Международният Валутен Фонд понижи прогнозата си за световния икономически растеж до 3.3 на сто през 2012 г. и очаква спад в Еврозоната, който няма да бъде значителен, предадоха световните агенции. В същото време от МВФ поискаха страните-членки да предоставят допълнително 500 милиарда заеми за справяне с разпространяващата се световна финансова криза. Ако сега не бъдат вкарани свежи средства, то това ще доведе до нуждата от спасителни заеми за над 1 трилион долара през следващите две години.
Оценката бе представена от директорът на МВФ Кристин Лагард пред Борда. Очаква се средствата да бъдат предостваени доброволно чрез допълнителни заеми. Засега МВФ разолага с 387 милиарда долара, които може да отпуска като кредити.
Страните от Еврозоната поискаха миналия месец около 200 милиарда от МВФ за справяне с дълговата криза. След като САЩ и Великобритания отказаха да отпуснат допълнителни средства, по-голямата част от нужния капитал ще трябва да бъде предоставен от развиващите се страни. Според Блумбърг натискът е основно върху Бразилия, Индия, Китай, Япония, Русия и страните- износителки на петрол. В МВФ очакват споразумение с тези страни на срещата на Г-20 в Мексико сити на 25-26 февруари.
МВФ не може да бъде заместител на спасителен фонд за Еврозоната, заяви министърът на финансите на САЩ Тимъти Гайтнър. Ние казахме на международните си партньори, че нямаме намерение да предоставяме допълнително ресурси на МВФ, посочи още Гайтнър.
САЩ и ЕС се надяваха да привлекат спасителни средства от Китай. В същото време Вашингтон и Брюксел са притеснени, че Пекин ще поиска в замяна геополитически отстъпки, като вдигането на военното ембарго, наложено след кървавото потушаване на протестите на площад Тиенанмън през 1989 година и декларация за ненамеса във вътрешната политика на страната.
