Две специализирани комисии в Националната здравноосигурителна каса глеждат молби на граждани, които искат да се лекуват планово в чужбина или вече са ползвали там спешна медицинска помощ, съобщи НЗОК. Комисиите са създадени във връзка с ангажиментите на България като пълноправен член на Европейския съюз.
Едната комисия разглежда молби на граждани за разрешаване на планово лечение в чужбина, за което НЗОК заплаща. За целта е необходимо да бъде издаден формуляр S2.
През 2011 г. тази комисия е издала 76 разрешения за планово лечение. В някои от случаите на един пациент е издавано повече от едно разрешение за лечение в чужбина, което се е налагало заради здравословното му състояние. Постъпилите в комисията общо за годината молби са 124.
Стриктното спазване на регламентите на Европейския съюз е причина част от молбите да не получат одобрение.
Размерът на сумите, отпуснати за планово лечение в чужбина, е различен. Така например в един от случаите за лицево-челюстна неврохирургична операция с лъчелечение НЗОК последващо ще заплати 55 000 евро. При друг случай за бутикова става (подмяна на фемор) финансовата институция е дала разрешение да бъдат изплатени 39 500 евро. 35 500 евро са били отпуснати за лечение на хондросарком.
При разглеждането на всяка молба НЗОК изисква становище от националните консултанти по отделните заболявания, както и от председателите на съответните научни дружества.
През 2010 г. в НЗОК са подадени 89 молби за планово лечение в чужбина. От тях 65 са били от компетентността на институцията. По 33 от молбите е издадено разрешение за планово лечение в чужбина. През 2009 г. издадените разрешения са били 17, през 2008 г. ndash; 11, а през 2007 г ndash; 4.
Данните показват, че през последните години настоящото ръководство на НЗОК е положило максимални усилия, за да осигури на пациентите необходимото им лечение в чужбина, когато е било невъзможно то да бъде извършено в България.
НЗОК припомня, че разрешенията, които тя издава за лечение в чужбина, са само за медицински дейности, които се заплащат от нея. Разрешението зависи от това дали лечението може да бъде предоставено или не на пациента в България. За медицински дейности, които се заплащат от бюджета на Министерството на здравеопазването (например трансплантациите на органи, тъкани и клетки и др.), пациентите подават документи в Комисията за лечение в чужбина, която работи към него.
Другата постоянно действаща комисия в НЗОК разглежда документи както на здравноосигурени в България граждани, които са заплатили лично за ползвана от тях спешна медицинска помощ при временния им престой в ЕС, така и на граждани, които се осигуряват здравно в други държави от ЕС/ЕИП или Швейцария, но са ползвали и лично заплатили за спешна медицинска помощ при временния им престой в България.
Причините, поради които се налага граждани да заплащат лично необходимата им медицинска помощ при престой в страна от ЕС са различни (липса на валидна ЕЗОК или Удостоверение за временното й заместване или тяхното непризнаване от лечебните заведения в чужбина; ненавреме изискан документ от лечебните заведения в чужбина за наличие на здравноосигурителни права в държавата по осигуряване на гражданите; ползване на необходимата медицинска/дентална помощ в лечебни заведения, работещи извън системата на публичното здравно осигуряване на държавата по временен престой).
През 2011 г. в тази комисия са постъпили 370 заявления от български граждани, ползвали и заплатили за необходимата им медицинска помощ в ЕС. От тези заявления до момента са приключени 218. През 2010 г. са постъпили съответно 315 заявления и 304 от тях са приключени. През 2009 г. броят на постъпилите заявления е бил 288, а на приключилите ndash; 285.
Постъпилите формуляри през 2011 г. на граждани от ЕС, които са ползвали и заплатили необходимата им медицинска помощ в България е 1495. От тях до момента е отговорено на 945. През 2010 г. са постъпили 1547 документа от чужди граждани и всички те са получили отговор. Отговорено е и на всички 1463 формуляра, постъпили в НЗОК през 2009 г.
Разликата между броя на постъпилите и обработени документи за възстановяване на разходи, заплатени от гражданите за оказана спешна помощ произлиза от необходимостта от допълнително уточняване на подробности, свързани с предоставеното лечение, както и от необходимостта от извършване на допълнителни проверки в лечебните заведения, които са предоставили помощта. В европейското законодателство няма императивно уредени срокове за отговор на запитванията между компетентните осигурителни институции.
През миналата година НЗОК е изплатила най-големи суми на пациенти, ползвали спешна или неотложна помощ в Германия, като има случаи на изплатени съответно 11 600 лв., 8 000 лв. и 7 000 лв.
Най-високите суми, които НЗОК е изплатила през 2011 г. на чужди здравни фондове за български пациенти, ползвали спешна или неотложна помощ в чужбина, са за оказана болнична помощ в Германия.
Така за 6-месечното болнично лечение по спешност на 46-годишна жена НЗОК е заплатила 244 000 евро.
В друг случай за болнично лечение на 62-годишна жена, която е била хоспиталиризирана два пъти в Германия, НЗОК е заплатила 154 000 евро. Всяка хоспитализация е била с продължителност от по два месеца
За тримесечното болнично лечение на новородено са били преведени на здравен фонд в Германия 63 000 евро, а за двуседмичното болнично лечение по спешност на 37-годишен мъж ndash; 51 000 евро.
На интернет страницата на НЗОК са публикувани изискванията и необходимите документи за лечение в чужбина и за възстановяване на средства при заплащане на ползвана спешна медицинска помощ в страни от ЕС.
