Близо година след като със закон беше създадена Българската агенция по безопасност на храните (законът влезе в сила от 25 януари 2011-а), над 30 хил. търговски обекта, които предлагат хранителни продукти, трябваше да минат на актуализирана пререгистрация. Първоначално срокът за това беше краят на септември миналата година, но поради огромния брой малки магазинчета и заведения за хранене той неколкократно беше удължаван. До края на този месец обаче работата трябва да бъде завършена докрай и тези, които не са успели да приведат в ред обектите си според новите изисквания,
ще трябва да хлопнат кепенците
Това впрочем вече се случи с доста малки обекти, които не се справиха със задачата и не успяха да намерят нужните средства, за да ремонтират и преоборудват помещенията си, така щото те да отговорят на европейските изисквания, които са включени в закона.
През изминалата седмица стана ясно, че до този момент са затворени 451 обекта.
В изпълнение на възложените им задачи, инспекторите от новата агенция се впуснаха да контролират всички хранителни продукти и хората, които ги предлагат на потребителя, с изключение са бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, които останаха в обсега на действие на регионалните здравни инспекции към Министерството на здравеопазването. Новият норматив задължи Агенцията по безопасност на храните да поддържа национален регистър на одобрените обекти, в който да се съдържат данните от областните дирекции по безопасност на храните. За да успее да се впише в този регистър, малкият търговец трябва обаче да е минал безпрепятствено през цедката на контролиращия орган. А това далеч не е толкова лесно. Малко преди коледните и новогодишните празници експерти на агенцията хукнаха по села и паланки и връчиха купища предписания с изисквания на собствениците на малки и големи търговски обекти, с които ги задължават да приведат магазините и ресторантите си в съответствие с новите европейски изисквания на закона.
В контрола, разбира се, няма нищо лошо, стига изискванията да са адекватни към далеч не европейските стандарти на нашенските търговци. Оказва се, че голяма част от малките магазинчета, особено в провинцията, са изправени пред дилемата или да изтеглят кредит (за много от тях непосилен), за да извършат предписаните им ремонти и да доставят ново оборудване, или просто да затворят до по-добри времена. За никого обаче не е тайна, че освен чисто финансовите спънки за подобен род дейности много често като
непреодолимо препятствие
се явяват и трудните преговори с банките, които рядко отпускат исканите кредити, особено за малки търговци и производители.
В Закона за безопасност на храните пожеланията са повече от прекрасни, но адаптирани към нашите условия, на практика те обричат на безработица стотици хора, които издържат семействата си именно от такива обекти. Така в потока от предизвикана безработица по всяка вероятност в най-скоро време ще се удавят още доста хора, разчитали на собствения си малък семеен бизнес.
За илюстрация на казаното дотук ще разкажем един случай, в който собственик на квартален магазин в малък провинциален град десетина години успява да изхранва семейството си от тази дейност. Когато е започнал бизнеса си, човекът е обиколил всички възможни инстанции (преди Закона за Агенцията по безопасност на храните контролът над тези магазини се осъществяваше от десетина ведомства) и е получил заветните тапии, за да може да работи. Сега обаче се оказва, че санитарното помещение не е част от търговския му обект, а е отделено на разстояние от цял коридор… За да прелицензира обекта си, човекът трябва да извърши ремонт на обекта, така щото да залепи тоалетната до магазина. Какво обаче следва оттук насетне. Той трябва да поиска от районната дирекция Архитектура и градоустройство разрешение за промяна на съществуващата сграда, като представи проект за одобрение (който се плаща на съответния лицензиран архитект и конструктор). Преди да се случи това обаче, всички съседи трябва да са дали съгласието си за бъдещото преустройство. Ако един не разпише, работата няма как да стане. Ако пък е имал шанса и е намерил разбиране сред комшиите, трябва да почака поне месец, за да получи одобрението на проекта си. Когато и тази пречка отпадне, трябва да си наеме строители, които да извършат ремонта (още една новогодишна суровакница) и може би след още месец ще е успял да прибере санитарния възел към обекта си. Да, но в този случай вече едномесечният му срок, посочен в предписанието на контрольорите от агенцията по храните, ще е изтекъл и ще му се наложи отново да чака комисия, която да се произнесе дали всичко е наред. С други думи,
доброзорно ще успее да стане…европеец
Но когато държавата поставя европейски изисквания, и то във време на тотална криза, може би е редно да бъде по-толерантна към малкият бизнес, така че той да не се състезава и със срокове, за да се впише в новия си евро облик…
И тъй като този случай далеч не е изолирано явление, потърсихме за коментар хората от Атенцията за безопасност на храните. Главният експерт в агенцията Атанас Дробенов ни обясни, че законът изисква санитарните възли и битовите помещения да бъдат в самия обект и ако контролиращите са дали такова предписание, то е именно във връзка с тези изисквания на норматива. Наредба ‘b9 5, в която са разписани конкретните детайли, била категорична по този въпрос. Тя поставя забрани, които целят да ограничат възможността за замърсяване на храните. От наредбата, че и от предписанията на агенцията не става ясно как отдалечения с метър – метър и половина санитарен възел е по-опасен за хигиената на помещенията с храни от такъв, който е вътре в тях…?
Иначе тази наредба налага поточност в процесите на работа както в заведенията за хранене, така и в търговските обекти, които продават хранителни стоки. С ограниченията, които се поставят в нея, се цели да бъде избегнат рискът от замърсяване и те са в пряка връзка с изискванията на регламент 852 на Евросъюза. Друг е въпросът дали е необходимо, след като веднъж една сграда е минала всички процедури по одобряване на проектите за нейното построяване по Закона за устройство на територията и съответните помещения имат статута на магазини за храни, да се налагат допълнителни преустройства по друг закон…?!
Нека припомним, че целта на създаването на Българска агенция по безопасност на храните и стратегията й, която беше приета през лятото на миналата година, беше тя да осъществява контрол, основан на оценката на риска, за да се осигури висока степен на опазване на здравето на хората, здравето на животните и растенията, хуманно отношение към животните с цел повишаване на доверието на потребителите.
Обединяването на контрола над храните в една институция всъщност целеше да се въведат единните европейски стандарти и изисквания, а това пък доведе и до новата пререгистрация на търговските обекти. При извършваните проверки за десетте месеца, откакто агенцията работи, инспекторите й са установили, че материалната база на търговците далеч не отговаря на изискванията, а документите им, които преди това са издавани от няколко ведомства, били с очевидни пропуски. Според Дробенов служителите на агенцията се стремят да проявяват разбиране към всеки отделен търговец и затова
сроковете при предписанията не са категорични
nbsp;
В зависимост от това колко и какви промени трябва да бъдат направени, те могат да бъдат удължавани, стига търговците да са поискали това. Все пак, ако досега у нас са се допускали редица несъответствия в изискванията към търговията с храни, нека не забравяме, че беше крайно време това да приключи, категоричен е Дробенов. Според него подадените жалби от търговци са пренебрежимо малко. Той не отрича, че след като се работи с живи хора, може да се получат и колизии в отношенията проверяващи – търговци, но смята, че това са единични случаи. Така например в Стара Загора хората на агенцията написали сериозен брой предписания на собственичката на цех за производство на сладкиши. В жалбата си тя обвинила проверяващите, че се опитвали да й съсипят бизнеса. От централата на агенцията веднага назначили последваща проверка, но се оказало, че нито едно от предписанията не е без основание. При разговорите с търговката станало ясно, че всичко това е необходимо да бъде направено и жената изпълнила всички изисквания. Сега цехът й работи без проблем, пък и хората, които купуват от нея, са се увеличили. Има, разбира се, и
чисто български модели на поведение
При проверка в цехове за производство на боза например се оказало, че положението е, меко казано, страховито. Хигиената била под всякаква критика. Помещенията, в които се произвеждала бозата, нямали дори допирна точка с изискванията на закона, а опаковките били не само некачествени, но и опасни за здравето на хората. По време на тези проверки временно били затворени 13 обекта. Собствениците им изпълнили предписанията на експертите и при повторната проверка, която констатирала промените, започнали работа. Парадоксалното обаче е, че един от тях представил на проверяващите новото си оборудване и новите опаковки, но след като цехът му бил пуснат отново, той все пак започнал да пълни бозата в забранените стари опаковки, очевидно за да не идат зян. Сега глобата за това нарушение ще му излезе доста солена, а и може да му бъде отнет лицензът за производство.
До този момент нормативната база не позволява на нарушителите да се налагат солени глоби и много често, някои търговци предпочитат да си платят, но да не променят маниера си на работа, смятат експерти от агенцията. Ето защо вече е готов проектът за изменение и допълнение на Закона за храните, който ще увеличи санкциите поне десет пъти.
Най-трудно е да се преодолеят бариерите в мисленето на хората. А у нас години наред то бе съсредоточено по-скоро към това как да се заобиколи законът, а не как да се спазва. От друга страна, добре е нормотворците у нас да поставят по-изпълними изисквания, така че да не се съдират по десет кожи от гърба на малкия търговец, защото чак такива католици и в по-напредналата Европа не са. В противен случай оцелелите у нас ще са само големите чуждестранни вериги, а антрополозите ще изследват прекършения гръбнак на заченатата средна класа.
nbsp;
nbsp;
За първите десет месеца от създаването на Българската агенция по безопасност на храните по официален текущ контрол са извършени 112 173 проверки в обекти за търговия с храни на едро и дребно, заведения за обществено хранене, производствени предприятия и складове за съхранение и търговия на едро с храни. Инспекторите към агенцията са издали 10 416 предписания и са съставили 3580 акта за установяване на административно нарушение. Възбранени и бракувани са 35 362 килограма хранителни продукти, 119 949 яйца, 5840 литра безалкохолни напитки. След констатирани несъответствия с действащото законодателство временно е преустановена дейността на 352 обекта.
