На 16 януари 1881 г. Българската поща сключва договор с Австрийското параходно дружество за превоз на пощенски пратки по Дунав.
bdquo;Български пощиldquo; са създадени след Освобождението на България от османско владичество (1879 г.). На 14 май 1879 г. Временното руско управление след Руско-турската Освободителна война (1877-1879 г.), предава на българските власти всички пощенски и телеграфни станции с целия им инвентар и съоръжения.
От 1 юли 1879 г. България става член на Всемирния пощенски съюз. Началото на официалните международни контакти на българските пощи е на 9 октомври 1880 година.
Пощата е система за предаване на информация и предмети, при която писмени документи и малки пакети се пренасят от едно място на друго. Името поща на български език се отнася също така и за писмата и списанията, които се получават ежедневно в пощенската кутия.
Още от дълбока древност възниква необходимостта за обмяна на информация. Особено след създаване на писмеността, размяната на писмени съобщения става належаща. В древна Гърция, Римската империя, Египет, Персия и Китай съществува добре развита държавна пощенска връзка, която се осъществява с пешеходци или конници посредством щафета. Друг начин е използването на пощенски гълъби със закачено писмено съобщение на крака.
На територията на Западна Европа започва да действа частна поща, създадена в Германия, която се явява конкуренция на държавната. Частната поща просъществува 400 г. и е откупена през 1867 г. от правителството на Прусия. През 16-ти и 17-ти век във Франция, Англия, Швеция и някои други страни възниква централизирана кралска поща. Постепенно с развитието на обществото и науката става наложително пощенски услуги да се извършват в световен мащаб, между отделните държави.
Пощенските марки и тяхното колекциониране е специален раздел от историята на пощенските услуги. През 1840 г. в Англия са отпечатани първите в историята пощенски марки – Черното пени, на които е изобразена кралица Виктория.
В България първите пощенски марки се появяват след Освобождението.
