. В пълно противоречие с всички хвалби на тема финансова стабилност премиерът в пряк текст заяви, че правителството е принудено да поправя и замазва гафовете на финансовия министър.
Но и този фактор едва ли изиграе ролята на спусък за предсрочни избори. Каквито и обвинения и оскърбления да си разменят управляващите, те ще бъдат преглътнати, защото оставането на власт има неизмеримо по-голямо значение. В българската политика принципите и личното достойнство отдавна са се превърнали във фикция.
На пръв поглед има нерешимо противоречие. От една страна, властващите имат самочувствието, че се справят добре и очевидно имат нарастващи апетити към властта. От друга, засилват се твърденията, че сами ще предизвикат предсрочни избори, защото перспективите пред тях са негативни, и ако оставят нещата да се развият по естествен начин до редовните избори, загубата им е неминуема. Противоречието обаче е само привидно. Идеята за предсрочни избори не възниква в главите на ръководителите на ГЕРБ – това е прекалено сложна и при това практически непозната в България политическа игра. Някой, при това доста добре организирано, се опитва да ги подмами по този път, използвайки най-добрата
примамка – миража за власт
Продължителна и непоклатима власт.
Почти едновременно за това, че ГЕРБ ще предизвикат предсрочни избори, се заговори от най-различни, дори противоположни посоки. Политици от БСП и ДПС, анализатори, свързвани с лявото и дясното (но най-вече с отстояването на личните си интереси), опозиционни и нетолкова опозиционни коментатори – тази рядко срещана подреденост в иначе какофоничното ни публично пространство, няма как (поне) да не озадачава. Още повече при липсата на каквито и да било обективни факти за подобни намерения или приготовления.
На пръв поглед плашат ГЕРБ, че неминуемо ще загубят следващите редовни избори, но играта е по-сложна. Основният инструмент не е заплахата, а изкушението – изкушението да размажеш тежко и задълго досадниците, които непрекъснато те критикуват и ти се подиграват. Плюс още една примамлива възможност – да получиш поне временна почивка от всекидневните искания да решаваш всекидневните тежки проблеми, от които няма как да се измъкнеш, защото имаш (практически) цялата власт.
Трябва да се признае, че планът е хитър и може да сработи, защото се опира на няколко реални уязвими точки на управляващите и лично на Бойко Борисов. Първо, ръководителите на ГЕРБ и особено Борисов са директни, емоционални и еднопланови – като личности и като общ манталитет. Те реагират първосигнално и именно в това (до време) бе тайната на тяхната привлекателност за много хора. Никакви сложни комбинации, никакви задкулисия, никакви словесни еквилибристики.
Каквото на душата, това на езика
Именно затова е толкова лесно повечето от тях да бъдат извадени от равновесие. Вярно е, че премиерът лесно избухва и бързо му минава, но колкото повече са тези изблици, толкова повече нараства вероятността някой от тях да предизвика необратими последици. Непрекъснатото зачекване на темата за предсрочните избори създава психологическа нагласа и емоционално привикване – необходимо предварително условие в определена ситуация на напрежение да се премине границата на необратимост.
Второ, видимата слабост на опозицията създава у управляващите илюзията, че тя блъфира с призивите за предсрочно премерване на силите. Когато си убеден, че имаш по-силна карта от блъфиращия противник, изкушението да го заковеш е наистина трудно преодолимо. Въпросът е обаче именно в това – иначе силните козове на ГЕРБ, свързани най-вече с политико-административния контрол на всички власти, най-вероятно ще се превърнат в губещи карти, ако управляващите тръгнат сами да предизвикват предсрочни избори. Истината е, че в това отношение ГЕРБ е в
капан, който сам си заложи
Преди да прибягнат до услугите на независимите парламентарни наемници, управляващите разполагаха с алиби, че нямат необходимото им мнозинство. Днес и децата знаят, че управляващите имат бетонирана парламентарна подкрепа и разполагат с гласовете, необходими за вземане на всяко решение.
Ако прибавим солидните позиции в местната власт, бързото овладяване на съдебната и завоюваната президентска институция, става ясно, че какъвто и повод да се опитат да използват, предизвиканите от управляващите предсрочни избори ще бъдат възприети в обществото като позорно и паническо бягство. За Борисов и останалите от върхушката на ГЕРБ е пределно ясно, че това ще бъде експлоатирано от опонентите и ще бъде тежко наказано от избирателите.
Накрая, в подхвърляната идея за целенасочено предизвикване на предсрочни избори има още една уловка. Един от основните аргументи – защо това е възможно, е, че предстои да встъпи в длъжност новият президент и поради това над управляващите вече не тегнат рисковете от служебно правителство, назначено от политически враждебен фактор. Всъщност назначаването на служебно правителство от свой президент също крие рискове, защото му дава рядка възможност за разширяване на политическото влияние и създаване на собствен кръг от лично лоялни високопоставени политици. А когато това става при нов и неопитен държавен глава, рисковете нарастват чувствително. Редица от големите проблеми и конфликти, които проядоха отвътре СДС, бяха заложени при назначаването на служебното правителство от президента Петър Стоянов още в първия месец на мандата му. И двата възможни сценария при аналогично изпитание пред Росен Плевнелиев (първа проява на видима еманципация или поредна капитулация пред Борисов) ще заложат бъдещи проблеми, които вероятно са калкулирани от сценаристите.
По принцип в българската ситуация предсрочните избори биха имали смисъл само ако пред обществото бъде аргументирана необходимостта от стратегическа промяна в курса на управление и бъдат предложени вариантите на новите политики със съответната цена. Управлението на страната наистина има нужда от консолидация, но не като някакво поредно съглашение между доказано провалени политически клики. Ние се намираме в задънена улица, изправени сме пред липса на перспектива за напредък, а изходът от батака не може да бъде продукт на някакво съгласие (дори обявено за национално) между тези, които ни набутаха в него.
Александър Маринов
