Броени дни ни делят от 30 януари, но международният договор за усилен икономически растеж продължава да тъне в мъгла. Както каза финансовият министър Симеон Дянков през седмицата: Не три, вече има четири варианта на този пакт. И предполагам, че до 30 януари, когато е срещата на върха в Брюксел, в него ще бъдат направени поне още една-две редакции.
Според министър Дянков предстоящите поправки ще засегнат не само глава трета, в която се определя максимално допустимият размер на бюджетния дефицит и на държавния дълг, но и
най-спорната глава за икономическата интеграция
Притеснен съм, че формулировката за т.нар. златно правило (до 3% бюджетен дефицит и до 60% държавен дълг спрямо брутен вътрешен продукт) започна да се размива, което ние като правителство не одобряваме, коментира Дянков. Пред журналисти във вторник той заяви, че България категорично ще настоява да отпадне глава четвърта – икономическа интеграция, от договора. На тези текстове според нас не им е мястото в подобен договор, заяви финансовият министър.
Той е убеден, че България има различни възможности да изрази отношението си към проектодоговора в зависимост от това как ще изглежда окончателният му вариант. Най-общо казано, можем да заявим, че сме съгласни с глава трета и не приемаме глава четвърта. Имаме възможност и да обявим, че ще прилагаме глава четвърта, когато влезем в еврозоната , обясни финансовият министър. Думите му потвърждават изявлението, което премиерът Бойко Борисов направи в парламента на 13 януари.
Съгласно чл. 14, ал. 5 от проектодоговора
държавите членки извън еврозоната могат да изберат
една от следните възможности: да декларират, че ще изпълняват от дата, по-ранна от членството им в еврозоната , напълно или частично, разпоредбите в глава трета или глава четвърта; да се присъединят към споразумението, като неговите разпоредби ще се изпълняват от момента на членство в еврозоната ; да се присъединят към споразумението, като се обвържат с изпълнението на всички или на част от разпоредбите на Глава трета или Глава четвърта от момента на ратификация.
Кой от начините на действие ще изберем, ще реши българският парламент, обясни премиерът.
Според финансовия министър тепърва ще водят разговори между отделните държави, на които
ще се договарят общи позиции
по конкретни глави и членове в проектодоговора. Дянков заяви, че още в понеделник ще има срещи със свои колеги от страните, които не са членки на еврозоната , на които ще представи позицията на България. Ние, държавите извън еврозоната , също формирахме своя консултативна група, на която консолидираме позиции по важни за нас въпроси. Ще се опитам да убедя колегите си да подкрепят нашето виждане за отпадането на главата за икономическата интеграция и за оставане на изискването за дефицита и размера на външния дълг в сегашния му вид, каза Дянков.
По всичко личи, че седмицата, която остава до срещата на върха, ще бъде посветена на
политически совалки и преговори
в които всяка една от страните членки на ЕС ще се опита да намери поддръжници за своето виждане по проектодоговора за усилен икономически растеж. Както неведнъж е ставало досега, правителството на Борисов смята, че може със собствени сили да намери съюзници сред другите страни членки. Само че, както заяви в парламента съпредседателят на Синята коалиция и лидер на Демократи за силна България Иван Костов, точно по такъв стратегически въпрос изпълнителната власт не може пълноценно да представлява България, без да е получила санкцията на Народното събрание. До момента такава подкрепа няма, защото Борисов има намерение да подложи темата на парламентарен дебат, едва след като окончателният вариант на проектодоговора бъде изработен в Брюксел. Тогава обаче разискванията в Народното събрание по него ще са нещо като след дъжд качулка. Но очевидно в случая каруцата вече е изтървана по надолнището. Ако при обсъжданията на срещата на върха не се стигне до споразумение за договора, това ще даде време Народното събрание да обсъди и да приеме парламентарна позиция по него. Разбира се, тук има още едно условие – управляващите да инициират такъв дебат в пленарната зала.
Другият благоприятен сценарии е позицията на България за отмяната на глава четвърта, посветена на икономическата интеграция, да съвпадне с вижданията на повечето от другите страни членки на ЕС и тя наистина да бъде отменена.
Третият важен момент за България е тя да получи гаранции, че бъдещото й влизане в еврозоната няма да бъде обвързано с каквито и да е вноски в европейския фонд за стабилност. Защото, ако е вярно твърдението на Мартин Димитров, че за въвеждането на единната европейска валута у нас ще трябва да направим вноска от 3 млрд. евро, това означава, че през следващите десет, ако не и повече години може само да мечтаем за еврозоната . Стига и нея още да я има!
nbsp;
nbsp;
