Константин Йозеф Иречек (на чешки Konstantin Josef Jireček) е чешки историк и български политик. Той е автор на първия академичен труд по история на България, а през 1881-1882 г. е български министър на народното просвещение.
Константин Иречек е роден през 1854 г. в чешко семейство във Виена. През 1872-а издава своята първа научна работа – Книгопис на новобългарската книжнина. 1806-1870. През 1875 г. завършва история с докторат в Карловия университет в Прага, където специализира история на славяните.
Дисертацията на Иречек, озаглавена История на българите (Dějiny naacute;roda Bulharskeacute;ho), е написана с подкрепата на много българи, между които Марин Дринов. Тя е публикувана на чешки и немски през 1876 г., на руски през 1878-а и претърпява няколко български издания (1886, 1888, 1929 г.). Този труд е първата цялостна българска научна история. Тя обхваща периода от древността до 1875 г., но Иречек продължава да работи по темата до смъртта си. В отделен том История на българите (1939 г., посмъртно) са издадени неговите многобройни бележки, допълнения и нови материали.
След дипломирането си Константин Иречек преподава известно време в Карловия университет. През 1879 г. заминава за София, където става главен секретар на новосъздаденото Министерство на народното просвещение. През 1881-1882 г., по време на Режима на пълномощията, оглавява министерството в правителството на Казимир Ернрот и правителството без министър-председател. По-късно е председател на Учебния съвет при министерството и директор на Народната библиотека.
Големи са заслугите на Константин Иречек за организиране на учебното дело в България, за създаване на редица културни институти и опазването на българската старина. Той е един от инициаторите за възобновяването на дейността на Българското книжовно дружество в София и от 1884 г. е негов редовен член. Извършва няколко обиколки из страната с научна цел.
През 1884 г. Константин Иречек се връща в Прага, където става професор по всеобща история в Карловия университет. От 1893-а до смъртта си е професор по история на славянските народи във Виенския университет. Вниманието му е насочено главно към историята на славянските народи и основно към историята на българския и сръбския народ.
Константин Иречек умира на 10 януари 1918 г. във Виена.
Името на Константин Иречек носи морският нос Иречек на остров Смит, Южни Шетлъндски острови в Антарктика.
Българските села Иречеково и Иречек, както и връх Иречек в Рила, са наречени на Константин Иречек.
Той се появява като второстепенен герой в произведението на Алеко Константинов Бай Ганьо, където Бай Ганьо го посещава в Прага с надежда да намери при него подслон.
nbsp;
