По традиция в предпоследния ден на изминалата година Националният архив на Великобритания разсекрети документи с 30-годишна давност, които разказват за работата на правителството. Сред публикуваните книжа се оказаха сведения за преговорите на властите със североирландските сепаратисти, както и документи, свидетелстващи за особеностите във взаимоотношенията между Лондон и чуждестранните лидери.
Правителството, действащо във Великобритания през 1981 г., се оглавява от консерваторката Маргарет Тачър, която встъпва в длъжност през 1979-а и е смятана за един от най-ярките и най-твърдите премиер-министри на страната. Главна фигура в разсекретените документи се явява самата желязна лейди, макар че някои от тях са посветени и на нейни подчинени. В по-голямата си част книжата представляват служебна преписка между членовете на на правителството или протоколи от срещи на официални лица, информация за обсъжданите теми, както и последвалите събития.
Важен епизод в живота на британския премиер става гладната стачка на ирландските републиканци, които излежават присъдите си в затвора Мейз (Maze) за участие в борбата за независимост на Северна Ирландия. Повод за протестната акция става лишаването на затворниците от специалния им политически статут, който им дава редица привилегии. По време на акцията умират десет човека, но исканията на затворниците така и не са изпълнени. От разсекретените документи става ясно, че въпросът е разглеждан много сериозно от правителството на Тачър. Властите на страната се опасяват, че конфликтът със затворниците може да повлияе негативно на международния имидж на Лондон. Разглежда се дори предложение за предоставяне на независимост на Белфаст, но в края на краищата управниците се отказват от този сценарий, тъй като би могъл да доведе до непредвидими последици. Друг изход от ситуацията кабинетът вижда в евентуални преговори със затворниците. Но след като не успява да намери външни посредници, които биха могли да представляват официално обитателите на затвора Мейз , правителството започва диалог с тях чрез службата за външно разузнаване MI6. Двете страни обаче не успяват да постигнат компромис до самия спонтанен край на гладната стачка.
Някои от разсекретените документи свидетелстват и за това как Маргарет Тачър се справя със съпротивата на своите подчинени. За пример може да послужи историята с покупката на американските балистични ракети за подводно базиране Trident, които могат да носят ядрена бойна глава. Оказва се, че две трети от членовете на кабинета са против тази сделка. По това време се активизира и движението за ядрено разоръжаване, така че покупката на подобен вид оръжие би могло да подкопае сериозно позициите на консерваторите. Въпреки това сделката е извършена, за което членовете на правителството са уведомени постфактум.
Друг пример за решимостта на премиера са действията й по време на правителствения разкол, предизвикан от твърдите икономически мерки, предложени от Тачър. Редица министри се опитват да й повлияят и да я накарат да се откаже от плана си. От документите става ясно, че премиерът обещава да си помисли, но вместо това уволнява и тримата министри, които са против нейната инициатива. Така или иначе твърдата икономическа политика не носи популярност на Тачър и през същата година рейтингът й достига историческия минимум.
Присъстват и свидетелства, които по-скоро засягат личността на желязната лейди. След като научава, че в отговор на парламентарно искане правителството без нейно знание е публикувало сметката за ремонта на премиерската резиденция, Тачър изпада в ярост. Недоволството й е предизвикано не само от факта на огласяването на разходите, но и от техния размер. Отбелязвайки, че двамата със съпруга й използват само една спалня, премиерът се отказва от смяната на цялото й спално бельо и на възглавниците на обща стойност 464 фунта. Освен това Тачър заявява, че не се нуждае от нова посуда (за която са предвидени 209 фунта), тъй като старата й е напълно достатъчна, и изразява готовност да купи със свои пари дъска за гладене (19 фунта).
Сред материалите, които не засягат Тачър пряко, се оказа документ, от който следва, че членовете на правителството напълно са осъзнавали опасността от военен конфликт с Аржентина заради Фолклендските острови. Официални лица предупреждават за това управниците на страната при обсъждането на предстоящо съкращаване на бюджета на Кралския военноморски флот. Те призовават да не се подкопава отбранителната способност на Великобритания. Въпреки това съкращението е одобрено. А след като войната с Аржентина започва, Лондон излиза с официални изявления, че конфликтът нямало как да се предвиди.
Любопитна са книжата, които засягат чуждестранните лидери, с които Тачър трябвало да общува. В светлината на последните събития в Египет интересно звучи характеристиката, подготвена от премиерските съветници за Хосни Мубарак, който току-що е заел президентския пост. Те пишат, че новият египетски лидер е приветлив и весел, но не се отличава с голям ум. По-нататък го характеризират и като безжалостен човек, способен на ефективна борба с опонентите си, който обаче не давал поводи да бъде заподозрян в корумпираност.
Друг документ засяга бившия президент на Франция Валери Жискар д`Естен, който преди началото на приема в резиденцията на Тачър изразява желание да седи на стол, на какъвто седи британският премиер, тоест с подлакътници. Искането предизвиква пълно недоумение на Даунинг стрийт. След което френският лидер бил попитан със сарказъм дали не желае домакинята на резиденцията да му отстъпи собствения си стол и да седне на обикновен. Между двете страни се организира цяла преписка за разрешаване на ситуацията, но така и не си споменава до какво решение са стигнали спорещите.
